Решение № 218 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2007 г.

Решение № 218 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. М. П. и Д. М. Д., двамата от София, чрез пълномощника им адв. Н. С. от САК, срещу решение от 10.04.2007 г. година по гр. д. № 636/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение на Софийския районен съд, 42 състав, по гр. д. № 22177/03 г. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касаторите срещу П. А. С. и В. К. С., двамата от София, за установяване на собственост и предаване на владение на втория етаж от източната част на сграда-близнак, находяща се в София, ул. "Б" № 26А, със застроена площ от 71, 81 кв. м, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 234 кв. м - иск с правно основание чл. 108 ЗС. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Развитите доводи са във връзка с приетото от въззивния съд, че ищците са придобили имота от несобственик, тъй като към датата та на продажбата той не е бил в патримониума на продавача МК "К", а на общината, като се е позовал на § 7, т. 3 ЗМСМА (в сила от 17.09.1991 г.), възпроизведен в чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОбС (в сила от 1.06.96 г.). Противопоставят довод, че това е вярно по отношение на незастроените терени - парцели и имоти, но не и за сградите в тях, какъвто е процесният случай. В писмена защита допълва, че законодателната промяна от 1999 г. не се прилага за имота, тъй като междувременно той е загубил статута си на имот, предназначен (отреден) за жилищно строителство. Същевременно правото на собственост на МК "К" е възникнало по силата на предоставянето му за ползване, констатирано с АДС от 31.12.75 г. Поради временния статут на сградата тя не е записана в дълготрайните материални активи на комбината, но следва да се счита включена в капитала му, доколкото не е установено друго с акта за преобразуване от 1991 г. Ответниците П. А. С. и В. К. С. от София, последната починала в хода на касационното производство и заместена от наследниците си С. Д. П., Е. Д. К. и И. П. С. - деца, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание и с писмена защита. Молят да се остави в сила въззивното решение и да им се присъдят разноските за това производство. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното: За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли ревандикационния иск на М. М. П. и Д. М. Д. срещу П. А. С. и В. К. С., всички от София, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост върху процесната сграда, която са придобили от несобственик чрез покупко-продажба през 2003 г., тъй като липсват доказателства за включването й в капитала на продавача МК "К". Същевременно е посочил, че съгласно установената нормативна уредба за разграничаване на държавната от общинската собственост, имотът е станал общинска собственост по силата на закона - § 7, т. 3 ПЗР ЗМСМА (в сила от 17.09.1991 г.), който текст е възпроизведен в чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОбС (в сила от 1.06.96 г.). Решението е съобразено с материалния закон и е обосновано. Въззивният съд законосъобразно е приел, че приложение намира § 7, т. 3 ПЗР ЗМСМА, по силата на който в собственост на общините преминават незастроените парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащата на връщане на предишните им собственици. Към датата на продажбата от 2003 г. и в хода на делото приложимата материалноправна разпоредба е тази на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОбС в редакцията й съобразно изменението, обнародвано в ДВ, бр. 96/5.11.99 г. С нея отпадна условието придобитите в отчуждителни производства парцели и имоти да са незастроени, ако придобиването чрез отчуждаване е извършено до 1.06.96 г., т.е. до влизането в сила на ЗОбС. Следователно в обхвата на общинското имущество бяха включени сградите, които се намират в отчуждени до 1.06.96 г. терени, ако са запазени и съществуват, какъвто е разглежданият случай. При тази уредба на общинската собственост касаторите са могли да се позоват на права на своя прехвърлител само ако докажат наличието на една отрицателна предпоставка - имотът да е предоставен за стопанисване и управление на държавно юридическо лице - § 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА. Установено е по делото, че процесната сграда, след отчуждаването й, е предоставена за стопанисване и управление на Районно държавно стопанско предприятие "Експлоатация и поддържане на сградния фонд" по реда на чл. 89 НДИ и съставения АДС № 9283/31.12.75 г. В този акт МК "К" е бил записан като ползувател на имота. С оглед на това му качество и временният статут на сградата, тя не е могла да бъде предмет на граждански оборот, респ. не е могла да бъде включена в капитала на "К" ЕАД, вписано в регистъра на СГС с решение от 9.01.1992 г. Това установяват и документалните данни по делото, както и заключенията на изслушаните експертизи, включително тези в информационния меморандум и правния анализ на А. за приватизация. Едва с одобрения ЧРКП от 99 г. е отпаднал временния характер на сградата и тя е придобила самостоятелно значение. Към този момент, обаче, тя заедно с обособения й терен, е принадлежала на общината, а МК "К" не е имал основание да я впише в дълготрайните си активи (на 1.05.99 г.), нито да се разпореди с нея в полза на ищците (н. а. № 193/2.10.2003 г.). Искът правилно е отхвърлен на това основание и въззивното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето г. о.