Решение № 11261 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2015 г.
ВАСПетчленен състав25.10.2016 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на А. М. Д. от [населено място] за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК, на влязло в сила съдебно решение № 6790/9.06.2015 г. постановено по адм. дело № 8943/2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. ОСЪЖДА А. М. Д., от [населено място], [улица], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- [населено място] при ЦУ на НАП, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство по отмяна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11261 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 245 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, обективирано в молба вх. № 10297/3.07.2015 г. подадена от А. М. Д., от [населено място], за отмяната на влязло в сила решение № 6790/9.06.2015 г. постановено по адм. дело № 8943/2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Развиват се доводи, че решението засяга правната сфера на подателката на искането за отмяна, но тя не е била конституирана като страна в развилото се съдебно производство, и се сочи правно основание по чл. 246, ал. 1 АПК. Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП"-[населено място], при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. К., в писмен вид изразява становище за недопустимост, а в отношение на евентуалност - за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - С. Е. К. и С. Е. Д. /останалите двама наследници по закон на починалия в хода на настоящото производство, Е. Н. Д., действал като [фирма]/, поддържат искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, намира, че искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е допустимо, като подадено от лице, което не е участвало в съдебното производство, по което решението е постановено, в законоустановения тримесечен срок от узнаването му по чл. 240 АПК. Предмет на молбата за отмяна е решение, постановено от Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отменено решение № 1130/15.05.2014 г. по адм. дело № 4227/2013 г. по описа на Административен съд-В. в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма], против ревизионен акт № 1200512/16.03.2012 г. в частта, в която са определени задължения за здравно осигуряване, като решението е потвърдено в останалата му обжалвана част. Подателката на искането, по което е образувано настоящото производство, твърди, че като съпруга на физическото лице и едноличен търговец Е. Н. Д., не е конституирана като страна по делото, в нарушение на нейни права, свободи и законни интереси, тъй като решението на съда я обвързва и е неблагоприятно за нея. Предвид данните по делото, съдът намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за неоснователно. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК предвижда право на всяко лице да иска отмяна на решение, което има сила и е неблагоприятно за него, макар и да не е било страна по делото. Същевременно обаче това лице следва да е имало качеството на заинтересована страна в административното производство. Нормата е аналогична на разпоредбата на чл. 233 ГПК (отм.) и по отношение на нея намира приложение Тълкувателно решение № 1/8.06.2001 г. на ОС на съдиите във Върховния административен съд, съгласно което законово признатото право на искане за отмяна на влязло в сила решение по отношение на лица, неучаствали по делото, е средство за защита на заинтересованите от актовете на администрацията органи и лица, които в нарушение на съответните процесуални правила не са били призовани, въпреки че техните права и законни интереси са пряко засегнати от постановеното решение по обжалвания административен акт и за тях липсва друг процесуален път за защита. За да се упражни правото е необходимо кумулативно да са налице три признака, предпоставящи основателността на искането за отмяна по този ред, а именно: лицето да не е конституирано като страна в процеса, решението да има сила спрямо него, както и за него да е налице законово обезпечено право на участие в делото. В конкретния случай третата предпоставка несъмнено не е налице, доколкото подателката на искането за отмяна няма право на участие в данъчното производство. Съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК при разглеждане на жалбата срещу ревизионния акт се призовават решаващият орган и жалбоподателят, като законодателят не е предвидил възможност за участие на заинтересовани страни. Поради това и А. Д., противно на наведените в молбата й твърдения, не притежава обективно качеството на заинтересована страна, респективно - постановеното влязло в сила решение, без тя да е взела участие в съдебното производство, не нарушава нейни права и законни интереси. Следва да се отбележи, че изложените от А. Д. конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна, най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Решенията, постановени в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК не подлежат на инстанционен контрол. По същество претенцията на съпругата на лицето, действало като едноличен търговец, съставлява искане за преразглеждане на част от влязло в сила решение на тричленен състав на ВАС, по съображения за неправилността му, което е недопустимо с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Предвид изхода от спора и предявеното от процесуалния представител на ответната страна, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, А. М. Д. следва да бъде осъдена да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП, сумата от 300 лв, представляваща определен от съда размер на възнаграждението в съответствие с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 249 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия