Решение № 9148 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Джъмп фрут" АД, гр. Лозница, обл. Разград, чрез процесуален представител, срещу решение 141/20.12.2023 г. по адм.дело 151/2023 г. на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. 02 - 170 - 2600/2308 от 09.06.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2021 г. в частта му, с която е отказано изплащане на финансово подпомагане в размер на 9 183, 48 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки и списък за разноски чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, немотивирано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, присъждане на разноски за настоящата и първата инстанция. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. АС, за да отхвърли жалбата срещу оспорената част от уведомителното писмо, е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административно - процесуалните правила, в съответствие с материалното право. АС е приел, че от посочването в колона 4 "Наддекларирана площ" на 2,81 ха, става ясно, че се касае за площ извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" и санкцията е изчислена в съответствие с приложимите материално - правни норми. Решението е неправилно. От уведомителното писмо става ясно, че е налична разлика от 2,81 ха между заявената площ от 88, 69 ха и установената от 85, 88 ха и за разликата от 2,81 ха наддекларирана площ е направено намаление от 9 183, 48 лева. В текста на писмото липсва конкретно фактическо твърдение, че тези 2,81 ха са извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2021, одобрен със заповед РД - 09 -150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието. Това фактическо твърдение, както и разбивката по парцели на декларираната площ, площта, попадаща в окончателния специализиран слой и съответно допустимата за подпомагане площ са посочени в становище от 16.08.2023 година на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод постъпилата жалба на дружеството срещу уведомителното писмо. От текста на самото уведомително писмо не става ясно подобно фактическо основание. В него е посочено, че установената площ е площта, изчислена съгласно чл.2, параграф 1, т.23, буква "б" от Делегиран регламент /ЕС 640/2014 г., за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, преди налагане на намалениа за неспазени базови изисквания и други изисквания, различни от размера на площите. За наддекларираната площ е пояснено, че това е разликата между заявената площ за участие и установената площ. От тези пояснения по никакъв начин не може да бъде направен твърдения от АС извод за фактическото основание на постановения частичен отказ за финансово подпомагане. Цитираното становище от 16.08.2023 г. не може да бъде приравнено на мотиви на уведомителното писмо. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Основателно е и оплакването за липса на конкретно правно основание, тъй като пояснението за санкционираната площ в колона 6 е, че е съгласно чл.18 и чл.19 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 г., които съдържат множество алинеи и правила и от текста на акта не става ясно, кое точно е приложимото правно основание. АС, като е приел наличие на фактическо и конкретно правно основание за издаване на оспорения индивидуален административен акт, непосочени изрично в него, е постановил неправилно решение - необосновано и материалноправно незаконосъоразно, което следва да бъде отменено и вместо него да се отмени уведомителното писмо поради липса на посочени фактически и конкретни правни основания за издаването му в оспорената част на основание чл.146, т.2 АПК и преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган в отменената част със задължителни указания за излагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените и претендирани от него своевременно със списъка по чл.80 ГПК разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 2923, 47 лева - а именно държавни такси в общ размер 123, 47 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за първата инстанция и 1300 лева за производството пред ВАС, които не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение