Решение № 2017 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 89/2013 г.

Решение № 2017 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 89/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Йорданов Стойчев от гр. Русе против решение № 36 от 05.11.2012 г., постановено по адм. дело № 327/2012 г. по описа на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната по жалбата страна - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Русе, взима становище за неоснователност жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес. Разгледана по същество и съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд - Русе е оспорения от Румен Йорданов Стойчев от гр. Русе Акт за установяване на задължение по декларация № СУД - 096/16.05.2012 г., издаден от ст. инспектор в Отдел "КСМДТ" при Дирекция "МДТ" при Община Русе, потвърден с Решение № 6/10.08.2012 г. на Директора на Дирекция "МДТ" при Община Русе, в частта установяваща задължение за данък върху превозните средства и лихви за периода от 2007 г. - 2011 г. в размер 108,00 лв. и лихви - 34,41 лв. за лек автомобил Форд Ескорт с рег. № Р 1331 Т. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Административен съд - Русе е посочил, че данъчнозадължено лице по чл. 53 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е Румен Йорданов Стойчев, а доводите, че касаторът не е собственик на автомобила, тъй като трето лице е придобило имот, са неоснователни. Решаващият съд е посочил, че в производството по установяване на публични задължения не могат да се разрешават вещноправни спорове касателно собствеността на превозното средство. Решението е валидно, допустимо и правилно. С данък по чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а предвид разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ данъкът се плаща от собственика. Касаторът е данъчно задължено лице по смисъла на посочените норми, а представеното пред първоинстанционния съд Постановление от 07.03.2005 г. на Районна прокуратура - гр. Русе за отказ за образуване на досъдебно производство не може да установи наличието на вещно-транслативна сделка, тъй като за прехвърляне на собствеността върху моторно превозно средство е предвидена специална форма (арг. на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП). Собствеността се прехвърля с писмения договор, с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача (какъвто не е представен в съдебното производство и не се твърди, че съществува) и от момента на подписването му новият собственик става данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ. Неоснователни са твърденията на касатора, че не дължи данък върху превозните средства за процесния автомобил, тъй като не е владял и ползвал вещта. Правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ, а доколкото не са налице изключенията по чл. 58 от ЗМДТ, касаторът не се явява и освободено лице от публичното задължение за заплащане на данъка за процесния данъчен период 2007 г. - 2011 г. Позоваването на придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, е въпрос неотносим към предмета на спора за данъчно задължения субект по чл. 53 от ЗМДТ. Правнорелевантно е обстоятелството на регистрация на името на касатора, извършена в КАТ при ОД на МВР - Русе, която съответства на данните (неопровергани) за собственост на автомобила, а оттук и за целите на данъчното облагане по ЗМДТ. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решение № 36 от 05.11.2012 г., постановено по адм. дело № 327/2012 г. по описа на Административен съд - Русе. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което същата следва да бъде уважена, а касаторът Румен Йорданов Стойчев от гр. Русе - осъден да заплати на Община Русе сумата от 150 лева - съдебни разноски за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, седмо отделение