Решение № 11273 от 17.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6085/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинска академия (ВМА), действаща чрез пълномощника главен юрисконсулт Допчева, против решение 306 от 03.05.2023 г., постановено по адм. дело 313/2022 г. на Административен съд - Монтана, с което: 1) по жалба на Х. Тодоров е отменено Експертно решение (ЕР) по годността за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-1372/19.07.2022 г. издадено от Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) при Военномедицинска академия; 2) преписката е изпратена на ЦВМК за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) ВМА е осъдена да заплати на Х. Тодоров разноски по делото в размер на 650 лева. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на съдебното решение. Поддъпжа се, че съгласно Приложение 1 към чл. 3 от Наредба Н-6/13.02.2018 г. за военномедицинската експертиза, Част I Медицински стандарти за определяне годността за служба по заболявания и състав , клас IX, раздел [заличен текст], Графа 4 Военнослужещи и резервисти, офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини от ВМС) и войници (матроси), курсанти , лицата, изпълняващи описаните в графа 4 длъжности са негодни за упражняването им в случаите, когато страдат от заболяването [заличен текст], описано в рубрика по МКБ10 с код Р, I69.3, и попадащо в обхвата на рубрики I60-I69, буква А . В случая тази хипотеза е относима и за ответника Х. Тодоров и той е освидетелстван, като негоден за плавателна длъжност с Експертно решение за годността за военна служба/служба в доброволния резерв П-289/13.07.2022 г. Посочва се, че към 19.07.2022 г. ЦВМК е извършила преценка и не е имало основание лицето да бъде освидетелствано, като годен по буква Б от същата Графа 4, рубрика I69.3, за което трябва да е налице условието - след стабилизиране на състоянието при наличие на позитивна възстановителна динамика. Преценката е съобразена със здравословното му състояние към момента на освидетелстването и с наличната към онзи момент медицинска документация. Прегледът от вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и установеното подобряване на състояние са към дата 13.04.2023 г. - 9 месеца след освидетелстването му като негоден за военна служба. На основание чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че обективно здравословно състояние на Тодоров не попада в описанието [заличен текст] с тежки и трайни промени или до лоша прогноза, които водят до пълна социално-трудова неприспособимост. Към датата на издаване на ЕР - 19.07.2022 г. такова подобрение не е налице. По буква Б освидетелстваните са с противопоказания за 6 месеца физическо и психическо пренатоварване, неблагоприятен микроклимат и др., и както е посочило и вещото лице единствено ЦВМК може да определи годността на лицето за военна служба. Неправилно съдът е приел еквивалентност на процедурата по определянето на характера и степента на увреждане (телесна повреда) на основание чл. 4, ал. 1 и по реда на чл. 26 от Наредба Н-6/13.02.2018 г. и процедурата по чл. 5 от същата наредба - за издаване на Експертно решение за годност за военна служба/служба в доброволния резерв. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ст. юрк. Добчева, която поддържа жалбата и претендира разноски. Ответникът по касация - Х. Тодоров, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Димитров, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че състоянието на Тодоров не попада под хипотезата на графа 4, р. I96.3 А , част I от Наредба Н-6/2018 г., тъй като не съвпада с описанието за [заличен текст], които водят до пълна социално-трудова неприспособимост - основание да се приеме за негоден за военна служба. Счита за правилно становището на първоинстанционния съд, че при наличие на заболяване, което попада в графа 4, р.I96.3, част 1 от Наредба Н-6/2018 г., административният орган е следвало да съобрази обективното състояние на Х. Тодоров и да прецени дали той не попада в описанието по буква Б стабилизирани състояния с [заличен текст], като това се прецени в рамките на приложимия ред по чл. 7 от Наредба Н-6/2018 г. Искането от 15.07.2022 г. на командира на военното формирование за определяне годността за военна служба е следвало да отговаря на изискванията на чл. 15 от Наредба Н-6/2018г., където освен предпоставките по ал.1 и 2 следва да са налице и условията визирани в ал. 3 и ал. 4 от същата разпоредба. Съглсно чл. 15, ал. 3 от Наредба Н-6/2018 г., командирът/началникът на военното формирование или ръководителят на съответната структура уведомяват с писмо ЦВМК за наличието на длъжност от списъка по чл. 47 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и за изявеното от освидетелствания желание за индивидуална годност. