Решение № 2577 от 13.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Леджър Медия ЕООД, чрез адв. Узунов, срещу Решение 6264 от 27.10.2022 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело 5056 по описа на същия съд за 2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-22221021002596-091-001/07.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 598 от 26.04.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП София. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че са налице всички необходими предпоставки на закона за приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът - директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП чрез пълномощника юрк. Мирчева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение НА Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-22221021002596-091-001/07.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 598 от 26.04.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП София, с който на Леджър Медия ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 8 292,44 лв., в т.ч. главница и лихви, в резултат на непризнат данъчен кредит за периода от м.08.2017г. до м.03.2021г. по фактури, издадени от Зара Консулт ООД, А1 България ЕАД /с предишно наименование МобилтелЕАД/, Сохо-Софийска Солистична Коуъркинг компания ООД, Джобтайгър ООД и Технополис България ЕАД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Споделил е изводът на ревизиращите, че получените от Леджър Медия ЕООД доставки не са използвани за икономическата дейност на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно установените по делото факти са следните: За данъчните периоди от м.08.2017г. до м.03.2021г. Леджър Медия ЕООД е приспаднал данъчен кредит по издадените фактури от Зара Консулт ООД, А1 България ЕАД /с предишно наименование МобилтелЕАД/, Сохо-Софийска Солистична Коуъркинг компания ООД, Джобтайгър ООД и Технополис България ЕАД. Предмет на получените доставки са счетоводни и консултантски услуги, телекомуникационните услуги, наем на офис пространство, услуга по наемане на персонал и офис материали, като след месец юни 2018г. в ревизираното дружество е наето едно лице на трудов договор на пълен работен ден, на длъжност специалист маркетинг и реклама в икономическа дейност с КИД 7490 Други професионални дейности, неквалифицирани другаде. Според вписванията в Търговския регистър за периода от вписването си в ТР на 27.07.2017г. до 31.12.2020г. . Леджър Медия ЕООД не е отчело приходи от дейността си. Наред с това за ревизираните периоди РЛ не е декларирало в дневниците за продажби по ЗДДС данни за извършени доставки и получени аванси във връзка с такива.Т.е за период от близо четири години дружеството не е реализирало каквато и да е било дейност. Настоящият касационен състав споделя изложените в оспорения съдебен акт мотиви, според които при установените по делото факти за дружеството не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки и с обжалвания ревизионен акт то е отказано законосъобразно. Безспорно е установено по делото, че счетоводните, консултантските и телекомуникационните услуги, наем на офис пространство, услуга по наемане на персонал и офис материали, във връзка с които са издадени на дружеството процесните фактури, са предоставени. Леджър Медия ЕООДе регистрирано по ЗДДС към момента на издаването им и на упражняване на правото на данъчен кредит за периода от м. 08.2017 г. до м.03.2021г. От дадените вписани в главна книга за всички сметки за ревизираните периоди, се установява, че създаването м.юли 2017г. до март 2021 г. дружеството не е осъществявало облагаеми доставки и не е декларирало такива в подаваните справки декларации по ЗДДС. Това обстоятелство не се оспорва от ответника по касация, нито се оспорва констатацията в РД, че в посочения период от време то не е извършвало дейност. При така установените факти настоящият касационен състав намира, че за него не е налице право на приспадане на ДДС по фактурите, издадени от изброените доставчици за получените услуги, описани по-горе, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Според постановеното от СЕС решение от 14 септември 2017 г. по дело C-132/16, Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс ЕООД и други, цитирани в него: т. 28: Съгласно постоянната съдебна практика наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, по принцип е необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС за получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на ДДС, начислен за получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане (решения от 29 октомври 2009 г., SKF, C-29/08, EU:C:2009:665, т. 57 и от 18 юли 2013 г., ЕЙ И ЕС 3С Марица Изток I, C-124/12, EU:C:2013:488, т. 27). Т. 29: Приема се обаче, че е налице право на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид всъщност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице (вж. по-специално решения от 29 октомври 2009 г., SKF, C-29/08, EU:C:2009:665, т. 58 и от 18 юли 2013 г., ЕЙ И ЕС 3С Марица Изток I, C-124/12, EU:C:2013:488, т. 28). В случая такава пряка връзка между получени и предоставени облагаеми доставки липсва, а и няма как да е налице разход за осъществяваната от дружеството независима икономическа дейност, при положение, че то не е извършвало такава. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на Администартивен съд София-град е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 324,03 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,