Решение № 15784 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9038/2017 г.

Решение № 15784 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9038/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на К. Димитров от [населено място] срещу Решение № 202 от 29.06.2017 г. по адм. дело № 264/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора (АССЗ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 161-1 от 9.02.2016 г., издаден от орган по приходите при Община Раднево и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно АССЗ е приел, че възражението на жалбоподателя е за изтекла давност за периода 2010 – 2016 г., тъй като възражението е за периода 1.11.2006 г. – 31.12.2010 г. Като е приел, че предмет на установяване с оспорения АУЗД са задължения за местен данък само за периода от 2011 до 2015 г., АССЗ е постановил необосновано решение, което противоречи на приетите по делото доказателства. Изводът, че възражение за изтекла погасителна давност следва да се направи едва в производството по принудително събиране на публичното вземане е в противоречие с чл. 171, ал. 1 и чл. 172, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да се отмени обжалвания акт. Претендират се разноски Ответната страна – Началник на отдел "Местни данъци и такси" в Дирекция "Финансово – стопански дейности и управление на собствеността" при община Раднево изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е основателна по следните съображения: За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: С АУЗД № 161-1/9.02.2016 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ са установени задължения за данък върху превозните средства и лихви за просрочие към тях, изчислени към 9.02.2016 г., за следните данъчни периоди: 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на главницата от 1019. 70 лв. и на лихвата – 471. 48 лв., съответно с посочени размери на главници и лихви за всеки данъчен период. Против Акта за установяване на задължения по декларация № 161-1/9.02.2016 г., с който са установени дължими и неплатени в срок задължения за данък върху превозните средства за периода от 2011 г до 2015 г. включително, е подадено възражение № 9400-345/31.01.2017 г., което е разгледано по същество с Решение 0109/27.03.2017 г. като релевираните доводи касателно данъчно задълженото лице са приети за неоснователни, но в мотивите към решението за оставяне в сила на оспорения по административен ред АУАЗД е посочено, че той обхваща периода от 1.11.2006 г. до 31.12.2015 г., вместо периода от 2011 г. до 2015 г. С оглед така проведеното от АССЗ попълване на делото с доказателства и установените от съда факти, от правна страна е прието, че оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. За да отхвърли жалбата по същество, първоинстанционният съд е приел, че предмет на установяване с оспорения АУЗД № 161-1/9.02.2016 г. са задълженията за местен данък върху превозните средства за периода от 2011 г. до 2015 г., включително, поради което към датата на издаване на оспорения акт - 9.02.2016 г. не е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяване на данъчните задължения, определяни въз основа на декларация или на служебно получени данни, нито сроковете за погасяване на възможността за принудителното им събиране. Наведените в жалбата оплаквания за изтичане на 5 - годишен давностен срок са квалифицирани като възражение за изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство по кодекса за установяване на данъчни задължения, предвид твърдението, че този срок е изтекъл преди датата на издаване на оспорения АУЗД. Според съда, срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен, но в случая не е изтекъл. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Решението е частично недопустимо, а в останалата му част неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Видно от жалбата подадена от К. Димитров до АССЗ, последният оспорва АУЗД № 161-1/9.02.2016 г. единствено в частта за периода 1.11.2006 г. до 31.12.2010 г., който от своя страна се твърди, че е включен в определения ДМПС за 2011 г. Жалбоподателят не оспорва нито фактът на придобиване на собствеността върху процесния автомобил, нито че върху него тежи задължението за плащане на данък по чл. 52 ЗМДТ, но смята, че за част от установените задължения е изтекла погасителна давност и че сумите, за които тя е изтекла, следва да бъдат приспаднати от установените задължения. Съдът като се е произнесъл по отношение на АУЗД в частта по отношение на установените задължения за периода 1.01.2012 - 31.12.2015 г., както и по отношение на установените задължения за 2011 г. в частта им до сумата от 166, 69 лева общо, в. т. ч. главница 113, 30 лева и лихва 53, 39 лева (представляваща дължимите главница и лихва за 2011 година) и е изложил подробни мотиви за неоснователност на жалбата, като я е отхвърлил, се е произнесъл свръхпетитум, без да е бил сезиран с жалба. