Решение № 2843 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8312/2019 г.

Решение № 2843 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8312/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Кръстева, чрез процесуален представител срещу решение № 929/21.05.2019 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 2654/2018 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 - допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. На първо място се твърди, че е нарушено изискването за съдържание и форма на обжалвания индивидуален административен акт, тъй като той не съдържа име на актосъставителя, наименование акта и разпоредителна част, като неправилно първоинстационния съд е приел, че акта отговаря на изискванията за това посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Сочи се, че фактическите констатации на съда са неверни и не са спазени правилата за разпределение на доказателствената тежест. Първоинстанционният съд не е установил по безспорен начин, че процесния автомобил е престоявал в обхвата на синя зона тъй като МПС-то не е било паркирано на ул. "Поп Груйо", а в паркинг. В тежест на съда с оглед нормата на чл. 9 от АПК е да установи безпротиворечиво мястото където автомобила е бил паркиран и дали попада в обхвата на синя зона, като това не е извършено, нито съдът е изпълнил законово вмененото му задължение за разпределение на доказателствената тежест между страните. Сочи се още, че липсва вина от страна на жалбоподателката при паркиране на автомобила, тъй като е налице празнота в подзаконовия акт, касаеща новозакупени автомобили. Последните няма как а бъдат паркирани по настоящия адрес на собствениците си без наличие на поставен стикер върху автомобила, а последния се издава в 14-дневен срок от подаване на заявлението. В конкретния случай такова е било подадено същия ден, когато е поставена и скоба на автомобила, но с входящ номер няма как автомобила да се паркира пред дома на жалбоподателката. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и се претендират разноските. Ответникът по касационната жалба – оператор в звено "Синя зона" към ОП "Транспорт" при Община Бургас счита подадената касационна жалба за процесуално недопустима, като обосновава това с изменение разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и § 149 от ПЗР на ЗИД на АПК. В евентуалност претендира неоснователност на жалбата, като се сочи, че решението на Административен съд Бургас е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Наведения довод за недопустимост на касационната жалба е неоснователен. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП в редакцията си ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., наистина недопуска касационно обжалване на наложени принудителни административни мерки но само такива визирани в текста на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП т. е. недопускането на касационно обжалване на наложени ПАМ по ЗДвП се отнася само до изчерпателно посочените актове в нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, а в конкретния случай се касае за мярка по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, която не попада в кръга на актовете които не подлежат на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, разгледана по съществото на спора е неоснователна. Предмет на първоинстанционното съдебно производство е принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП "принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство", приложена от оператор в "Синя зона" към ОП "Транспорт" Бургас, по отношение на лек автомобил "Рено" с рег. номер [рег. номер на МПС], собственост на Т. Кръстева, извършено с техническо средство тип "скоба" на 19.03.2018 г. в гр. Бургас. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че принудителната мярка е наложена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и на материалната норма. Приел е, че процесния автомобил е бил паркиран в обхвата на синя зона гр. Бургас, като не е била заплатена съответната такса и липсва поставен стикер за "синя зона", което се явява в нарушение на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и правилно е поставена скоба на автомобила. Липсват доказателства жалбоподателката да е била възпрепятствана да изпрати sms или да заплати ползваната от нея услуга. За неоснователен е намерен довода на жалбоподателката, че в посочения в съобщението за поставена скоба час не отговаря на действителността, тъй като не са представени доказателства от страната оборващи достоверността на посочената в съобщението дата. Решението е правилно. Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага ПАМ, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на ППС, е установен в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. Съобразно чл. 99, ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие Общинският съвет (ОбС) Бургас е приел Наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на община Бургас. В чл. 3 от Наредбата е посочено, че общинският съвет определя зони за платено и безплатно паркиране на МПС, с допустима максимална маса до 2. 5 тона и на автобуси до 12 пътнически места, в определени дни от седмицата, часове на денонощието, на райони, пътища и части от пътища, публична общинска собственост, с граници съгласно Приложение 1 "Синя зона" и Приложение 2 "Зелена зона". Таксата за паркиране, в определената в Приложение 1 "Синя зона" се заплаща в работни дни и обхваща часовете от 09. 00 до 19. 