Решение № 9488 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2012 г.

Решение № 9488 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение № 2780 от 27.02.2012 г. по адм. дело № 12603/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 29/19.09.2011 г., с което на Пламен Ангелов Колев, съдия в Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като решението на Висшия съдебен съвет е прието при спазване на всички процесуални и материалноправни изисквания и е необоснован. Молят решението на съда да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата на Колев против решението на Висшия съдебен съвет да бъде отхвърлена. Ответникът - Пламен Ангелов Колев оспорва касационните жалби и моли решението на Върховния административен съд, седмо отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав, е постановено в съответствие със закона. Правилно съдебният състав приема, че решението на Висшия съдебен съвет по протокол № 29/19.09.2011 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) на Пламен Ангелов Колев, съдия в Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за извършено от него нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните изисквания на закона. Подробно аргументирано е заключението, че в проведеното пред Висшия съдебен съвет производство по налагане на дисциплинарно наказание е накърнено, гарантираното от чл. 56 от Конституцията на Република България, право на защита на магистрата. В противоречие с цитираният текст преди налагане на наказанието Колев не е изслушан от Висшия съдебен съвет като дисциплинарно наказващ орган, докато в същото време от съвета е изслушан представител на главния инспектор на Инспектората на Висшия съдебен съвет, на когото е дадена възможност да обоснове налагането на дисциплинарна санкция. Действително правото на участие на главния инспектор или на негов представител в заседанията на Висшия съдебен съвет е предвидено в чл. 60, ал. 2 от ЗСВ, а такава възможност не е регламентирана за привлечения към наказателна отговорност магистрат. Тази законодателна уредба обаче не освобождава дисциплинарно наказващият орган от задължението да предвиди подходяща форма за реализиране на конституционно установеното право на защита. Като основно, всеобщо и лично право, което има и процесуален характер, регламентираното в чл. 56 от Конституцията право на защита може да намери и самостоятелно приложение, ако други защитни възможности не са предвидени. В този смисъл са мотивите на решение № 3 от 17.05.1994 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 1/1994 г. Независимо, че тълкуването е във връзка с правото на защита на българските магистрати при уредбата на тогава действащия Закон за Висшия съдебен съвет (отм.), решението на Конституционния съд следва бъде взето предвид при тълкуването на нормата на чл. 56 от Конституцията и параметрите, очертаващи нейното приложение. Следователно независимо от конкретната законодателна уредба Висшият съдебен съвет е следвало да намери подходящ механизъм за реализиране на конституционното право на магистрата на защита, като му осигури възможност писмено или устно да изложи своите аргументи. В случая това не е направено. По този начин е нарушен и принципа на равенство, регламентиран в чл. 8, ал. 1 от АПК, тъй като на страните в дисциплинарното производство не са осигурени равни процесуални възможности за участие в защита на своите права и законни интереси. Както вече се посочи в заседанието на Висшия съдебен съвет е изслушан само представителя на главния инспектор на Инспектората на ВСС, по чието предложение е образувано дисциплинарното производство, а на привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат не е предоставена процесуална възможност да изрази становището си пред дисциплинарно наказващия орган. Подробно мотивирани са и изводите на тричленния състав за допуснати и други нарушения на административнопроизводствените правила, които опорочават оспореното решение. Независимо, че при разглеждане на образуваното дисциплинарно дело и при постановяване на оспореното решение е спазена предвидената в чл. 316 - чл. 320 от ЗСВ процедура, изводът на дисциплинарно наказващия орган за допуснато дисциплинарно нарушение от магистрата, изразяващо се в системно неспазване на сроковете в процесуалните закони е направен единствено и само въз основа на формално отчитане на статистическите данни, според които актовете по 239 гр. дела са изготвени извън определените процесуални срокове със забавяне от над 3 до 8 месеца. Решението е взето, без да са съобразени и обсъдени всички факти и обстоятелства, относими към конкретния казус (чл. 35 от АПК) - не е взета предвид конкретната натовареност на Колев, а само тази на съдебния състав, в който съдията