Решение № 8796 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12088/2011 г.

Решение № 8796 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12088/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Содра България" ООД, гр. Русе, чрез процесуалния му представител - адв. Филип Матев, против Решение № 1914/20.07.2011 г. по адм. дело № 370/2011 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на "Содра България" ООД, срещу РА № 1801001064/13.10.2010 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 944/22.12.2010 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС, за д. п. м. 06, 09 и 11.2008 г. и д. п. м. 10 и 11.2009 г., общо в размер на 24 764.62 лева главница и лихви върху главницата в общ размер на 3677.13 лв. По отношение на деклариран ВОД до Румъния за д. п. м. 06.2008 г. и издадена фактура № 2/06.06.2008 г. с предмет-тухли, на румънското дружество " SC SODRA SRL", след анализ на представените от жалбоподателя и прекия му доставчик-"Дианополис" ООД, гр. Ямбол, писмени доказателства, съдът е приел, че не е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. За съда представените доказателства не обективират данни за извършена ВОД. Същите не отговарят на изискванията на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 45, т. 1, б."а" и т. 2 б."б" от ППЗДДС за доказване на ВОД, тъй като не са представени своевременно пред органа по приходите, а са представени в хода на съдебното производство и са оспорени от ответника. По отношение на международната товарителница, касаеща тази ВОД, съдът е констатирал съществени пропуски в съдържанието й, поради непосочване на: идентификационния номер по ДДС на получателя и на изпращача, дата на изпращане, дата и място на получаване на стоката, превозвача, кой и за чия сметка е извършил транспортирането, както и липсата на подпис и печат на превозвача. По този начин не би могъл да извърши преценка в коя от хипотезите на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС попада процесната ВОД. Не е представено и писмено потвърждение от получателя, като алтернатива на транспортния документ. Поради това съдът е възприел констатациите на органа по приходите за липса на ВОД, както и за недоказаност на доставката на тази стока от "Дианополис" ООД на жалбоподателя. По отношение на доставките за д. п. м. 09 и м. 11.2008 г., по които "Содра България" ООД е упражнила право на данъчен кредит, по фактури № 366/1.09.2008 г., № 381/30.09.2008 г. и № 416/10.11.2008 г., издадени от "Интерметал" ООД, с предмет - доставка на арматурно желязо и др., съдът е възприел изцяло изводите на органа по приходите за липса на реални доставки, а оттук и за законосъобразност на отказа от право на данъчен кредит. По отношение на прекия доставчик на жалбоподателя съдът е установил липсата на материално техническа и кадрова обезпеченост за извършване на тези доставки, както и липса на доказателства за произход на стоката. За съда предмет на сделките са родово определени вещи, като за възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е необходимо да е налице реалното им предаване от продавача на купувача, за каквото предаване по делото липсват доказателства. Такива доказателства съдът не е установил и по отношение на предходния доставчик - "Викас" ЕООД. Поради това съдът е отказал да кредитира и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като недоказващо реалността на процесните доставки от страна на "Интерметал" ООД. По същите съображения е отказал да приеме, че е налице последваща реализация на тези стоки, чрез осъществен ВОД от жалбоподателя към румънското дружество -"Gold Class" S. R. L., по издадени фактури № 1/1.09.2008 г., № 2/30.09.2008 г. и № 3/10.11.2008 г. Съдът е приел, че представените за тези ВОД писмени доказателства не установяват реализация именно на тези стоки, закупени от "Интерметал" ООД, тъй като за последните липсват реални доставки. Аналогични изводи съдът е направил и по отношение декларираните от жалбоподателя ВОД за д. п. м. 10 и м. 11.2009 г. по фактури: № 3/1.10.2009 г, № 5/15.10.2009, № 6/16.10.2009 г., № 7/22.10.2009 г., № 8/29.10.2009 г., № 9/29.10.2009 г. и № 10/05.11.2009 г. с получател румънското дружество - " SC Serdgio Maximo Moda S. R. L.", и по фактури № 11/21.11.2009 г., № 12/21.11.2009 г. и № 13/26.11.2009 г., с получател румънското дружество - "Sodra Construct S. R. L", с предмет: пилешки бутчета, крила и др. пилешки разфасовки. От анализа на доказателствата, касаещи предходните доставки на тези стоки от доставчиците "Нанюк Интернешънъл" ООД и "Зорница Комерс" ООД спрямо жалбоподателя, съдът е установил, че същите обективират данни за извършването им. Същевременно от анализа на доказателствата, касаещи фактурираните ВОД към румънските две дружества, съдът е установил, че формално същите отговарят на документите по чл. 45, т. 1, б."а" и т. 2, б. "а" и б. "б" от ППЗДДС, но съдържат противоречива информация относно извършения транспорт и дали изобщо е извършван, липсват такива за предаване и приемане на стоката, за декларирането им от румънските дружества, за заплащане на дължимия ДДС от тях и пр., поради което е извел извод, че ВОД не е извършван и следователно извода на органа по приходите за начисляване на ДДС в размер на 20% върху общата стойност на стоките по издадените фактури, е законосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му, като неправилно. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания за непризнатата от съда ВОД за д. п. 06.2008 г., по фактура № 2/6.06.2008 г. към "SC Sodra S. R. L", Румъния, с предмет на доставката-тухли. При извършената служебна проверка за правилно приложение на материалния закон, касационният съд установи, че обжалваното решение е законосъобразно. От данните по делото правилно е установено, че не са налице предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, за признаване на вътреобщностна доставка по издадената фактура. За ВОД, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, е необходимо наличието на документи от двете групи, посочени от разпоредбата, при условията на кумулативност или алтернативност. В случая е безспорно установено, че касаторът не е представил пред органа по приходите тези документи за признаване на ВОД. Такива са представени в хода на съдебното производство пред първата инстанция, които са оспорени от ответника. Съдът правилно е установил липсата на съществени елементи от съдържанието на международната товарителница, като: идентификацонен номер по ДДС на получателя и на изпращача, дата на изпращане и получаване, място на получаване на стоката, име на превозвача, подпис и печат на превозвача, за чия сметка е транспорта, която липса възпрепятства преценката за приложението на чл. 45, т. 2 б."а" или б. "б" от ППЗДДС, а оттук и за наличието на извършен транспорт на стоката до Румъния от доставчика, респ. получателя или трето на тях лице. При липсата на други доказателства за осъществен транспорт и при липсата на писмено потвърждение от румънското дружество, че е получил фактурираната стока, изводите на съда за недоказаност на ВОД по тази фактура се явяват правилни, както и изводите за дължимост на данъка по тази фактура. Обжалваното решение е правилно и по отношение на непризнатите доставки от "Интерметал" ООД, по издадени от него 3 бр. фактури, за д. п. м. 09 и м. 11.2008 г. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на тези доставки. По делото и ревизионната преписка липсват доказателства, обосноваващи обратни изводи. С оглед предмета на тези доставки - арматурно желязо, които са родово определени вещи, за настъпване на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, свързано с прехвърляне на собствеността върху тях, е необходимо да има фактическо предаване на желязото и другите фактурирани метали, което се установява чрез приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, пътни листя, експедиционни бележки, кантарни бележки, складови разписки и пр., каквито не са представени. Освен това е установено, че "Интерметал" ООД не се явява търговски представител на касатора и не е материално-технически и кадрово обезпечен за извършване на доставките по издадените три броя данъчни фактури. По делото липсват доказателства за такава обезпеченост, съответно реални доставки и от предходния му доставчик-"Викас" ЕООД. Поради това изводите на съда за недоказаност на тези доставки се явяват законосъобразни. Настоящият състав намира за неоснователни доводите на касатора, че е налице последващата реализация на тези стоки в Румъния, чрез осъществен ВОД, видно от издадени ф-ри № 1/1.09.2008 г., № 2/30.09.2008 г. и № 3/10.11.2008 г., и писмени потвърждения от румънското дружество получател -"Cold class S. R. L", което доказвало, че стоките са реално получени. В писменото потвърждение на румънското дружество не е посочен вида на получената стока, а само издадените от касатора фактури и цени на стоката в евро, които цени не съответстват на счетоводно отразените при касатора за 2008 г. Освен това при отсъствието на доказателства за реалност на доставките между касатора и "Интерметал" ООД, предхождащи извършения ВОД, правилно е прието, че между тях няма връзка и идентичност в стоките. Неоснователни са оплакванията и по отношение на непризнатите от съда вътреобщностни доставки /ВОД/ до Румъния, за д. п. м. 10 и м. 11.2009 г., по 10 бр. фактури, по 7 бр. от които получател е румънското дружество -"SC Sergio Maximo Moda S. R. L", а по 3 бр. получател е -"Sodra Construct S. R. L". За тези доставки съдът правилно е установил, че са налице данни за преките доставчици на касатора и че същите са осъществили доставки на фактурираните на румънските дружества стоки - пилешки бутчета, крила и др. пилешки разфасовки до касатора, но че липсват такива за реалното транспортиране на стоката от последния до получателите им в Румъния. В тази връзка е налице подробен анализ на доказателствата, относими към тези вътреобщностни доставки, въз основа на които съдът правилно е установил, че касаторът е представил формално изискващите се по чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС документи за тези доставки, а именно: фактури за доставките, международни товарителници /CMR/ и писмени потвърждения от получателя по доставките за м. 10.2009 г., без такива от другия получател за м. 11.2009 г. Въпреки тези документи, съдът, както и органа по приходите, законосъобразно са приели, че съпоставени с останалите доказателства, същите не установяват данни за реално извършен транспорт, като едно от условията за признаване на ВОД, по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Това е така, тъй като по всички доставки на пилешки продукти за м. 10.2009 г. като превозвач в товарителниците е вписано дружеството "Нелми Импекс" ЕООД, от което не са представени никакви доказателства за реално извършен транспорт-няма данни за притежаване на лиценз за извършване на международни превози, не са представени: договор с касатора, фактури за заплатени транспортни услуги по тези превози, пътни листя, наличие на собствени или наети МПС за извършване на превоза, собствен или нает персонал, отчетени счетоводни разходи по тези превози от касатора или вписания превозвач. Такива доказателства за извършен транспорт до Румъния не са представени и от самия касатор, въпреки, че е вписан като превозвач в представените ЧМР към другите 4 бр. фактури за м. 11.2009 г. Поради това съдът законосъобразно е приел, че представените документи за транспорт - ЧМР към тези фактури не обосновават изводи за реално извършен транспорт до Румъния и за наличие на ВОД по тях. Поради установените данни за изписване на стоките, правилно е прието, че са извършени доставки на територията на страната, облагаеми по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, със ставка 20 %, на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. От изложеното следва, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение