Решение № 1269 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър - Югозападно държавно предприятие ДП и Био Майнинг АД, чрез процесуалните си представители, против решение 3992 от 16.06.2023 г., постановено по адм. дело 7358/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което са отхвърлени жалбите им срещу заповед РА-30-484/11.05.2022 г. на главния архитект на Столична община. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационните жалби и изразява становище за тяхната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър - Югозападно държавно предприятие ДП е основателна по съображения, различни от изложените в нея, а тази на Био Майнинг АД е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед РА-30-484/11.05.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено на Био Майнинг АД - София и на Югозападно държавно предприятие ДП - Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър да премахнат незаконен строеж: Едноетажна масивна стопанска сграда (за аклиматизация на дива свиня) и едноетажна масивна постройка помощна сграда към нея, находящи се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 22472.7450.260 по КККР, с. Долни Пасарел, яз. Искър, изградени в имот, публична държавна собственост, без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. С обжалваното решение оспорванията, подадени от адресатите на заповедта са отхвърлени като неоснователни. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за наличие на два незаконни строежа, представляващи стопански сгради - допълващо застрояване, пета категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като изпълнени без необходимото разрешение за строеж и инвестиционни проекти. Посочва, че установеното строителство не представлява текущ ремонт на съществуващи сгради, а изцяло нови такива. Мотивира този извод с липса на нанасяне на сградите в одобрената през 2015 г. кадастрална карта и в последващите й изменения, както и с направените от вещото лице констации и заключение за изграждането им в последните 5-6 години. Обосновава извод за неприложимост на хипотезите за търпимост, предвидени в § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което подлежат на премахване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта, в която е отхвърлено оспорването на Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър - Югозападно държавно предприятие ДП по следните съображения: Според разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТпринудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на извършителя и на: 1. лицето, упражнило строителен надзор; 2. строителя - в случай че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа; 3. строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2 - 4; 4. проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти и 5. възложителя на строежа. В случая видно от разпоредителната част на заповедта като втори адресат на задължението за премахване е определено Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър към Югозападно държавно предприятие ДП, което не попада в кръга на изброените в законовата норма лица. Именно то е страна в административното производство в присъствието на негов представител е съставен констативния акт за установяване на незаконно строителство и от същото като териториално поделение на държавното предприятие е подадено възражение по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Според § 3, ал. 1 от Наредба 13/2001 г. адресат/адресати на заповедта за премахване са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж. От разпоредбите на Глава Десета от Закона за горите е видно, че териториалното поделение не е юридическо лице, поради което същото не притежава правосубектност и не може да бъде адресат на оспорената заповед. Ето защо, незаконосъобразно административният орган му възлага задължението по премахване на незаконните строежи. Предвид изложеното изводът на съда за неоснователност на оспорването на този правен субект срещу заповедта в частта, с която е определен за адресат в качеството на възложител е незаконосъобразен. Постановеното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър - Югозападно държавно предприятие ДП срещу заповед РА-30-484/11.05.2022 г. на главния архитект на Столична община срещу оспорената заповед в частта, в която му е наредено премахване на незаконните строежи, както и в частта на възложените солидарно в негова тежест разноски в размер на 200 лева. Вместо това следва да се постанови отмяна на административния акт в посочената част. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Био Майнинг АД е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В съставения констативен акт и в мотивната част на оспорената заповед, двата строежа са посочени като такива от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. По делото е безспорно установено, че нареденото за премахване представлява: Г-образна стопанска сграда с размери 14.00 м./ 14.00 м./ 4.50 м. и височина 2.50 м., върху стоманобетонов фундамент с височина 0.20-0.60 м., с изпълнени стени от тухли, положена изолация и външна мазилка, с покрив от едноскатна дървена конструкция, покрита с ламарина и монтирани улуци, дограма и захранена с ел. енергия, както и помощна сграда на 1.00 м от стопанската с размери 7.50 м./ 4.50 м. и височина 2.10 м до 2.80 м. със стоманобетонов пояс, тухлени стени с положена изолация и външна мазилка, едноскатна дървена покривна конструкция, покрита с ламарини. Строежите се категоризират съобразно техническите им характеристики и предназначение. Правилно съдът приема, че наредените за премахване строежи са такива от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ предвид предназначението им за стопански сгради допълващо застрояване. В тази връзка непосочването на конкретната хипотеза съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 или т. 6 ЗУТ в оспорената заповед, както и определянето на строежите от шеста категория не съставлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 ЗУТ, нито нарушава правото на защита на