Решение № 374 от 4.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1121/2012 г.

Решение № 374 от 4.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1121/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия Г. Н. Атакува се въззивна присъда № 11 от 09.05.12 г., постановена по ВНОХД № 321/12 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата са визирани всички касационни основания. На първо място се иска да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане. Алтернативно се иска да се измени съдебният акт, като се намали наложеното наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира присъдата да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, посочените в жалбата основания и доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 22 от 27.01.12 г., постановена по НОХД № 5686/11 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият Н. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК. Отхвърлен е предявеният срещу него от пострадалата граждански иск за 700.00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди. С атакуваната въззивна присъда първоинстанционният акт е изцяло отменен. Подсъдимият Н. е признат за виновен в това, че на 29.08.11 г., около 13.00 часа, в гр. София, при условията на опасен рецидив е отнел от владението на Н. Г. златен ланец на стойност 700.00 лв., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила. На осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и чл. 54 НК е осъден на ПЕТ години лишаване от свобода, които да се изтърпят в затвор при първоначален строг режим. Н. е осъден да заплати на Н. Г. 700.00 лв., представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. Обобщено жалбата се състои в това, че изводите на САС почиват на неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, а постановената осъдителна присъда - на предположения. Твърди се за наличието на доказателствена недостатъчност, за да бъде изграден обективен, безпристрастен и несъмнен извод, че именно Н. е извършител на деянието, в което е обвинен. Защитата акцентира, че посочените от пострадалата белези, по които е разпознала Н. на досъдебното производство, са формално изброени, доколкото не сочат конкретна специфика, съвпадаща с физическите особености на подсъдимия. Твърденията в тази насока не могат да бъдат споделени. Деянието е извършено около 13.00 часа, т. е. при добра видимост. На досъдебното производство Г. дава подробно описание на нападателя /л. 22-23/. Убедително разпознава Н., посочвайки особеностите му - телосложението, чертите на лицето - чело, устни и нос /л. 24-25 от ДП/. Въпреки, че протоколът за разпознаване съдържа всички необходими реквизити, предвидени в закона, на досъдебното производство са разпитани и поемните лица. Същите са свидетелствали за фактите по разпознаването и лице под кой номер е разпознато от пострадалата. В съдебно заседание пред СГС Г. категорично сочи подсъдимия за извършител на деянието и обяснява, че е имала достатъчно време да го наблюдава /л. 32-35/. Поемните лица по разпознаването не са си спомнили самото процесуално действие, но са потвърдили подписите си в протокола. Назначената и изслушана във въззивното следствие комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза установява, че Г. е с добре развити когнитивни функции. В поведението си е самостоятелна и не се поддава на външно влияние. Към момента на деянието е била в състояние на емоционална възбуда, предизвикана от нападението над нея и присъствието на малолетната и внучка, но не е била в стрес, който да доведе до дезорганизация на психичните процеси и невъзможност за възприемане на факти от действителността. При разпита си пред САС /л. 32-33/ същата няма колебание, че подсъдимият е извършител на деянието срещу нея. Защитата счита, че посочените на досъдебното производство от пострадалата белези са формално изброени, доколкото не сочат конкретна специфика, съвпадаща с физическите особености на подсъдимия. В жалбата и в проведените съдебни заседания пред инстанциите по фактите, не е конкретизирана тази "специфика", като: особености на скалпа; вродени или придобити дефекти или белези по челото, веждите, очите, носа, устните, ушите, скулите, брадичката; петна или следи от изгаряния и други. Видно от справката със снимка от АИС "Български документи за самоличност", приложена като писмено доказателство на л. 10 от досъдебното производство, Н. не се индивидуализира с такива особености, които да са в състояние да оставят трайна следа в съзнанието на наблюдаващия го при конкретната обстановка. Във връзка с посоченото по-горе и останалите доказателства, събрани по делото, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на Н. за квалифициран грабеж, съгласно чл. 303, ал. 2 НПК. Законосъобразно е ангажирана и гражданската му отговорност. На Н. е наложено минималното, предвидено в закона наказание от пет години лишаване от свобода. Същото е съобразено със степента на обществената опасност на деянието и дееца и отговаря на целите по чл. 36 НК. Същото не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По делото не са налице обстоятелства и такива не се изтъкват от защитата за определянето му при условията на чл. 55 НК. При изложените съображения, жалбата от страна на Н. е неоснователна и въззивната присъда следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,