Решение № 8376 от 14.8.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Колев чрез процесуален представител против Решение 296/21.12.2022г., постановено по адм. дело 302/2022г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/3819#6 от 04.07.2022г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е взел в предвид при постановяване на решението обективната невъзможност на земеделския производител да изпълни поетия ангажимент поради независещи от него причини прекратяване на сключените договор с община Твърдица, което води и до невъзможност за изпълнение на сключените с фонда договорености. На второ място се сочи, че съдът не е взел предвид и факта, че само няколко процента по-малко от 90% е непокриването на заявените площи, както и подадените от С. Златев възражения сочещи причините за заявяване на площи, както и, че заявените са в размер на 87.33% почти 90% което е в рамките на закона относно размера на площите. Искането от съда е да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени акта за установяване на публично държавно вземане като незаконосъобразен. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за две инстанции. Ответникът - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" оспорва касационната жалба като неоснователна в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С АУПДВ 01-6500/3819#6 от 04.07.2022г, предмет на съдебен контрол, е установено дължимо от С. Колев публично държавно вземане в размер на 5 675.56лв., представляваща изплатена субсидия по направление "Контрол на почвената ерозия" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019г. във връзка с подадените заявления за подпомаган, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "в" от Наредба 7/24.02.2015г. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че оспорващият е регистриран земеделски стопанин с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер], като за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019г., той подава заявления пред ДФ "Земеделие" за кандидатстване за подпомагане по Мярка 10 "Агроекология и климат", по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020г., направление "Контрол на почвената ерозия" - заявление с УИН [номер]. С Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. 01-6500/3819 от 18.08.2021г., е прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателя за неспазване изискванията по чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, предвид намаление на одобрената площ за агроекологични дейности с повече от 10% и липсата на 90% географско припокриване с площта, за която има поет ангажимент. Съдът е установил, че няма данни административният акт да е обжалван, следователно същия е влязъл в законна сила. След прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент, от административния орган са предприети действия по провеждане на производство по събиране на сумите, чието възстановяване земеделският стопанин дължи. До С. Колев е изпратено писмо с изх. 02-6500/3819#5 от 13.01.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомен за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, посочени са констатираните обстоятелства и паричните суми, които следва да се възстановят и е дадена възможност да предостави допълнителна информация и доказателства в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане в случай, че приеме фактическите констатации за основателни. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. При преценката относно компетентността на издателя на оспорения АУПДВ, съдът е изложил мотиви, че актът е издаден на основание заповед 03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. и заповед 03-РД/772 от 08.03.2022г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор, да издава АУПДВ във връзка с прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания". Позовал се е на нормата на чл. 20а от ЗПЗП, според която изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Относно съответствието на акта с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява получаване на финансово подпомагане по по мярка 10 "Агроекология и климат" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019г., от една страна, и наличието на прекратен агроекологичен ангажимент с влязъл в сила административен акт - от друга. По отношение размера на публичното държавно вземане в размер на 5 675.56лв., първоинстанционният съд е приел за правилно определеното от административния орган, представляващо 20% от общата изплатена сума по мярка 10 "Агроекология и климат" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019г. За неоснователен е приет довода на жалбоподателя относно наведените твърдения за неправилност на издадения Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР, тъй като акта е влязъл в сила като неоспорен и наведените доводи касаят именно този акт и са ирелевантни към настоящия оспорен АУПДВ. С горните мотиви е отхвърлена жалбата на земеделския производител. Решението е правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта. Правилни са изводите на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган, предвид нормата на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП, както и, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са и изводите на съда за материалната законосъобразност на оспорения акт. С влизането в сила на административния акт по прекратяване на агроекологичния многогодишен ангажимент по мярка 10 между страните е установено, че земеделският производител не е спазил изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4 от Наредба 7/24.02.2015г., за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. /обн. в ДВ бр. 16/27.02.2015г., в сила от същата дата/, през който се изпълнява вече поетия агроекологичен ангажимент. Този акт подлежи на самостоятелно оспорване пред съд, относно неговата валидност и законосъобразност. 3атова и доводите и оплакванията на жалбоподателя, касаещи законосъобразността на акта, с което е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020г., вкл. и тези наведени в касационната жалба, са ирелевантни за това производство с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването. Като фактическо основание за издаване на АУПДВ, административният орган се е позовал на влезлия в сила административен акт - акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх. 01-6500/3819 от 18.08.2021г, поради констатирано неспазване на изискването на чл. 20, ал. 2 и 4 от Наредба 7/24.02.2015г. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7/24.02.2015г., ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато лицата преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление. Безспорно е установено, че ЗП е получавал финансова помощ за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019г. и дължи възстановяване на изплатените субсидии в размер определен в нормата на чл. 18, ал. 4, бук. в от наредба 7/24.02.2015г., а именно в размер на 20% от кампанията на първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по направлението. Заключението на СТЕ има отношение също към предходния административен акт този с който е прекратен агроекологичния ангажимент, а не към акта обект на настоящата съдебна проверка. Следва да се подчертае, че обект на съдебна проверка не е Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. 01-6500/3819 от 18.08.2021г., както се сочи в молба от 06.06.2023г. на касатора до ВАС, а АУПДВ 01-6500/3819#6 от 04.07.2022г, в размер на 5 675.56лв., представляваща изплатена субсидия по направление "Контрол на почвената ерозия" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019г. във връзка с подадените заявления за подпомаган, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "в" от Наредба 7/24.02.2015г., и в тази връзка няма как да се отмени предходния административен акт, който е влязъл в сила, в това производство. Наведения довод за наличие на непреодолима сила за неизпълнение на поетия ангажимент прекратяване на договорите за аренда от страна на община Твърдица е недопустим, тъй като е заявен едва за първи път в касационното производство. Този довод не е бил поставен за преценка нито пред административния орган, нито пред първоинстанционния съд, като по този начин е недопустимо жалбоподателят да черпи положителни права от своето процесуално бездействие. От друга страна дори и да е допустим наведения довод е неоснователен, поради липсата на представени доказателства защитаващи тази теза на касатора т.е. не са представени доказателства относно сключените договори с община Твърдица и тяхното прекратяване които да се обвържат с неизпълнение на поетия към ДФЗ ангажимент. По изложените съображения оспореното решение на АС Сливен като правилно постановено в съответствие с приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК (изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата инстанция, съобразно вида и количеството на извършената дейност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,