Решение № 547 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2014 г.

Решение № 547 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Пазарджик против решение № 719 от 20.12.2013 г., постановено по адм. д. № 537/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, в която е отменен акт за установяване на вземания за ТБО № 13-47-2 от 28.03.2013 г., издаден от старши инспектор в отдел "Ревизии" към отдел "МДТ" при община Пазарджик. В останалата част решението не се обжалва и е влязло в сила. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е събрал всички доказателства и не е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, като е изградил правните си изводи само върху ангажираните от страна на жалбоподателя "Алика" ЕООД доказателства. Иска отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дружеството жалба срещу АУВТБО № 13-47-2 от 28.03.2013 г., като неоснователна. Ответникът "Алика" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, съобрази следното: Първоинстанционният съд е приел, че с акт за установяване на вземания за такса битови отпадъци № 13-47-2/28.03.2013 г., издаден от старши инспектор в отдел "Ревизии" към отдел "Местни данъци и такси" при община Пазарджик, е установено задължение на "Алика" ЕООД за такса битови отпадъци през периода 2008 г. - 2012 г. в общ размер на 7625,05 лв. главница и 882,64 лв. лихва, изчислена към 5.03.2013 г., за недвижимите имоти, подробно описани в акта, като всички суми са внесени така, както са определени в АУВТБО. Актът е издаден по подадено от дружеството заявление за установяване на задължения за ТБО и във връзка с влязло в сила решение по адм. д. № 13559/2012 г. на ВАС. С решение № 13-47-2/6.06.2014 г. началникът на отдел "МДТ" при община Пазарджик е потвърдил издадения АУВТБО. Дружеството е оспорило акта с твърдението, че не дължи така определените му суми, тъй като услугите, за които е задължено да заплати ТБО, не са предоставяни от общината по отношение на описаните в подадени декларации собствени недвижими имоти. С определение от 4.07.2013 г. съдът е дал бланкетно указание на ответника "да посочи доказателства, като приложи писмени такива, с които разполага". В първоинстанционното производство са разпитани поискани от жалбоподателя "Алика" ЕООД свидетели и е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на тези доказателства и представените по делото справки от отдел "МДТ" при общината, покана за доброволно изпълнение и заповеди на кмета на общината във връзка с установената компетентност на административния орган, съдът е приел, че декларираните имоти попадат в районите, определени за предоставяне на услугите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, като тези услуги не са реално предоставяни от общината за периода 2008 г. - 2012 г. Той е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели и е заключил, че твърдения и доказателства, водещи до обратния извод, не са изложени от страна на органа както в обжалвания акт, така и в решението на горестоящия административен орган, поради което е приел, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание чл. 209, т. 3 от АПК. Вещото лице е дало заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК експертно мнение може да бъде поискано за изясняване на някои въпроси по делото, за които са необходими специални знания в определена област. В конкретния случай на експерта-икономист са възложени за проучване въпроси, които са относими към предмета на спора, но за изясняването на които съдът следва да събере писмени доказателства. Такива официални документи се намират у административния орган и той е длъжен да ги представи, ведно с изпращането на жалбата до съда - заповеди на кмета на общината за съответните години, определящи зоните за сметопочистване; доказателства за статута на недвижимите имоти. Тъй като това не е сторено, съдът е следвало служебно да попълни делото с относимите доказателства на основание чл. 152, ал. 4 от АПК, както и да даде конкретни указания на административния орган да установи съществуването на фактическите основания, на които е издаден акта, предвид чл. 170, ал. 1 от АПК. За да възникване задължение за заплащане на ТБО е необходимо общинският съвет да приеме решение за размера на таксата, кметът на общината да издаде заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. В тежест на административния орган е да докаже, че услугите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са реално предоставяни на конкретния правен субект по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. След като е издал оспорения АУВТБО, органът е приел, че са изпълнени предпоставките на закона за заплащане на дължимите ТБО. Но в хода на съдебното оспорване съдът е длъжен да установи всички относими факти и обстоятелства, като разпредели правилно доказателствената тежест и даде конкретни указания на страните във връзка със събиране на релевантните доказателства. В случая, съдът не е проявил процесуална активност за изясняване на обстоятелствата по спора. В тежест на административния орган е да докаже наличието на двете кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата, за която претендира заплащането на съответната такса, а конкретни процесуални действия за изясняване на спора в пълнота съдът не е извършил. Не са изискани нито решенията на общинския съвет за съответните години, нито одобрените план-сметки за всяка от дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, за да може да се извърши съдебна проверка за дължимостта на ТБО както по основание, така и по размер. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК следва да го отмени, като върне делото на Административен съд - Пазарджик за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното, Върховният административен съд