Решение № 4768 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2011 г.

Решение № 4768 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на полицейски орган при РУ " Полиция" - Кърджали - Станимир Стайков против решение № 27 от 1.04.2011 г. по адм. дело № 43/2011 г. на Административен съд Кърджали, с което е отменена негова заповед с рег. № 83 от 16.03.2011 г. за задържане на Ангел Анчев Милев за срок от 24 часа. По наведени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на Милев против обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт бъде отхвърлена. Ответникът, в представено писмено становище моли съда да отхвърли касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат за 24 часа лица, за които има данни, че са извършили престъпление. Задържането е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на мярката е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни това престъпление да е извършено от задържаното лице. В производството пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин наличие на данни за извършено престъпление от лицето, а и правилно съдът е посочил, че постановяване на такова задържане седмица след датата на сезиране на полицейските орган и седмица след датата, на която се твърди, че е извършено престъплението от жалбоподателката и то при липса на твърдения за извършено противоправно поведение от това лице води до извод, че не са били налице фактическите и правни основания за издаване на обжалваната заповед. Фактическите обстоятелства правилно са преценени от съда, като изводът за липса на данни за извършено от задържаното лице престъпление е обоснован. Доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Целта на задържането по чл. 63 от ЗМВР е да се предотврати извършване на друго престъпление или укриване, при което изводът в обжалваното решение за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК е законосъобразен. В случая, след като фактическите обстоятелства не съответстват на материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, неправилно е приложена мярката от административния орган. Заповедта е издадена в нарушение на закона, при което изводът в обжалваното решение за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт е законосъобразен. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на решението, тъй като изводите на съда са формирани въз основа на правилно установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства и тяхното подробно обсъждане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение