Решение № 10492 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7680/2015 г.

Решение № 10492 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7680/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 5538 от 15.05.2015 г. по адм. д. № 7603/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение - тричленен състав, с което е отменена издадената от касатора заповед № К-3611/17.04.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, процесуалноправни и материалноправни нарушения при прилагането на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм.) и Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР - отм.) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Илия Георгиев Вулджев от гр. Харманли, обл. Хасково, е оспорил касационната жалба в писмено възражение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № К-3611 от 17.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Илия Георгиев Вулджев - началник на 02 група в Граничен контролно пропусквателен пункт - Капитан Андреево (ГКПП) от Гранично полицейско управление - Свиленград, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗМВР (отм.), чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), във вр. с чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) и служебното правоотношение е прекратено.

В мотивите на оспорената заповед е посочено, че при извършените тежки нарушения на служебната дисциплина ст. инсп. Вулджев се е възползвал от служебното си положение:

• разпоредил две лица, задържани на 14.06.2013 г. за незаконно преминаване линията на паспортна проверка, да бъдат върнати на турските власти без да им е издадена заповед за задържане и без да са уведомени началникът на ГКПП, оперативен дежурен от ГПУ, разследващ полицай или дежурен прокурор въпреки, че е имало достатъчно данни, че са извършили престъпление и по този начин ги е избавил от наказателно преследване;

• На 16.07.2013 г. не предприел нормативно установените мерки срещу лице, търсещо начин да заобиколи линията на паспортна проверка и разпоредил същото лице да бъде предадено на турските гранични власти, като е изпратил съобщение, че лицето се е явило пеш и не е допуснато в РБългария, защото не притежава документи за задгранично пътуване и въпреки наличието на данни, не е предприел действия за установяване на съпричастни лица към опита за незаконно влизане в страната ни на лицето, както и за изясняване на обстоятелствата около намерена чанта в автомобила (и вещите в нея) на заподозрените в съпричастност и не е уведомил компетентен орган за предприемане на съответните действия по случая;

• разпоредил лице, задържано на 5.09.2013 г. след линията за извършване на гранична проверка без да притежава виза, входящ граничен печат и регистрирано влизане в РБългария, да бъде върнато на турските власти без да му е издадена заповед за задържане, без да са уведомени началникът на ГКПП, оперативния дежурен в ГУП, разследващ полицай или дежурен прокурор въпреки, че е имало достатъчно данни, че е извършило престъпление и по този начин е избавил лицето от наказателно преследване;

• разпоредил на 9.09.2013 г. двама сирийски граждани, реализирали незаконно влизане в РБългария, да бъдат върнати на турските гранични власти без да им е издадена заповед за задържане, без да са уведомени началникът на ГКПП, оперативен дежурен от ГПУ, разследващ полицай или дежурен прокурор, въпреки че е имало достатъчно данни, че са извършили престъпление и по този начин ги е избавил от наказателно преследване, като освен това не е предприел действия за установяване на съпричастни лица към опита за незаконно влизане в страната на двамата сирийски граждани;

• разпоредил на 7.10.2013 г. задържано лице, реализирало незаконно влизане в РБългария без документи за самоличност, да бъде върнато на турските власти, без да му е издадена заповед за задържане, без да са уведомени началникът на ГКПП, оперативен дежурен от ГПУ, разследващ полицай или дежурен прокурор въпреки, че е имало достатъчно данни че е извършено престъпление и по този начин е избавил лицето от наказателно преследване;

• през периода от 1.10.2012 г. до 30.09.2013 г. в 66 случая е освободил от дежурство 21 служители преди приключване на работната смяна, като освен това, в резултат на некоректно попълнени от него данни: неприспадане на неотработени часове от действително отработените; отразяване на отработените смени в справките за сумарно отчитане на положения труд, спрямо реално отработените в оперативния дневник (на някои служители ги е завишавал, а на други ги е намалявал); неправилно изчисляване на часовете за отпуск по болест (болничните са изчислявани в календарни дни а не в работни); начисляване на часовете за обучение с реално проведените (служителите са отразени в присъствен списък за проведено обучение и в същото време са били в отпуск), за същите служители са отчетени общо 473 часа повече от реално положения от тях труд, за които неправомерно са получили възнаграждение общо в размер на 2374.75 лв.

Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е уважена, е постановено при неправилно прилагане на административнопроцесуални правила и в нарушение на материалния закон.

Необосновано първоинстанционният съд е приел, че в нарушение на чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарното производство не е проведено обективно и безпристрастно предвид обстоятелството, че ДРО (дисциплинарно разследващият орган) е бил председателстван от комисар Калайджиев, който е бил длъжен и е утвърждавал справките, чието изготвяне е вменено като нарушение на Вулджев.

Съгласно чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарно разследващият орган се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството, когато се установи, че е заинтересуван от изхода на разследването или има с някои от заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.

По делото няма данни, че в състава на колективния дисциплинарно разследващ орган, определен със заповед рег. № К-89/7.01.2014 г. за образуване на дисциплинарното производство, са включени служители със заинтересуваност от изхода на разследването или намиращи се с някои от заинтересуваните лица в отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност. Обстоятелството, че председателстващият ДРО е утвърждавал изготвените от инсп. Илия Вулджев справки с неверни сведения, не води до основателно съмнение в неговата безпристрастност във вреда на дисциплинарно разследвания служител. Това обстоятелство по-скоро би навело на предположение за заинтересованост или пристрастност в полза на дисциплинарно разследвания служител, който освен за невярно изготвени справки е бил разследван за още пет нарушения на служебната дисциплина. В мотивите на обжалваното съдебно решение са изброени извършените самостоятелно и по преценка на дисциплинарно разследващия орган действия за изясняване на фактите в дисциплинарното производство. Няма данни и не се твърдят извършени от членовете на ДРО некоректни действия или проявено субективно негативно или преднамерено отношение към дисциплинарно разследваното лице, което от своя страна не е отправило искане за отстраняване на състава.

Анализът на събраните по делото доказателства не подкрепя извода на първоинстанционния съд за формално изпълнение на процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.), което с оглед приетата от съда липса на обективност от ДРО, е оценено като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, лишило наказания служител от правото на защита в пълна степен.

Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

В административната преписка са приложени две подробни обяснения и две подробни възражения, направени писмено от служителя в хода на дисциплинарното производство в периода 20.01.2014 г. - 21.03.2014 г. Всички са адресирани до министъра на вътрешните работи, а върху тях е поставена резолюция "запознат" на дата 17.04.2014 г., подпис на министъра и печат на министерството. С това действие дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител. В издадената заповед министърът също е отразил, че е приел писмените обяснения и писмените възражения, като е посочил и регистрационните им индекси. На дисциплинарно наказания служител е била предоставена възможност да защити в пълен обем законните си права и интереси, като даде обяснения във връзка с всички действия, предмет на разследването съгласно заповед № К-89/7.01.2014 г., връчена му на 15.01.2014 г.

Във връзка с констатираните нарушения през периода от 1.10.2012 г. до 30.09.2013 г., състоящи в некоректно попълнени данни относно отработени часове и смени в справките за сумарно отчитане на положения труд, довели до неправомерно изплащане на суми за възнаграждения, Върховният административен съд, тричленен състав, неправилно е приел, че тези нарушения не са извършени от Вулджев, тъй като изготвените от него справки са утвърдени от комисар Калайджиев и паричните възнаграждения са били изплатени съгласно данните от протоколите, изготвени не от Вулджев, а от Калайджиев.

