Решение № 12013 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2642/2015 г.

Решение № 12013 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2642/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на Националния осигурителен институт /НОИ/, чрез пълномощника юрисконсулт Красимира Атанасова, против решение № 188/12.01.2015 г., постановено по адм. дело № 8625/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 43/11.08.2014 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане № 94А1-7421-1/10.04.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 99, ал. 3 КСО, като е приел, че представеното едва в съдебното производство удостоверение за осигурителния доход за нов тригодишен период следва да бъде взето предвид при определяне на размера на отпуснатата пенсия. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Александър Иванов Сергиев, с адрес в гр. Будапеща, Унгария, оспорва жалбата чрез пълномощника адв. Светлана Нейкова. В писмени бележки от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 99, ал. 3 КСО, тъй като удостоверението за полученото брутно трудово възнаграждение за периода 1.01.1984 г. - 31.12.1986 г. е представено в съдебното производство след изтичане на срока по чл. 117, ал. 4 КСО за обжалване на разпореждане № 94А1-7421-1/10.04.2014 г. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменено по жалба на Александър Иванов Сергиев решение № 43/11.08.2014 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане № 94А1-7421-1/10.04.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ, делото като административна преписка е изпратено на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при посочената дирекция за издаване на ново разпореждане при съобразяване на дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане е отпускана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Александър Сергиев, считано от 30.09.2013 г. по подаденото от същия заявление за отпускане на пенсия по българското законодателство чрез компетентната унгарска институция. Съдът е обсъдил събраните в административното производство доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, въз основа на което е достигнал до извода, че при посочения базисен период 1.01.1990 г. - 31.12.1992 г., размерът на пенсията е правилно изчислен, като са спазени правилата по чл. 70, ал. 1 - 4 КСО и чл. 48, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, както и реда по чл. 52 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на Европейски парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. По направеното от жалбоподателя възражение във връзка с приложението на чл. 9а, ал. 2 КСО, че неправилно от органите на НОИ е поискано да изплати недостигащ осигурителен стаж от 4 години 3 месеца и 19 дни, съдът е приел, че не е допуснато твърдяното нарушение, тъй като обстоятелството, че жалбоподателят е навършил възраст 65 години непосредствено след постановяване на оспореното решение на управителя на НОИ е ирелевантно, доколкото пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението, а наред с това към месец октомври 2014 г. /когато е постановено оспореното пред съда решение на управителя на НОИ/ изискуемата по чл. 68, ал. 3 КСО възраст за пенсиониране на мъжете не е била 65 години, както твърди жалбоподателят, а 66 години. Наред с това, съдът е посочил, че в съдебното производство от жалбоподателя е представено удостоверение обр. УП-2 изх. № 1386/29.09.2014 г. от "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД за полученото от него брутно трудово възнаграждение за периода 1.01.1984 г. - 31.12.1086 г., а съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза размерът на българската пропорционална част от пенсията при посочения доход за този период е 237,70 лв. и този размер се явява най-благоприятен от трите тригодишни периода, за които са налице данни по делото. Посочил, че органите на НОИ нямат задължение и не разполагат с информация за получавания от лицето доход за всички релевантни години съгласно чл. 70, ал. 3 КСО, а според тази разпоредба тригодишния период за определяне размера на пенсията се определя по избор на лицето. Предвид това съдът е направил извода, че при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон. В случая обаче според съда е приложима разпоредбата на чл. 99, ал. 3 КСО, според която в случай, че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказ за отпускане на пенсията. Предвид представеното в съдебното производство удостоверение за осигурителен доход на жалбоподателя за базисен период 1.01.1984 г. - 31.12.1986 г., при който се получава по-благоприятен размер на пенсията, следва оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и преписката върната на компетентния орган за издаване на ново разпореждане за определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, като се вземе предвид новопредставеното доказателство. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че Александър Иванов Сергиев, ответник в касационното производство, е подал молба от 30.09.2013 г. до компетентната институция на Унгария за отпускане на лична пенсия за старост, във връзка с което до компетентната българска институция е препратено искане за изчисляване на размера на пенсията за българския осигурителен стаж по реда на Регламент № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. В хода на производството пред административния орган до Александър Сергиев е изпратено писмо от 19.11.2013 г., с което му е указано да представи оригиналите на конкретно посочени документи - удостоверения УП-3 за българските осигурителни периоди; със заявление вх. № 94А1-7421-1#3/26.11.2013 г., подадено от Александър Сергиев исканите документи са представени; до същия е изпратено уведомително писмо с изх. № 94А1-7421-1#6/14.02.2014 г., в което е посочено, че към датата на заявлението му е зачетен осигурителен стаж от трета категория 20 години 10 месеца и 7 дни в България и осигурителен стаж за право на пенсия в Унгария - 12 години 6 месеца и 4 дни, при навършена възраст към същата дата - 63 години 11 месеца и 4 дни, има недостигащ осигурителен стаж за право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО - 4 години 3 месеца и 19 дни, преценени по условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 2013 г., предвид това е уведомен, че има възможност да внесе осигурителни вноски за недостигащия стаж по реда и при условията на чл. 9а, ал. 2 КСО, които са в размер на 3860,11 лв. Посочената сума е внесена от лицето на 10.03.2014 г., въз основа на което е издадено удостоверение № УП-16-188/19.03.2014 г. от ТП на НОИ София-град за внесените осигурителни вноски за осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 2 КСО. С разпореждане № 94А1-7421-1/10.04.2014 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ на Александър Сергиев е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, КСО, считано от 30.09.2013 г., при зачетен осигурителен стаж от трета категория - 20 години 10 месеца и 7 дни и стаж по чл. 9а, ал. 2 КСО - 4 години 3 месеца и 19 дни, или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория - 25 години 1 месец и 26 дни; изчислен е индивидуален коефициент в размер на 0,439, като е взето предвид брутното трудово възнаграждение за периода 1.01.1990 г. - 31.12.1992 г.; размерът на пенсията е изчислен на 116,24 лв., като съгласно чл. 70, ал. 7 КСО е определен за изплащане в минимален размер от 150 лв. Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 43/11.08.2014 г. на управителя на НОИ, което е предмет на оспорването пред първата съдебна инстанция. В хода на съдебното производство - с молба от 13.10.2014 г., жалбоподателят Александър Сергиев е представил удостоверение обр. УП-2 изх. № 1386/29.09.2014 г., издадено от "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД - гр. София, в което е посочен размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от Александър Сергиев за периода от 1.01.1984 г. до 31.12.1986 г. Това удостоверение е прието като доказателство по делото с определение от съдебно заседание на 15.10.2014 г. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е назначена и изслушана по делото, вещото лице е направило изчисления относно размера на пенсията на Александър Сергиев, като е взело предвид представените от административния орган доказателства за брутното трудово възнаграждение да два периода, за които са били представени документи пред административния органи и които са били сравнявани от този орган - за периодите 1.01.1990 г. - 31.12.1992 г. и 1.01.1991 г. - 31.12.1993 г., както и удостоверение обр. УП-2 изх. № 1386/29.09.2014 г. - за периода 1.01.1984 г. - 31.12.1986 г., което е било представено в съдебното производство. Изводите на вещото лице, направени в заключението са ясни, не са оспорени от страните, вярно са възприети от съда и относно тяхната правилност няма спор по делото. По същество вещото лице е направило следните изводи: при изчисляване въз основа на данните за брутното трудово възнаграждение за периода 1.01.1990 г. - 31.12.1992 г. /удостоверение обр. УП - ОАД-02-7324#3/11.08.2012 г., издадено от ТП на НОИ гр. Кюстендил, отдел "Обединен осигурителен архив"/, индивидуалният коефициент е 0,454; при изчисляване въз основа на възнаграждението за базисен период 1.01.1991 г. - 31.12.1993 г. /удостоверение обр. № 13 ОАД-02-8246#1/10.10.2013 г., издадено от ТП на НОИ гр. Кюстендил, отдел "Обединен осигурителен архив"/, индивидуалният коефициент е 0,389; при изчисляване въз основа на данните за брутното трудово възнаграждение за периода 1.01.1984 г. - 31.12.1986 г. /удостоверение обр. УП-2 изх. № 1386/29.09.2014 г., издадено от "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД - гр. София/, индивидуалният коефициент е 1,348, при което последният от трите посочени периода е най-благоприятен за изчисляване на пенсията. При установената фактическа обстановка, която е безспорна между страните, единственият спорен въпрос по делото пред настоящата инстанция е правен и е свързан с приложимостта на чл. 99, ал. 3 КСО и възможността за определяне на размера на пенсията въз основа на данните за брутното трудово възнаграждение, съдържащи се в удостоверение бр. УП-2 изх. № 1386/29.09.2014 г., издадено от "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД. Изводите на първоинстанционния съд по този въпрос са неправилни, тъй като не съответстват на точното съдържание на правната норма. В чл. 99, ал. 3 КСО е предвидено, че в случай, че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Разпоредбата има предвид разпорежданията по чл. 98 КСО, които са разпореждания за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсиите и добавките към тях. Разпоредбите на чл. 99, ал. 1 КСО създават изключение от общото правило по чл. 99, ал. 1 АПК относно компетентния орган, който може да отмени или измени влязъл в сила индивидуален акт, а разпоредбата на чл. 99, ал. 3 КСО създава изключение от правилото по чл. 91, ал. 1 АПК относно срока, в който административният орган, който е издал индивидуален административен акт може сам да го отмени или измени /преди да е влязъл в сила/. Съгласно чл. 117, ал. 2 КСО разпорежданията за пенсии могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им, като съгласно ал. 1 на същия чл. обжалването е пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, а съгласно ал. 4 - разпорежданията за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина могат да се обжалват пред управителя на НОИ в 3 месечен срок от получаването им. Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО решението на ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред съответния административен съд, а съгласно ал. 2 - решението на управителя на НОИ - може да се обжалва в същия срок пред Административен съд София-град. Законово е регламентирано задължително обжалване по административен ред, което е изключение от общото правило по чл. 148 АПК, допустимо по силата на същата разпоредба, както и обжалване пред съда на решението на по-горестоящия орган, което е изключение от общото правило по чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК. По общо правило, правните норми, с които се създават изключения следва да бъдат тълкувани стриктно, а не разширително. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 КСО предвижда възможност административният орган сам да измени или отмени разпореждане по чл. 98 КСО /за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсия/, когато в срока за обжалване на разпореждането се представят нови доказателства във връзка с посочените в разпоредбата обстоятелства /осигурителен стаж, доход, гражданско състояние и други подобни/. В разпоредбата недвусмислено е посочено, че се има предвид срока за обжалване на разпореждането, а разпореждането подлежи на обжалване по административен ред съгласно чл. 117 КСО; разпореждането не може да бъде обжалвано пред съда, тъй като на обжалване пред съда подлежи само решението на по-горестоящия административен орган /ръководител на съответното ТП на НОИ или управителя на НОИ - в съответната хипотеза/. Затова, разпоредбата на чл. 99, ал. 3 КСО има предвид срока за обжалване на разпореждането по административен ред, който е тримесечен от датата на уведомяването. Този срок несъмнено е бил изтекъл към датата на която е представено удостоверение пред съда - 13.10.2014 г., тъй като разпореждането е връчено на 24.04.2014 г., нещо повече, към датата на представяне на удостоверението вече е бил изтекъл и срокът за обжалване на решението на по-горестоящия орган пред съда /решение № 43/11.08.2014 г. на управителя на НОИ/. По изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е приел, че представеното едва в съдебното производство удостоверение за брутно трудово възнаграждение за тригодишен период преди 1.01.1997 г. следва да бъде взето предвид при определяне размера на пенсията от датата на първоначалното й отпускане, която е датата на подаване на заявлението - 30.09.2013 г. Правото на лицето да избере тригодишен период преди 1.01.1997 г. /три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж/, от който да бъде взето предвид полученото брутно трудово възнаграждение за изчисляването на индивидуалния коефициент при определяне на пенсията, е регламентирано в чл. 70, ал. 3 КСО. По тълкуването на тази правна норма няма спор в съдебната теория и практика и в конкретния случай лицето е упражнило правото си на избор, като е представило пред административния орган доказателства за брутното трудово възнаграждение за два тригодишни периода /1.01.1990 г. - 31.12.1992 г. и 1.01.1991 г. - 31.12.1993 г./, въз основа на тези данни административният орган правилно е преценил, че по-благоприятен за лицето е периода 1.01.1990 г. - 31.12.1992 г., въз основа на който е определил и размера на пенсията /в този смисъл е и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му. В чл. 21, ал. 2 НПОС е предвидена възможност лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях, като преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО от датата на заявлението. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена подадената от Александър Сергиев жалба против решение № 43/11.08.2014 г. на управителя на НОИ. При този изход на спора, не се възлагат разноски по делото, тъй като не са претендирани от касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,