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба Н-6/2018 г. за военномедицинската експертиза, командирът/началникът на военното формирование или ръководителят на съответната структура определя подходяща длъжност от длъжностите от списъка по чл. 47 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, които са съвместими с ограниченията, наложени на освидетелствания. При съгласие от страна на командира/началника на военното формирование или ръководителя на съответната структура (а ако се предлага длъжност в друго военно формирование или структура - и съгласие на нейния командир/началник) и освидетелствания, ЦВМК издава съответното решение за индивидуална годност. Неоснователно е твърдението на оспорващите, че органът е спазил изискванията на чл. 13 от Наредба Н-6/2018 г., ЦВМК да извършва освидетелстване на основание медицински прегледи и изследвания, проведени и назначени от експертите на комисията и консултантите от ВМА, и наличната медицинска документация. Цитираният като доказателство за налична медицинска документация протокол 19/11.07.2022 г. - предходно освидетелстване извършено от 3 специалисти невролози при ВМА, е изготвен без да е извършен действителен преглед за определяне на тогавашното медицинско състояние на Тодоров, предвид на това, че в доказателствата липсва документ, с който освидетелстваният да е насочен от ВФ 22480 за ЕР на ЦВПК относно годност за военна служба (ГВС). Становището е дадено въз основа на предходни епикризи и други медицински документи /Приложени: епикриза 149/11.01.2021 г., МРТ глава 24.02.2022 г., Здравно-производствена характеристика /ЗПХ/ 4066/06.07.2022 г., изготвена при освидетелстване за годност за плавателен състав на Функционална военно-медицинска комисия /ФВМК/ при МБАЛ-Варна/. Протоколът за освидетелстване е изготвен преди изпращането на к-н л-т Тодоров за ГВС от к-р ВФ 22480 Бургас с искане от 15.07.2022 г. По делото липсват доказателства за действия извършени от ЦВМК съгласно чл. 12, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от Наредба Н-6/2018 г., защото не са извършени медицински изследвания, установяващи медицинското състояние на освидетелствания към момента на издаване на ЕР, което се споделя и от ВМА, а представената такава е от период от повече от 6 месеца назад. Изключение правят протокол 19/11.07.2022 г. и ЕР П-289/13.07.2022 г. на ФВМК, които касаят освидетелстването му за годност за плавателна служба, а не за годност за военна служба, каквото е процесното искане на командира на ВФ 22480 от 13.07.2022 г. Ответникът по касация не оспорва, че страда от заболяването [заличен текст], а това, че при издаване на ЕР не е оценено актуалното му медицинско състояние и положителните промени в него. Счита, че видно от посочените медицински стандарти за установените заболявания, Х. Тодоров би могъл да бъде индивидуално годен за военна служба при наличие на ЕР по чл. 7 от Наредба Н-6/2018 г. Счита, че е имало основание да бъде освидетелстван като годен по графа 4, рубрика I69.3, буква Б , защото неговото здравословно състояние в момента на издаване на ЕР е било стабилизирано и с положителна възстановителна динамика, като не са му били извършени актуални към 19.07.2022 г. медицински изследвания и е ползвана документация от над 6 месеца назад /най-близкото по време изследване е 23141/24.02.2022 г./. Не отговаря на действителността твърдението, че към 19.07.2022 г. не е било налице стабилизиране на състоянието при наличие на позитивна възстановителна динамика. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Правилен е изводът на съда, че от събраните по делото доказателства и приетата без оспорване СМЕ, не се установяват предпоставките на материалния закон, които са мотивирали административния орган да приеме, че ответникът по касация е негоден за военна служба по графа 4, рубрика I69.3 А , част I от Наредба Н-6/2018 г. От експертното заключение се установява [заличен текст], които водят до пълна социална неприспособимост. Съдът правилно е преценил, че трябва да се направи нова обективна преценка дали лицето е годно за военна служба. След установяване на степента на увреждането на освидетелствания и степента на усложненията, административният орган следва да съобрази съответствието им със законоустановените критерии. Върховният административен съд, състав на пето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Съдебното решение е правилно, като не страда от твърдяните в жалбата пороци. Административен съд Монтана е сезиран с жалба от Х. Тодоров против Експертно решение за годността за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-1372/19.07.2022 г. на Централна военномедицинска комисия /ЦВМК/, с което след освидетелстване е приет за негоден за военна служба по графа 4, рубрика I69.3, б. А , част I от Наредба Н-6/2018 г. за военномедицинската експертиза, с посочена диагноза [заличен текст]. Констатациите от прегледа при освидетелстването са отразени в Протокол за освидетелстване на годност за военна служба при промяна на здравословното състояние изх. ВС-1372/19.07.2022 г. Съгласно служебна бележка рег. 4310/15.07.2022 г. (л. 27 по делото) и Здравно-производствена характеристика рег. 4309/15.07.2022 г. (л. 28) капитан-лейтенант Х. Тодоров заема длъжност Командир на секция на кораб II ранг в секция Подводно и надводно наблюдение и управление на стрелбата в сектор Оперативен на фрегата във военно формирование /ВФ/ 22480 Бургас. В Епикриза на отделение за нервни болести на МБАЛ Бургасмед ЕООД се установява, че на 07.01.2021 г. Тодоров е приет с диагноза [заличен текст]. В Епикризата на отделение по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ-Варна ВМА се посочва, че му е проведена физикална терапия и рехабилитация в периода 11.01.21 г. - 21.01.2021 г. В периода 19.07.21 г. - 26.07.2021 г. му е проведено лечение съгласно Епикриза на БПЛР Банкя ВМА отделение за ФРМ на [заличен текст]. От Експертни решения на МБАЛ Николай Чудотворец ЕООД гр. Лом се установява, че е бил в отпуск по болест. С ЕР за годност за военна служба/служба в доброволния резерв П-289/13.07.2022 г. ФВМК МБАЛ-Варна е решил, че Тодоров е негоден за плавателна длъжност по чл. 3, графа 2, ред I69.3, като е посочено, че годността за военна служба следва да се реши от ЦВМК-София. С Протокол на Специализирана лекарска консултативна комисия /СЛКК/ при Консултативно-приемно отделение /КПО/ при ВМА (СЛКК-КПО-ВМА) изх. 19/11.07.2022 г. е проведен преглед на Тодоров, като е предоставено на ЦВМК вземането на експертно решение. Със заповед 31/06.01.2022 г. на началника на ВМА е обявен персоналният състав на ЦВМК. Видно от протокол от заседание на ЦВМК 141/19.07.2022 г. изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредба Н-6/2018 г. е спазено, като на общото заседание са присъствали повече от половината лекари. За да уважи жалбата, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган ЦВМК, заседавал в изискуемия състав, в писмена форма и съдържащ фактическите и правни основания за издаването му в самия акт и в констатациите от протокол 141/19.07.2022 г. от заседанието на ЦВМК. Съдът е приел, че административният акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства и приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, не се установяват предпоставките, мотивирали органа да приеме, че Тодоров е негоден за военна служба по графа 4, рубрика I69.3 А , част I от Наредба Н-6/2018 г. Съгласно тази разпоредба, военнослужещи и резервисти, офицерски кандидати, сержанти (старшини от ВМС) и войници (матроси), курсанти при [заличен текст] с тежки и трайни промени или при лоша прогноза, които водят до пълна социално-трудова неприспособимост, са негодни за военна служба. Съдът е приел за неправилен изводът на административния орган за приложимост на тази разпоредба, тъй като видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, състоянието на освидетелствания регистрира динамика на значително подобрение. При прегледа на лицето и медицинската документация, вещото лице установява, че при оспорващия е налице [заличен текст]. Също така, видно от заключението на СМЕ, при Х. Тодоров се отчита значително развитие на състоянието в положителна степен, сравнено с обективната находка в медицинските документи, като медицинската наука и практика сочат, че и в бъдеще ще има определена степен на [заличен текст] и при най-благоприятното лечение. Вещото лице е посочило, че компетентността му е в прецизиране на медицински проблеми и тълкуването им. В случая клиничното развитие на състоянието на лицето изисква разглеждане от специализирания и оторизиран законов орган ЦМВК, която да установи принадлежността и детайлизира състоянието съобразно въведените критерии за годност за военна служба, като се основава на настоящото състояние с 8 месечно развитие. В този смисъл правилен е крайният извод на първоинстанционния съд, че състоянието на освидетелствания е претърпяло положителна динамика във времето, повлияно положително от физио- и кинезитерапевтични процедури и медикаментозно лечение, и затова не отговаря на определението по група 4 от I69.3, т.3 А от Приложение 1, за тежки и трайни промени и при лоша прогноза, които да водят до пълна социално-трудова приспособимост. Също така, въз основа на тези констатации, би следвало административният орган да изследва възможността за освидетелстване на лицето по група 4 от I69.3, т.3, буква Б от Приложение 1 към Наредба Н-6/2018 г., както и за издаване на ЕР за индивидуална годност за военна служба, както с основание е посочил ответникът по касация. Административният орган, въз основа на проведени нови комплексни и задълбочени медицински изследвания в съответната област (МР, ЕЕГ и др.), в непосредствена времева близост до датата на освидетелстването, ще може с най-голяма точност да установи конкретното актуално медицинско състояние на освидетелствания и приложимата към него разпоредба от Приложение 1 към Наредба Н-6/2018 г. Административният орган следва да прецени наличието на основанията за издаване на ЕР за индивидуална годност на Тодоров. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба Н-6/2018 г., Централната военномедицинска комисия има право да взема решение за индивидуална годност за военна служба, като се има предвид: 1. експертното решение за индивидуална годност за военна служба по изключение, когато здравословното състояние на освидетелствания е извън стандартите за медицинска годност и води до негодност за военна служба; 2. експертното решение за индивидуална годност за военна служба се взема с оглед конкретното моментно състояние на функционален дефицит, предизвикан от едно или повече заболявания, от клиничното протичане и обоснованата прогноза, както и характера и особеностите на служебните задължения на конкретната длъжност на освидетелствания и отговаря на следните условия: 2.1. заболяването следва да е стабилизирано (по клинични и лабораторни данни към момента на освидетелстването) и да не крие опасност от внезапна загуба на работоспособност; 2.2. заболяването следва да не изисква чести изследвания и лечебни курсове, водещи до продължителни отсъствия от работа; 2.3. симптомите на заболяването да са познати на заболелия и да се знае начинът на лечение и повлияване; 2.4. освидетелстваният декларира своето желание за освидетелстване, като индивидуално годен пред командира/началника на военното формирование или ръководителя на съответната структура. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба Н-6/2018 г., ЦВМК предварително уведомява командира/началника на военното формирование или ръководителя на съответната структура за необходимите ограничения въз основа на здравословното състояние на освидетелствания и техния срок. Според чл. 15, ал. 3 от Наредба Н-6/2018 г., командирът/началникът на военното формирование или ръководителят на съответната структура уведомяват с писмо ЦВМК за наличието на длъжност от списъка по чл. 47 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) и за изявеното от освидетелствания желание за индивидуална годност. В чл. 15, ал. 4 от Наредба Н-6/2018 г. е предвидено, че командирът/началникът на военното формирование или ръководителят на съответната структура определя подходяща длъжност от длъжностите от списъка по чл. 47 от ППЗОВСРБ, които са съвместими с ограниченията, наложени на освидетелствания. При съгласие от страна на командира/началника на военното формирование или ръководителя на съответната структура (а ако се предлага длъжност в друго военно формирование или структура - и съгласие на нейния командир/началник) и освидетелствания ЦВМК издава съответното решение за индивидуална годност. В чл. 15, ал. 5 от наредбата е предвидено, че експертното решение за индивидуална годност за военна служба се взема за определен срок (указан в него), след което се извършва преосвидетелстване. Основателно е възражението на ответника, че с процесното ЕР е отразено състоянието на освидетелствания към датата на издаване на ЕР, без да са налице изследвания направени на и/или около момента на освидетелстване - 19.07.2022 г. Приложените такива са извършени по други поводи, но не и по повод конкретното освидетелстване. Липсва ЕМГ, ЕЕГ, ЯМР или други изследвания и отразени данни от тях, които да са извършени специално по повод на конкретното освидетелстване. В този смисъл е приложим чл. 13, ал. 1 от Наредба Н-6/2018 г., според който Централната военномедицинска комисия извършва освидетелстване на основание медицински прегледи и изследвания, проведени и назначени от експертите на комисията и консултантите от ВМА, и налична медицинска документация. Правилно преписката е върната на органа, който следва да събере доказателства /актуални медицински изследвания/ за установяване на относимите факти и обстоятелства, свързани с изпълнение на изискванията на чл. 13, ал. 1 от Наредба Н-6 от 13 февруари 2018 г. за военномедицинска експертиза относно освидетелстването на Х. Тодоров и да формира фактически и правни изводи относно изпълнението на тези изисквания от страна на ЦВМК при преценката на годността му за военна служба. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и доводите на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията, за които се възприемат от настоящата инстанция и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е нужно да бъдат преповтаряни. С оглед на това Административен съд Монтана е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на направените пред ВАС деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., се явява основателно и следва да се уважи. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на пето отделение,