участва. Това е пропуск, който не дава възможност да се прецени изпълнението на служебните задължения от магистрата, още повече, че през периода 2008 - 2010 г., обхванат от проверката, същият е командирован от Районния съд в Софийски градски съд, със задължение да изготви актовете по приключилите в районния съд производства и са му възлагани и граждански и търговски дела. Не е съобразена спецификата на въззивното производство, не е взет предвид броят на постъпилите и приключили за периода на проверката дела, тяхната фактическа и правна сложност, проведените открити съдебни заседания, атовете, постановени по движението на делата в закрито заседание, разгледаните частни жалби и молби за обезпечения. Не е отчетен обективният факт на изключително висока натовареност на съдиите по граждански дела в Софийския градски съд, обстоятелството, че броят на просрочените актове на други магистрати също е значителен, както и другите обективни фактори, свързани с условията на работа в съда. По този начин е нарушен принципа, установен в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от АПК - не са преценени всички факти от и доводи от значение за случая и административният акт не се основава на тях, а също и принципа за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на законовите правомощия от страна на административния орган (чл. 6, ал. 1 от АПК). Доводът на Инспектората към Висшия съдебен съвет, че неспазването на установените процесуални срокове е достатъчно да обоснове налагането на дисциплинарно наказание, не се споделя от настоящия петчленен състав. Освен обективен дисциплинарното нарушение има и субективен елемент, поради което преценката за това дали такова нарушение е осъществено следва да бъде направена след анализ на всички фактори, които могат да се отразят и влияят на изпълнението на служебните задължения. Това е съществено, тъй като всички посочени по-горе фактори имат отношение към преценката за това какъв срок, с оглед конкретните данни, е разумен за изготвяне на съдебните актове, за причините за тяхното забавяне, за това налице ли е виновно неспазване на установените процесуални срокове, а следователно и за крайните изводи за наличие или отсъствие на нарушение. Правилно е и заключението на тричленния състав, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила обосновават и незаконосъобразност на оспореното решение на Висшия съдебен съвет. Разпоредбата на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ е приложена формално, въз основа на статистически данни, които обаче са интерпретирани едностранно, без да се отчетат спецификите на служебната дейност на наказания магистрат, без да се извърши конкретен анализ на работата на съдията и без да е установено виновно поведение от страна на съдията. По този начин е нарушена и целта на закона. Дисциплинарното наказание е насочено към мобилизиране на магистрата и постигане на по-висока ефективност в работата, както и постигане на превантивен ефект. За да се осъществяват тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай. Този начин на действие ще създаде убеждение, че решението за дисциплинарната мярка е взето безпристрастно, съобразно спецификата на конкретния казус и в този смисъл е справедливо за разглеждания случай. Само така ще се постигне реализиране на целите, които законът свързва с осъществяването на дисциплинарната отговорност, което в настоящата хипотеза не е направено. Касационният довод за необоснованост на обжалваното решение на Върховния административен съд, седмо отделение, е неоснователен. Изводите на съда са направени след аргументиран и подробен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Обсъдени са всички ангажирани в хода на процеса доказателства, включително данните от проверката на Инспектората към ВСС, протокола от заседанието на Висшия съдебен съвет, както и изказванията на неговите членове. Въз основа на съвкупна преценка на всички събрани доказателства съдът изгражда изводите си за това, че решението на Висшия съдебен съвет за налагане на наказание е постановено в нарушение на правото на наказания магистрат на защита, без да се взети предвид всички факти и обстоятелства по случая и по-точно личната натовареност на съдията, конкретното изпълнение на служебните му задължения и без да изследван въпросът за вината, както и че действията и бездействията на Колев, с оглед конкретните обстоятелства, не могат да бъдат преценени като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. На тази база са и изводите на съда, че оспореното решение на ВСС следва да бъде отменено. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че решението на Върховния административен съд, седмо отделение е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,