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК в тази част решението следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Касаторът е декларирал процесния автомобил с декларация по чл. 54 ЗМДТ от 30.10.2006 г. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата редакция към ДВ, бр. 100 от 2005 г.), собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32. Действително в процесния АУЗД е посочено, че последният обхваща период от 2011 г. до 2015 г. В решение № 109/27.03.2017 г. на решаващия орган, е посочено, че за периода 1.11.2006 г. – 31.12.2011 г. задълженията за ДПС са общо 950, 76 лева, в т. ч. главница 566, 50 лв. и лихва 384, 26 лв. Този факт, както и обстоятелството, че размерът на главницата на задължението за 2011 г. е пет пъти по-висок от размера на главницата на задълженията за всяка една от останалите години, включени в периода, потвърждават тезата на ДЗЛ, че в процесния АУЗД по отношение на установените задължения за 2011 г., са включени задължения за по-стар период, а именно 1.11.2006 - 31.12.2010 г. В съответствие с чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), за леки автомобили общинският съвет определя размера на данъка с наредбата по чл. 1, ал. 2 съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: над 74 kW до 110 kW включително - от 1, 10 до 3, 30 лв. за 1 kW. Съгласно чл. 41 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Раднево, а леките автомобили размера на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: над 74 kW до 110 kW включително – 1, 10 лв. Видно от митническата декларация на процесния автомобил, последният е с мощност на двигателя 103 kW и година на производство 1993. В съответствие с посочените разпоредби годишният данък на процесното МПС за 2011 г. следва да бъде определен по следния начин 103 kW умножени по 1, 10 лева = 113, 30 лева. Тази сума коригирана (умножена) с коефициента по чл. 55, ал. 1 ЗМДТ, в случая 1, тъй като автомобилът към 2011 г. е над 14 години, остава същата – 113, 30 лева, точно толкова колкото е посочената сума на главницата в акта и за останалите години. Следователно задължението за 2011 г. за данък МПС е в размер на 113, 30 лева и неправилно в АУЗД е определен размер на главницата 566, 50 лева вместо 113, 30 лева, съответно неправилно е изчислена дължимата лихва, като вместо лихва в размер на 53, 39 лева (изчислена с лихвения калкулатор на НАП), е определена лихва в размер на 384, 26 лева. Дори да приемем, че в установените задължения за 2011 година са включени задължения и за периода 1.11.2006 г. - 31.10.2010 г., то част от последните, за периода 1.11.2006 г. - 31.10.2009 г., са погасени по давност, в съответствие с чл. 109, ал. 1 ДОПК (в приложимата редакция преди доп. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) във вр. с чл. 171, ал. 1 ДОПК. Нормата на чл. 109 ДОПК е императивна правна норма, въвеждаща преклузивен срок, с изтичането на който се препятства възможността на органите по приходите да установяват задължения. В случая с оглед факта, че процесният АУЗД е издаден на 9.02.2016 г., давността за вземанията за 2006 г. е изтекла на 31.12.2012 г., за 2007 г. на 31.12.2013 г., за 2008 г. на 31.12.2014 г., за 2009 г. на 31.12.2015 г. По изложените съображения, решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на К. Димитров от [населено място] срещу АУЗД № 161-1 от 9.02.2016 г., издаден от орган по приходите при Община Раднево в частта му по отношение на установените задължения за 2011 година за сумата над 166, 69 лева общо, в. т. ч. главница 113, 30 лева и лихва 53, 39 лева, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отмени процесният АУЗД в тази му част. С оглед изхода на спора, следва да бъде отменено и решението в частта относно присъдените разноски в първоинстанционното производство. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 5 (пет) лева, платена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение