Решение № 13510 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2015 г.

Решение № 13510 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. Т. срещу решение № 4260 от 19.06.2015 г., постановено от Административен съд С.-град, второ отделение, 34 състав по адм. д. № 11328/2013 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, спрямо което решението има сила. Касационния жалбоподател е универсален правоприемник на починалия едноличен търговец К. Н., видно от приложеното нотариално завещание № 2, т. I, рег. № 3407 от 2.07.2009 г. на нотариус К. К. с район на действие съдебния район на Районен съд Е.. Решението е неблагоприятно за наследника М. Т., тъй като потвърждаването на оспореното уведомително писмо, с което е отказана изцяло заявената финансова субсидия и е наложена санкция за бъдещ период, пряко рефлектира в неговия патримониум, като намалява наследствената маса. По тези доводи и на основание чл. 210, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че подателят на касационната жалба е от кръга на процесуално легитимираните лица, поради което разглеждането на касационната жалба е допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-260-2600/16517 от 20.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", с което изцяло е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по схемата Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) по заявление УИН: 26/240412/95529 за кампания 2012 г., и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент 65/2011 г. са наложени санкции за бъдещ период по двете схеми в общ размер на 59 ЗЗЗ. 53 лева. Съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо, съдът приема, че по заявлението на оспорващата страна е извършена административна проверка на база приетия окончателен допустим слой от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) на площи, подходящи за подпомагане, чрез съпоставка на данните от извършените теренни проверки с данните за декларираните площи. За индивидуализиране на допустимите за подпомагане площи заявените от оспорващата страна парцели са били обект на проверка, включваща пресичане на границите им и приетия окончателен специализиран слой за референтната година. След провеждане на процедурата по разрешаване на двойно заявените площи, като недопустими за подпомагане са останали площите, излизащи извън специализирания слой. Като правно основание за издаване на оспореното уведомително писмо е посочена разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидата е заявил площи, които не стопанисва. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че липсва противоречие между резултатите от теренните проверки, снимковият материал за предходна и последваща кампания и заключението на вещото лице относно характеристиките на заявените парцели, които като цяло не са почиствани и са части от залесени и обрасли с храсти територии. С оглед установените релевантни факти, съдът приема, че наддекларираните площи по СЕПП и НР2 представлява 100 % спрямо установената като допустима. В изпълнение на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент 65/2011 г. при процентно отношение на недопустимата към установената площ над 50 %, санкционираната площ е равна на установената, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период до сума, отговаряща на разликата между декларираната и наддекларираната площ. С оглед установения процент наддеклариране, съдът приема, че административния орган законосъобразно е формирал пълен отказ за подпомагане и по двете схеми и е наложила санкции за бъдещ период. По тези доводи съдът е потвърдил оспореното уведомително писмо. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. С процесното уведомително писмо е отказано финансово подпомагане по подадено заявление по СЕПП поради наддеклариране - на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР2 на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11 от 3.04.2008 г./ - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Това е видно от попълнената колона 7 от таблиците към уведомителното писмо и поясненията към тях. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на заявителя на изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията по чл. 43, ал. 3 от този закон по СЕПП и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР2. В случая по заявлението за подпомагане по СЕПП се установява наличие на обстоятелствата по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, а по НР2 - по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Съгласно първата разпоредба разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР2 разписва, че изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Тъй като заявените за подпомагане земи са пасища, за тях се прилагат изискванията на Наредба № 5/2010 г., приложима за СЕПП и НР2 на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 3 от същата наредба. В случая заявените пасища са били неподходящи за подпомагане по смисъла чл. 15, ал. 1, тъй като са били заети от дървесна и храстовидна растителност. Предпоставките по тази разпоредба са установени от извършените административни проверки, чиито констатации се потвърждават от приложените по делото извадки от цифрова ортофотокарта, каещи заявените парцели. Изводите са потвърдени и от назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, което е разгледало подробно всеки от заявените парцели, и след извършен анализ на резултатите от извършените теренни проверки за референтната година, сравнени със заснемане за предходна и следваща кампания, са установени недопустимите за подпомагане площи. Констатациите на вещото лице потвърждават установеното от административния орган при извършената административна проверка, както и приетия процент наддеклариране. При този процент на наддеклариране съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията за СЕПП и чл. 16, т. 5 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията за НР2, не се дължи подпомагане. Затова с оспореното уведомително писмо правилно е отказано финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период, поради което с обжалваното решение правилно е отхвърлено оспорването. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът не е проявил активност и не е установил релевантни факти, относими към наведените в производството възражения от страна на оспорващия. Съдът е дал възможност на страните, с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, да сочат доказателства. Доказателствено искане е направено само от страна на ответника и по искане на тази страна е допусната съдебно-техническа експертиза. Жалбоподателят не е оспорил приетото заключение, поради което правилно съдът в обжалваното съдебно решение се е позовал на констатациите по приетата експертиза. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че при преценка на събраните по делото доказателства, в това число и на експертното заключение, съдът е следвало да прецени факта, че с решение № 1135 от 2.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 10538/2014 г. са отменени разпоредбите на чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 105/2016 г. и да изключи от доказателствения материал протоколите от извършени теренни проверки. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Оспореното уведомително писмо е издадено на 20.09.2013 г. и към този момент отменените разпоредби са били приложимо право. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК действието на съдебното решение, с което са отменени нормативните текстове е занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Цитираното решение е влязло в сила на 3.07.2015 г. - датата на която е обнародвано в Д. вестник (чл. 194 от АПК) и от тази дата отменените текстове не се прилагат. В случая към датата на издаване на оспорения административен акт, теренните проверки са допустим способ за установяване на фактическото състояние на заявените за подпомагане парцели и няма основание приложените по делото протоколи да бъдат изключени от доказателствения материал. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените за производството разноски. За касационното производство ответникът - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", е представляван от юрк. Н., която е изготвила и представила отговор по касационната жалба и становище по същество на спора, в които е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено в становище от 22.11.2016 г. - при действието на изменението на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от същата Наредба, дължимото възнаграждение е в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение