Решение № 343 от 8.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 329/2009 г.

Решение № 343 от 8.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 329/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Осъденият И. Г. И. е отправил на 15.05.2009 г. искане по реда за възобновяване на наказателните дела (гл. 33 НПК), оспорвайки осъждането си от районния съд - Велико Търново - като първа инстанция, и от окръжния съд в същия град - като втора инстанция. Първоинстанционната присъда - № 43 от 21 януари 2009 г. по нохд № 1049/2008 г., е за хулиганството по чл. 325, ал. 1 НК, извършено на 28 май 2008 г.; на И. е наложено наказание пробация с двегодишен срок за включените в нея три мерки (двете задължително налагани и още една- включването в програми за обществено въздействие) и обществено порицание. Второинстанционното (въззивно) решение - № 70 от 17 април 2009 г. е за изменение на присъдата с намаляване на една година на срока на пробацията. Искането на осъдения за възобновяване на делото съдържа позоваване на всички основания, свързани с касационните (чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с 348, ал. 1 НПК), както и доводи, които подателят смята, че са в тяхна подкрепа; изходът на делото е видян с отмяна на осъждането и ново произнасяне по обвинението в районния съд или с оправдаване още във ВКС. В съдебното заседание на ВКС участие е взел само прокурорът, който е за отхвърляне на искането за възобновяване на делото. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Липсват основания за възобновяване на делото. Неточно се твърди, че инкриминираното поведение на И. се е изразило само в нарушения по Закона за движение по пътищата, но доколкото такива нарушения са извършени, погрешно се смята, че те могат да бъдат санкционирани само по този закон. В случая някои от действията на осъдения са илюстрация тъкмо на добилия гражданственост израз "хулиганство по пътя": демонстративното неколкократно движение с автомобила в кръг, и то в градско кръстовище и с отнемане на предимството на други водачи, последвано от жеста "среден пръст" на полицая, опитал се да го спре със стоп-палка. Друг е въпросът, че от делото не личи И. да е бил наказан за това си поведение и по ЗДП, което би било напълно законосъобразно. В съдебните актове наистина липсват изрично мотиви за това, че непристойните действия на осъдения "са достигнали до съзнанието на конкретни представители на обществото", но такъв престъпен резултат не е предвиден в състава на чл. 325 НК. Хулиганското престъпление, както е известно, е от вида на т. нар. формални (на просто извършване), за които е от значение обективната годност да бъде засегнат техния обект. ВКС не споделя и оценката на осъдения, че дори да се приемат за установени някакви негови неправомерни действия, те са с по-ниска степен на обществена опасност - по Указа за борба с дребното хулиганство, а не по НК. Това разминаване със законосъобразната оценка е всъщност логическа последица и от отношението на осъдения към доказателствата в подкрепа на обвинението; то стига даже до голословното отричане на някои от тях - например св. М, не само е потвърдил отнасянето към колегата си П., но именно той е свидетелствал за конкретните изрази към него "днес си капитан, утре си майор, вдругиден си пенсионер, не си ми на бизнеса и на парите, че ще ме спираш" (проток. от съд.заседание в РС, л.36, гърба). Още по-малко основателни са възраженията срещу оформянето на съдебните актове при конкретизиране на инкриминираното поведение; в тази насока не се отчита единството между тяхната диспозитивна и мотивировъчна част, а претенцията за пунктуално формулиране на всеки непристоен жест или всяка непристойна дума няма никаква подкрепа в процесуалния закон. Тенденциозността (необективността), която осъденият смята, че е в основата на осъждането му, вероятно съществува в неговото съзнание, но ВКС невижда конкретната й подкрепа в твърдения като това, че "наблюдаващият прокурор е бивш следовател... в приятелски отношения с по-голяма част от служителите... на МВР-Велико Търново" или, че "В рамките на ВТОС... е честа практика... деянията винаги да се квалифицират по чл. 325, ал. 1 от НК. .., винаги да има "скъсан пагон" или "джоб". Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също е израз на подценяване на извършеното - то се обсъжда само "теоретично"(хипотетично) като мярка за санкцията. Ако тежестта на престъплението се обсъжда обаче реално (както би трябвало), няма как да бъде подминато и важното значение на предишното наказване на И. преди 3 години пак по чл. 325, ал. 1 НК, което осъденият не отчита, но ВКС вижда като най-сериозния довод за необходимостта от по-чувствително репресивно въздействие върху него. Ръководен от изложеното и с оглед останалите приложими разпоредби от гл. 33 НК, ВКС - I наказателно отделение