адресатите на акта. Това е от значение единствено за преценката относно компетентността на административния орган да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. В случая обаче независимо дали строежите се квалифицират като такива от пета или шеста категория компетентен да издава заповед по реда чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Правилно съдът приема, че главният архитект на Столична община предвид надлежното му оправомощаване от кмета на Столична община разполага с материална компетентност да постанови заповед за премахване по отношение на процесните строежи. С оглед изложеното оплакването в касационната жалба на дружеството за наличие на пречка да се осъществи съдебен контрол спрямо оспорения административен акт поради неконкретизиране на относимата за категорията хипотеза, е неоснователно. Заповедта съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК. Волята на административния орган е ясно изразена разпоредено е премахването на нови строежи, изпълнени през 2018 г. от Био Майнинг АД, в имот публична държавна собственост, без одобрени строителни книжа. Сградите са индивидуализирани с местоположение, площ и параметри в констативния акт и в заповедта, които се потвърждават от заключението на вещото лице. Посочено е и правното основание за определянето им като незаконни - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт. Съгласно теорията и трайната съдебна практика съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, които би обусловило друг резултат, различен от постановения от административния орган. В случая заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Констативен акт 5-ДИ04-175 от 13.12.2021 г., въз основа на който започва административното производство за установяване на незаконните строежи, е съставен е надлежно връчен на дружеството - жалбоподател. Подадените срещу констатациите в него възражения са приети от административния орган за неоснователни, за което са изложени мотиви в оспорената заповед. Служебно са събрани и допълнителни доказателства, касаещи периода на извършване на строежа, с което е спазено изискването на чл. 36 АПК. Относно времето на изграждането им ответникът се позовава на данни на служители на ТП Държавно ловно стопанство Искър и липсата на отразяването на строежите в одобрената през 2015 г. кадастрална карта. Заключението на вещото лице за извършването им преди не-повече от 5-6 години потвърждава тази констатация. В съставения констативен акт и в оспорената заповед изрично е посочено, че се касае за нови строежи, за които предвид годината на извършването им са неприложими § 16 ПР ЗУТ и § 127 ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ. Противно на изложените от касационния жалбоподател възражения, в проведеното административно производство не са допуснати нарушения на принципа за истинност по чл. 7 АПК и правилото по чл. 35 АПК. Относимите за случая факти и обстоятелства са изяснени от издателя на заповедта. Неснователни са и доводите на касатора за това, че сградите не са нови, а са съществуващи от 1988 г., като извършените в резултат на влошеното им техническо състояние съгласно чл. 195, ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 6 ЗУТ строително-монтажни работи (СМР) съставляват текущ ремонт, за който не се изискват строителни книжа. Според заключението на вещото лице видът и състоянието на използваните материали сочат на ново строителство, без следи от стар градеж, което оборва твърдението за налични стари обекти, на които е извършен текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Доказателства в тази насока не са представени. Не се установява идентичност на процесните сгради с някоя от описаните в АПДС от 08.02.2005 г. Ненанасянето им в одобрената през 2015 г. кадастрална карта за територията обуславя извод за новоизградени постройки след тази година. Неоснователно е възражението за извършени строителни дейности в хипотезата на аварийност. Следва да се има предвид, че дори при бедствени и аварийни ситуации съгласно чл. 148, ал. 6 ЗУТ се дължи издаване на разрешение за строеж по изключение по частични работни проекти и по време на строителството. Данни за такива ситуации не са установени в административното или съдебното производство. Противно на доводите в касационната жалба неподдържането на сградите и неизползването им повече от 20 години, каквито доказателства липсват по делото, не обуславя неотложност или аварийност за извършване на установеното в хода на административното производство строителство. Правилно при тези данни съдът приема, че строежите не попадат в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и чл. 147, ал. 1 ЗУТ. Настоящият състав споделя извода на съда, че случая се касае за нови строежи, за изграждането на които са необходими одобрени инвестиционни проекти и строително разрешение в съответствие с изискванията на чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Такива не са издавани, поради което правилно постройките са определени от административния орган като незаконни на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед времето на реализирането им след 2015 г. те не попадат в нито една от хипотезите за търпимост по § 16, ал. 1- ал. 3 ПР ЗУТ и § 127 ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ. Предвид изложеното законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. При липса на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение по отношение на дружеството, същото като правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част. При този изход на спора и с оглед заявените претенции от процесуалните представители на страните, Столична община следва да заплати на Югозападно държавно предприятие ДП - Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър направените за двете инстанции разноски в общ размер от 1920 лева (420 лева - внесени държавни такси за първоинстанционното и касационното производство и 1500 лева - адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие), а Био Майнинг АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,