00. В чл. 5 е посочено, че заплащането на цените в съответната зона се извършва по един от следните начини: 1. С талон, върху който трайно се отбелязва началния момент на паркирането, чрез задраскване или перфориране на годината, месеца, деня, часа и минутите. Талона се поставя зад предното обзорно стъкло на автомобила от страна на водача на видимо място, даващо възможност за осъществяване на контрол; 2. Чрез изпращане на кратко текстово съобщение на номер посочен в пътен знак и 3. С билет от паркинг автомат, поставен зад предното обзорно стъкло от страна на водача, на видно място. Към Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на община Бургас е представено Приложение 1 "Синя зона" към чл. 14 към дата 19.12.2017 г., от което се установява, че в подзона 10 се включва района заключен между ул. "Оборище", ул. "Сан Стефано", бул. "Демокрация" и ул. "Генерал Гурко". В представеното по делото съобщение № 009389 е посочено, че автомобила е паркиран на ул. "Поп Грую". От представената по делото схема и доказателства от жалбоподателят се установява, че мястото където е паркиран процесния автомобил попада в синя зона, тъй като участъкът от ул. "Поп Грую", в който е ил паркиран автомобила влиза в границите на подзона 10, т. е. в границите на "Синя зона" гр. Бургас. С оглед горното правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице кумулативните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Безспорно се установява, че жалбоподателката е паркирала личния си автомобил марка "Рено" с ДК [рег. номер на МПС] в границите на "синя зона", определена с цитираното по-горе приложение, като нито е имала заплатен престой за зоната, нито залепен стикер по смисъла на чл. 5, т. 1 от Наредбата. От събраните доказателства – извадка от схемата за района и съобщение № 009389 се установява, е автомобилът е бил паркиран именно на посоченото от длъжностното лице поставило ограничителната скоба място уширение на ул. "Поп Грую". Това се установява, както от дадените обяснения на лицето което е поставило скобата, така и от представените от процесуалния представител на жалбоподателката извадки от района и от снимковия материал, приложен към административната преписка. Безспорно от този доказателства се установява точното местоположение на автомобила при извършване на проверката от страна на служител в "Синя зона" към общинско предприятие "Транспорт" при Община Бургас и законосъобразното поставяне на скоба с оглед липсата на доказателства за платен престой или наличието на стикер. Наведените в касационната жалба доводи, че акта не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК е неоснователен. Принудителното задържане по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която се налага при условията, посочени в специалния закон. ЗДвП не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагането й. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 19 от Наредбата, съгласно която при прилагане на принудителна мярка по чл. 17 – поставяне на скоба - на предното обзорно стъкло на автомобила се поставя писмено съобщение. В конкретното писмено съобщение е посочено основанието за блокиране на колелото и указания за реда за освобождаването му. Видно от приложеното по делото съобщение № 009389 (л. 6 от АНХД № 2706/2018 г. по описа на РС- Бургас), същото съдържа основание за прилагане на ПАМ, като е посочен и реда за освобождаване на автомобила и дължимата такса. Съобщението има сериен номер и дата на съставяне и носи подписа на съставилото го лице. Вписан е номерът и марката на автомобила, дата и час на поставяне на техническото средство и местоположението на процесния автомобил. Това съобщение е достатъчно да констатира поставяне на техническото средство, посредством което мярката се счита за наложена. Неоснователен е и довода, че административния орган не е доказал по несъмнен начин мястото където е бил паркиран автомобила, тъй като както посочи по-горе съда, от обясненията на ответника и приетите писмени доказателства се установява, че автомобила е бил паркиран на ул. "Поп Грую" в негово уширение, наподобяващо паркинг в подзона 10, като по този начин попада в обхвата на синя зона според взетото решение на ОС-Бургас. Неоснователен се явява и последния довод за наличие на нормативен пропуск от страна на община Бургас касаещ новозакупени автомобили, който е в ущърб на гражданите. Вярно е, че по силата на чл. 14 от Наредбата собственици на МПС имат право да паркират по постоянния си адрес, като това право се упражнява въз основа на стикер, който съдържа: герба на община Бургас, знак за защита, пореден номер, надпис "платена зона", номер на подзона. По смисъла на чл. 15 от Наредбата лицата по чл 14, ал. 1 подават заявление за издаване на стикер по образец, като този стикер се издава в двуседмичен срок, след подаване на заявлението и предоставяне на екземпляр от оригиналния платежен документ за платена цена на услугата в определения размер. В конкретния случай жалбоподателката не доказа по несъмнен начин, че е подала заявление по чл. 15 от Наредбата и това заявление е подадено преди поставяне на ограничителната скоба т. е. жалбоподателката не удостовери, че макар и автомобила да е паркиран в синя зона, без поставен на него стикер или заплатена такса, то е налице подадено заявление за издаване на съответния стикер и не е следвало да я санкционират, с оглед становището на ответната страна. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, в полза на община Бургас - юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, предвид нормата на чл. 2 от Правилник за организацията и дейността на ОП "Транспорт", приет с решение на ОС-Бургас по т. 44, по протокол № 17/18.12.2012 г., се дължат такива в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 228 във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,