Решение № 297 от 23.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 296/2009 г.

Решение № 297 от 23.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 296/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия Х. К. С. срещу въззивна присъда от 20.ХI.2006 г. по ВНОХД № 1909/2006 г. на Софийския градски съд. Оплакванията в жалбата са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК с искане за отмяна на въззивната присъда и оставяне в сила на първоинстанционната присъда. В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата с изложено в писмена форма аргументиране на посочените в нея касационни основания. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда от 23.II.2006 г. по НОХД № 6936/2005 г. на Софийския районен съд, подсъдимият Х. К. С. е признат за невиновен в това, на 14.ХII.2004 г. от къща на ул. "Дунав" № 31 в София да е извършил при условията на повторност взломна кражба на струващ 320 лева телевизор, собственост на И. Е. М. от с.гр., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, С. е признат за виновен съобразно поддържаното срещу му обвинение и е наказан с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим. Жалбата е неоснователна. В подкрепа на оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане или в неприлагането на закона, който е трябвало да се приложи - чл. 348, ал. 2 НПК - не са изложени доводи, за да бъде обсъждано. Оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за допуснати нарушения при доказателствения анализ с доводи, чиято основателност не може да бъде споделена. От фактическа с. е установено, че на 14.ХII.2004 г., прибирайки се в дома си, и в. Ем. М. е установил, че входната врата на жилището му не е затворена, както я е оставил при излизането си, а открехната и едно от няколкото прозорчета на нея, разположено най-ниско, вляво от бравата, е счупено. При влизането в жилището М. установил липсата на телевизор "Самсунг", закупен 3 години по-рано. При извършения от компетентните органи оглед било установено, че счупеният прозорец не е на мястото си с изключение на парче от него в долния ляв ъгъл на прозоречната рамка, а в антрето на жилището е било намерено парче стъкло с липсващ ъгъл. От това парче стъкло, включително, са били иззети пръстови отпечатъци, подложени на експертно изследване, при което се е установило, че са оставени от показалеца и средния пръст на лявата ръка на подсъдимия. Установено е още, че подсъдимият С не са се познавали и не са имали контакти, при които С. да е посещавал дома на пострадалия. От горните факти, които са безспорни, въззивният съд правилно е заключил, че автор на взломяването стъклото от входната врата към жилището на и в. М. е подсъдимият, а при липсата на каквито и да било преки или косвени доказателства, след взломяването на стъклото и осигуряването по този начин на достъп до дръжката на бравата от вътрешната с. на вратата /дръжката на бравата от външната с. на вратата е с формата на топка/, друг да е влязъл в дома на М. и да е откраднал телевизора, е направено и следващото правилно заключение, че подсъдимият е автор и на кражбата. Коментираните пръстови отпечатъци са пряко доказателство за съприкосновението на подсъдимия с взломеното стъкло, липсата на познанство или контакти по друг повод между С изключват вероятността, следите да са оставени от С. случайно, а съчетанието на тези факти с отсъствието на такива за нечие друго съпричастие към взломяването на прозореца, последващо влизане в дома на М. и кражба на инкриминираната вещ, налагат единствено възможния извод, че автор на престъплението е не друг, а именно С. Този извод е предположение - няма свидетели на взломяването на стъклото, на влизането на подсъдимия в дома на М. и излизането му оттам с отнетата вещ - но това предположение не е опровергано с друго доказателствено средство, внасящо съмнение в правилността му, затова и обвинението правилно е прието за доказано по начина, изискван от чл. 303, ал. 2 НПК. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение