Решение № 184 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3813/2018 г.

Решение № 184 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3813/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. Б. М. срещу въззивно решение № 421/12.03.2018 г. по в. гр. д. № 2562/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му по чл. 128 КТ за плащане на трудово възнаграждение за м. март и април 2015 г. в размер на 9080, 84 щатски долара, заедно със законната лихва от забавата до окончателното плащане, предявен срещу "Булминерал" АД. За да отхвърли иска, в който се твърди, че ищецът е бил член на екипажа на моторен кораб Батя ИМО № 8000836, плаващ под български флаг с корабопритежател ответника "Булминерал" АД, но не му било платено трудовото възнаграждение за м. март и април 2015 г. в размер на 9080, 84 щатски долара, заедно със законната лихва от забавата до окончателното плащане, въззивният съд е приел, че корабопритежател е бил чуждестранното лице "Шипинг Лоджистик" С. А, регистрирано на Маршалови острови, а работодател на ищеца е бил корабния мениджър "ВМ Интернешанъл" ЕООД, с който е бил подписан трудовия договор. Като неотносими за спора са приети възраженията на ищеца, че чуждестранното лице е нямало право да плава под български флаг, както и че в корабния дневник като корабопритежател е бил вписан ответника "Булминерал" АД и съответно не са били обсъдени доказателствата, установяващи тези обстоятелства. Варненски окръжен съд е констатирал, че с договор за беърбоут чартър /договор за наемане на кораб/, сключен на 06.01.2012 г., корабособственикът ИНДИВИДЮЪЛ ТЕХНОЛЪДЖИ" СА е предоставил МК /морски кораб/ "Батя" под наем на "БУЛМИНЕРАЛ" ООД за срок от 11.01.2012 г. до 06.01.2017 г., както и че на 07.05.2013 г. "БУЛМИНЕРАЛ" ООД е преотдал кораба под наем на "ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК" С. А. за времето от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г., а на същата дата последното дружество е сключило с "ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД договор за корабен мениджмънт на МК "Батя"; прието е за безспорно обстоятелството, че трудовият договор на ищеца е сключен с корабния мениджър, който при сключването му е действал от свое име; аргументирано е разбирането, че трудовите договори с членовете на екипажа могат да бъдат сключени както от корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър, предвид правомощията на мениджъра, съгласно договора за корабен мениджмънт и нормите на чл. 225а КТК /Кодекс за търговско корабоплаване/; изложено е още, че корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на екипажа от името и за сметка на корабопритежателя и е направено разграничение за това, че при сключен трудов договор в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват в правната сфера на представлявания корабопритежател, а при сключен трудов договор от корабния мениджър, от негово име, задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, като отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудово възнаграждение, се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт; за конкретния случай съдебният състав е направил извод, че трудовият договор е сключен с "ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД, гр. Варна, действало от свое име, поради което правата и задълженията са възникнали в неговата правна сфера и е констатирал, че в същата хипотеза, законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя; отхвърлени са позоваването от страна на въззивника на чл. 199з КТК, предвид относимостта на нормата към отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба и липсата на това качество спрямо членовете на екипажа. В касационната жалба са изложени доводи, че ответникът по иска "Булминерал" АД е бил корабопритежател през процесния период и поради това работодател на ищеца. Според касатора този факт се установява от плаването на кораба под български флаг и вписването в корабния дневник, че корабопритежател е ответникът, но тези възражения и доказателства не били обсъдени от въззивинят съд в нарушение на съдопроизводствените правила. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос - "Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата и доводите на страните и въз основа на тях да посочи кои факти приема за установени?". По този въпрос е последователна практиката на ВКС за задължението на въззивния съд да отговори на оплакванията и доводите във въззивната жалба и да обоснове свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, включително съображения за възприемане изводите на първата инстанция, когато е налице съвпадение с изводите й. Мотивирането на въззивното решение по посочения начин е обусловено от необходимостта да се приложи процесуалното правило, обективирано в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, насочено към осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция. В случая въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията на въззивника в жалбата му относно отговорността на ответника "БУЛМИНЕРАЛ" АД, гр. Варна като първоначален наемател на процесния кораб, вписването на същия в регистъра по чл. 39 КТК и произтичащите от посочените факти последици за изплащане възнагражденията на екипажа. Не са преценени обстоятелствата, че когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТК, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартъора, на когото е издадено това свидетелство, а извършеното последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация" е непротивопоставимо по отношение на трети лица, включително на екипажа на кораба. Съдът не е обсъдил във връзка с възраженията на въззивника уредбата на трудовите отношения, съдържаща се в цитираните нормативни актове - Морската трудова конвенция, чл. 88б, ал. 1 КТК и Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя. Поради това неправилно е приел, че мениджърът е работодател, както и че "БУЛМИНЕРАЛ" АД, гр. Варна не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана. В тази връзка следва да се има предвид и необсъждането във въззивното решение в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК на доводите относно недействителността на вписването на "ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК" С. А. /дружеството е учредено по правото на Република Маршалови острови, т. е. е правен субект извън кръга на посочените в чл. 39а, ал. 1 КТК, не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна членка на ЕС, поради което процесният договор от 07.05.2013 г. с "ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК" С. А. не е следвало да бъде вписван в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация"/, както и относно отговорността на ответника "БУЛМИНЕРАЛ" АД, [населено място] като корабопритежател, чийто кораб "Батя" е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на "БУЛМИНЕРАЛ" АД, гр. Варна, вписан като корабопритежател в корабния дневник. Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които включват и трите категории основания, регламентирани в нормата – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: