Решение № 7786 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2183/2019 г.

Решение № 7786 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2183/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция /ГД/ "Фискален контрол" при Централното управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, приподписана от юриск. И. Апостолова, срещу Решение № 2508 от 27.12.2018 г., постановено по адм. д. № 2958/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. С атакуваното решение по жалба на "Алия 2012" ЕООД, ЕИК 204669695, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Гео Милев" № 83, представлявано от управителя И. Станков, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 191-ФК/17.10.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касацонната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че от доказателствата по делото се установява извършването на нарушението, основание за налагане на принудителната мярка. Според касатора липсата на констатирана разлика между отразените във фискалното устройство /ФУ/ суми – 83,50 лева, и тези, установени при фактическото изброяване – 83, 50, не може да доведе автоматично до извод за липса на нарушение, а води до извод за липса на правилно и коректно отчитане на паричните средства в обекта. Счита, че с принудителната мярка се постигат целите на закона, определени в чл. 22 от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Излага твърдения, че при налагане на мярката и определяне на срока й органът е изложил мотиви, като е взел предвид тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото и необходимостта от защита на обществения интерес, поради което последната съответства както на целите на закона. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което заповедта да бъде потвърдена. В писмени бележки по делото касаторът, чрез юриск. И. Апостолова, заявява, че поддържа изложеното в касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Алия 2012" ЕООД, ЕИК 204669695, редовно уведомен по реда на чл. 213а АПК, не изразява писмено становище, не се явява в откритото съдено заседание по делото и не изпраща представител. Върховна административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е била заповед № 191-ФК/17.10.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – павилион за храна, находящ се в гр. Варна, пазар Чаталджа, павилион 93-94, стопанисван от "Алия 2012" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни". С оспореното решение, съдът е отменил посочената заповед с мотива, че в конкретния случай констатациите на приходните органи по време на проверката, обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0278332/16.10.2018 г., са погрешни, доколкото не е налице касова разлика между описа на парични средства в касата и изведения дневен финансов отчет, което води до извода, че ФКБ за контролната покупка е издаден. За да постанови този резултат, административният съд е изложил приетата от приходните органи фактическа обстановка, че на 16.10.2018 г. в 13:40 часа при извършена проверка в посочения обект и след направена контролна покупка на пилешки бут, пържола в джоб, картофи и панирано пилешко филе на обща стойност от 7,70 лева, заплатени в брой от проверяващите, не е издаден ФКБ от наличното в обекта ФУ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. При съобразяване на изложената фактическа обстановка и доказателствата по делото, решаващият състав е счел още, че неправилно установените от приходните органи факти и липсата на мотиви относно определяне продължителността на срока на мярка водят до противоречието й с целта на закона и принципа. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е счел за недоказан факта на извършване на нарушението, обуславящ налагането на принудителната административна мярка. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според ал. 3 на тази разпоредба фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Установява се от събраните по делото доказателства, в това число Протокол за извършена проверка сер. АА № 0278332/16.10.2018 г. и разпечатка от КЛЕН, че към момента на извършване на проверката не е регистрирана покупка на закупените чрез контролната покупка стоки на обща стойност от 7,70 лева. Не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционният съд, че липсата на касова разлика води до извод, че ФКБ за закупената стока е издадена, доколкото не е установено по делото при заплащането на стоката с банкнота от 20,00 лева последната е поставена в касата, респ. е част от описа на парични средства в касата. Не са представени други доказателства по делото, които да опровергават направените от приходните органи констатации, и да оборят доказателствената сила на събраните в хода на административното производство доказателства. Изложената фактическа обстановка налага извода, че обосновано приходните органи са наложили процесната мярка, доколкото последната изисква установеното по съответния ред и по несъмнен начин нарушение за неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, което от своя страна задължава административният орган, при условията на обвързана компетентност, да наложи на търговеца принудителна административна мярка – "запечатване на обект и забрана за достъп до него", което в случая е обосновано наложено. Като условие за законосъобразност на мярката е съответствието й с целта на закона, която в конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящия съдебен състав счита, че издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. При определяне продължителността на срока на принудителната мярка органът – при условията на оперативна самостоятелност, съобразява продължителността му с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай. В настоящия случай мярката е наложена за срок от 7 /седем/ дни при максимален такъв от 30 /тридесет/ дни, като видно от съдържанието на заповедта определянето му е съобразено с конкретните фактически обстоятелства и принципа на съразмерност. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил решение, което следва да бъде отменено, включително и в частта му за разноските. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е основателна, като на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 144 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс /в редакция след изм. с ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. / във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Териториална дирекция на НАП Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата и предходната съдебна инстанция по 100 /сто/ лева, или в общ размер на 200 /двеста/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,