Дисциплинарната отговорност е лична и се ангажира за извършени лични нарушения, а не за колективни. Налагането на дисциплинарно наказание не е поставено в зависимост от обстоятелства, свързани с дисциплинарната отговорност на други служители, респективно с липсата на образувани срещу тях дисциплинарни производства. В административната преписка са приложени 4 бр. справки за сумарно отчитане на положен труд от служителите на 02 група на ГКПП "Капитан Андреево", които са изготвени от началника Вулджев (л. 288 - л. 299) с приложени графици за разпределение на личния състав. В хода на дисциплинарното разследване е извършено съпоставяне, отразено подробно в обобщената справка, на данните от оперативния дневник, справките за ползвани отпуски и документацията за проведено обучение на служителите от 02 група. Изчислени са разликите в 66 случая между реално отработените часове съгласно съставените документи за отчитане на труда и отчетените часове в изготвените справки от ст. инсп. Вулджев. Направените от дисциплинарно разследваното лице възражения в обяснение рег. № 2105/20.01.2014 г. и посочените причини за некоректното отразяване (семейни проблеми на служителите, неосигурени физиологични почивки и др.) са приети за неоснователни. Некоректното отразяване на работните смени в изготвените справки правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) - неизпълнение на разпоредбите на закона и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (в случая Инструкция рег. № Iз-343/5.03.2009 г. и Инструкция № Iз-2453/4.12.2012 г.), на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, съставомерно на чл. 227, ал. 1, т. 7 от същия закон, доколкото е установено, че погрешно заложените данни в справките за сумарно отразяване на положения от служителите труд са използвани и възпроизведени в протоколите, съставени от началника на ГПУ - Свиленград, в резултат на което на някои служители са били изплатени по-високи възнаграждения от дължимите за реално положения труд.

Във връзка с останалите подробно описани в заповедта пет нарушения на пропусквателния режим на държавната граница по делото е представена Инструкция № Iз-2271/1.10.2010 г. за способите и организацията за осъществяване наблюдението на границата на сухоземни, морски и речни участъци от държавната граница, издадена от министъра на вътрешните работи и Правила за работа на Бюрото СИРЕНЕ и потребителите с право на достъп до данните в Националната Шенгенска информационна система. Представена е и Спогодба между Народна Република България и Република Турция за предотвратяване и решаване на гранични инциденти и поддържане на държавните гранични знаци (1967 г.), в редакция от 1975 г., без данни за обнародването на спогодбата и актуалността й. В административната преписка са приложени докладни записки на други служители във връзка с констатираните и описани по-горе инциденти (на инсп. Сарафов от група "ОИД", разследващ полицай Атанасов, ст. полицаи Теофаров и Грудев относно инцидента на 16.07.2013 г., на ст. полицаи Проданов и Сотиров относно обстоятелствата на 14.06.2013 г., на полицаи Господинов, Мирчев и гл. инспектор Иванов - на 5.09.2013 г., на ст. полицай Байнов и разузнавач инсп. Георгиев - на 9.09.2013 г., на полицай Петров и ст. полицай Фотев - на 7.10.2013 г.). Съгласно чл. 75 от цитираната инструкция при получен сигнал за извършено престъпление гранично-полицейските наряди са длъжни да вземат мерки за пресичане на престъплението, да докладват на оперативния дежурен и да изпълнят указанията му, да установят свидетели и др. Действията на инсп. Вулджев по отношение на лицата, незаконно преминали линията на паспортна проверка или търсещи начин да я заобиколят, както и относно заподозрените в съпричастност, законосъобразно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.), състоящи се в неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, както и на т. 4 - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Обосноваващите заповедта норми на т. 4, 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г., отм. със з-д № 8121з-348 от 25.07.2014 г.) създават задължения за държавния служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; да пази доброто име на институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; да не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) е приложена във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), която квалифицира като други тежки нарушения на служебната дисциплина тези деяния, които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с които се уронва престижът на службата.

Обстоятелствата, мотивирали административния орган да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на цитираните правни основания, са подробно изложени в становището относно проведеното дисциплинарно производство и в обобщения доклад. Действията на държавния служител са укорими от гледна точка на служебния морал и обществения морал, уронват престижа на МВР като правоохранителна институция, противодействаща на престъпността и са несъвместими с Етичния кодекс за поведение. При определянето на вида на дисциплинарното наказание е спазено правилото на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР (отм.) за отчитане тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение е издадена в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение за отмяната й следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 400 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,