Решение № 12068 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 71/2012 г.

Решение № 12068 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 71/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Еко Енерджи" ООД със седалище и адрес на управление с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив, представлявано от Управителя Елена Тютюкова, против Решение № 1818 от 8.11.2011 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2796 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 091002405/30.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 862/30.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 10 и 11.2009 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 35 007,39 и са начислени лихви 3 383,84 лв. по доставки на "Петра Био" ЕООД гр. Пловдив на боровинки, къпини, малини и гъби "пачи крак". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод относно реалността на доставките по процесните фактури, при доказана наличност на стоките в склад на ревизираното лице и плащане на данъчните основи и ДДС по фактурите по банков път. Без основание съдът не съобразил влезлия в сила РА на доставчика, за периоди съвпадащи с процесните по ЗДДС, с който не са извършени корекции на декларирания ДДС за внасяне, както и доказаната последваща реализация на стоките - основно в Германия. Съдът не изложил собствени мотиви, а безкритично повторил тези на органите по приходите като не обсъдил поотделно и в съвкупност и представените доказателства. Съдът не съобразил и че РА е издаден за процесните периоди в противоречие с установеното в предшестващия го ревизионен доклад. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което РА бъде отменен в обжалваната част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Предмет на контрол пред АС е било правото на данъчен кредит в посочения размер за данъчни периоди м. 10 и 11.2009 г. по доставки на "Петра Био" ЕООД гр. Пловдив на боровинки, къпини, малини и гъби "пачи крак". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Той е направил този извод без да съобрази, че в приложения в административната преписка и връчен на 3.09.2010 г. на ревизираното лице Ревизионен доклад № 1002405/1.09.2010 г., подписан от Никола Чанев и Младен Топалов, за процесните периоди липсва предложение за установяване на данъчни задължения поради отказ на право на данъчен кредит по фактурите на прекия доставчик "Петра Био" ЕООД. Ревизионният акт, както и този за поправката му относно коректната дата на Ревизионния доклад в мотивите на РА от 16.11.2010 г. е издаден от Никола Светозаров Чанев. Съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства. В настоящия случай едно и също лице е подписало както РД, в който не се установяват задължения от непризнат данъчен кредит по процесните фактури, така и РА, в който такива задължения се установяват, въз основа на едни и същи доказателства. Вярно е, че издателят на ревизионния акт не е обвързан от предложението в ревизионния доклад, но в случай като процесния липсата на предложение за установяване на задължения в РД и установяването на такива в РА от едно и също лице, макар и в различно качество, е довело по същество до липса на ревизионен доклад. Посоченото е особено съществено нарушение на процедурата по издаване на процесния ревизионен акт, тъй като го прави изцяло неясен противоречив и абсурден по съдържание, което нарушава и правото на защита на ревизираното лице. Последното не е могло да се възползва ефективно от процедурата за възражение срещу РД и е посочено като адресат на задължения, за които няма предложение за установяване. Обсъжданото нарушение на процедурата по издаването на РА изобщо не е отбелязано от административния съд, а то е толкова съществено, че следва да се приеме като основание за нищожност на акта. Затова първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което по жалба на ревизираното лице бъде обявена нищожността на РА в обжалваната част. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 035 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,