Решение № 6713 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2011 г.

ВАСV отделение11.05.2012 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Димитър Николов Митев от гр. Пловдив, против отказ на министъра на вътрешните работи, обективиран в писмо рег. № I-22109/29.07.2011 г., да му предостави достъп до искана от него информация, конкретизирана в заявление вх. № ЗДОИ-55/22.07.2011 г. Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 6713 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Димитър Николов Митев от гр. Пловдив, против отказ на министъра на вътрешните работи (министъра/ът), обективиран в писмо рег. № I-22109/29.07.2011 г., да му предостави достъп до искана от него обществена информация, посочена в заявление вх. № ЗДОИ-55/22.07.2011 г.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) счита, че жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима. Неоснователен е доводът, развит от процесуалния представител на ответника, че тя е недопустима, предвид уведомителния характер на писмото, което се обжалва. Ако писмото не представлява административен акт, а уведомителен такъв, то тогава е налице мълчалив отказ на министъра да се произнесе по искането на Митев. Съгласно текста на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и тълкуването му, давано в постоянната практика на ВАС, мълчалив отказ по този закон е недопустим. Въпреки правните квалификации, дадени в обжалваното писмо, характерът на последното направено с него изявление сочи, че поради факта, че министърът е преценил искането на Митев като недопустимо, той го оставя без разглеждане. Т. е. постановен е един административен акт на министъра, с който той отказва да предостави искана от Митев информация. Именно този акт е предмет на проверка и преценка за законосъобразност от страна на ВАС.

Неоснователно е и второто възражение за недопустимост на подадената от Митев жалба на основание нейното просрочие. Действително, видно от приложеното на л. 10 от делото "известие за доставяне", обжалваното писмо е връчено на жалбоподателя на 04.08.2011 г. Жалбата против него е постъпила в МВР на 03.10.2011 г. Видно от текста на писмото обаче, в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва то, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на 2 месеца, които към датата на подаване на жалбата не са били изтекли. Т. е. тя се явява подадена в срок и съответно е процесуално допустима.

С обжалваното писмо рег. № I-22109/29.07.2011 г. министърът е отказал да предостави на Митев искана от него информация, поради недопустимост на заявлението му. Твърди, че същата не е "обществена" информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като се иска не за да може гражданинът да си състави собствено мнение относно дейността на Министерството на вътрешните работи (МВР). Видно от представените към заявлението приложения, информацията се отнася до съдебно производство, в което Митев е бил страна, както и за подаден от него и разгледан от министъра сигнал. Освен това се касае не за създадена, събирана и съхранявана в МВР информация, а за предоставяне на становища, мнения или съображения от административния орган, които да се изготвят в отговор на заявлението му. Претенциите на жалбоподателя относно негова жалба срещу решението на министъра по подадения от Митев сигнал, не са съобразени с чл. 124, ал. 2 от АПК, прогласяващ необжалваемост на решенията по подадени сигнали. За информацията относно подадени от жалбоподателя сигнали, се прилага специалния ред на АПК, поради което и на основание чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОДОИ, искането му е оставено без разглеждане като недопустимо.

Недоволен от отказа, Митев го обжалва. Твърди, че с отказа на министъра се засяга конституционното му право на достъп до информация. В устните си пледоарии пред съда поддържа тезата, че от отговора на поставените от него въпроси, той ще си направи изводи за това как работи администрацията в МВР и в частност - министърът. Моли отмяна на отказа.

Ответната страна - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е подал заявление рег. № ЗДОИ-55/22.07.2011 г. до министъра. В същото, след хронологичен преглед на разменена между двамата кореспонденция до този момент, е направил искане за предоставяне на достъп до следната информация:

  1. Представяни ли са на министъра за одобрение писмените бележки на юрк. Б. Иванов, представени от последния в съдебно заседание пред ВАС? Прочел ли е министърът подадения от Митев сигнал до него?
  1. Запознат ли е министърът с условията, поставени от Митев в сигнала му до него, за да оттегли той подадената против България жалба до Европейския съд по правата на човека? Готов ли е министърът да изпълни тези от тях, които са в неговата компетентност?
  1. Прочел ли е министърът жалбата на Митев против подписания от него (министъра) отговор на сигнала му? Упълномощавал ли е министърът служителката в министерството А. Емануилова, да отговори по начина, по който е отговорила тя на жалбата му?
  1. Как се е разпоредил министърът с материалите, връчени му лично от Митев; прочел ли ги е лично или ги е дал за отговор на служители, срещу практиките, на които възразява той в сигнала, жалбата и писмото си до министъра?
  1. Вярно ли е, че министърът няма приемен ден за граждани и ще приеме ли той искането на Митев за лична среща с него?

Към заявлението Митев е приложил негово писмо от 11.05.2011 г. до министъра; сигнал от Митев до министъра с копие до министър-председателя с вх. № в МВР М-13043/28.07.2010 г.; писмо на министъра до Митев с рег. № I-26857/24.08.2010 г.; жалба от Митев до министъра с вх. № в МВР М-14835/03.09.2010 г.; писмо до Митев от директор Дирекция "КИАД" - МВР рег. № I-30389/30.09.2010 г.; сигнал на Митев до министъра с копие до министър-председателя с вх. № в Дирекция "ПНО" - МВР 9815/03.08.2010 г. и писмени бележки на юрисконсулт, процесуален представител на министъра по а. д. № 15095/2009 г. по описа на ВАС.

При така установеното от фактическа страна, жалбата на Митев се явява неоснователна.

Легалното определение за понятието "обществена информация" е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - "Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти". Видно от характера на исканата със заявлението на Митев информация, същата не отговаря на посочените критерии, поради което не е и "обществена" такава. Очевидно е, че тя се иска не за да състави гражданинът свои представи за начина на работа в системата на МВР, а за да се снабди с доказателства и данни, относими към негов личен съдебен спор, в който участва и МВР, вкл. и за разрешаването на лични проблеми на Митев. До този извод съдът стига, тъй като в случая интересът на жалбоподателя не е за получаване на осветеност по въпроси, свързани с работата по сигнали и предложения от страна на граждани до МВР, а по конкретен спорен въпрос, разрешаването на който при това е отнесено до съда. При това, исканата информация не е свързана с получаване на данни за "създавана и съхранявана от органите и техните администрации", каквото е изискването на чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ, а за отговор на конкретни, сега възникнали въпроси. Т. е., иска се становището (мнението) на министъра по същите въпроси. Тези особености от своя страна, също не дават възможност за квалифициране на исканата информация като "обществена". При липса на искане за предоставяне на достъп до обществена информация, каквото е направеното от Митев, за министъра, като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, не възниква задължение за отговор въобще. Настоящият състав счита, че обжалваното писмо е нещо направено "свръх задълженията" на министъра.

Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, поради което тя следва да се отхвърли като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС

Цитирани разпоредби

3