Решение № 11975 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7484/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. К. Стоянова, срещу Решение 5118/06.06.2025 г., постановено по адм. дело 372/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Съдебното производство е за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение 1442/17.02.2025 г., постановено по адм. дело 9910/2024 г. по описа на ВАС е отменено Решение 5291/13.06.2024 г., постановено по адм. дело 1433/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив в съответната част и делото е върнато със задължителни указания за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт (РА) и счита същото за противоречащо на установените факти и доказателствата по делото. Твърди, че през м. 09.2017 г. дружеството-жалбоподател е следвало да издаде фактура на стойност 49 297,03 лв. и да начисли ДДС в размер на 9 859,41 лв. с оглед на изпълнението на услугите по сключения договор от 31.10.2016 г. В тази връзка поддържа становище за настъпило данъчно събитие по облагаема доставка с оглед на съставения от Теа Сити Груп ЕООД протокол обр. 19 от 11.09.2017 г. за установяване на завършените и подлежащи на разплащане натурални видове СМР. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което РА в посочената част да бъде потвърден. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции, включващи юрисконсултско възнаграждение и внесената държавна такса за касационното обжалване. Прави възражение за прекомерност в случай на претендирано адвокатско възнаграждение над допустимия минимум. Ответната страна - Теа Сити Груп ЕООД, чрез пълномощника адв. Л. Попова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и молба по хода на делото. Формулирано е искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултското възнаграждение в размер на 3 354 лв. за две инстанции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните с нея пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001621004176-091-001/10.02.2022 г., поправен с РАПРА П-16001622036170-003-001/28.02.2022 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив и потвърдени с Решение 164/14.04.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 09.2017 г. в размер на 9 859,41 лв., ведно със законните лихви в размер на 4 327,53 лв. Фактическите установявания на съда при повторното разглеждане на делото обхващат извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство на дружеството-жалбоподател, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001621004176-020-001/23.07.2023 г. на началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП Пловдив. Предложението за допълнително начисляване на ДДС е мотивирано с Ревизионен доклад (РД) Р-16001621004176-092-001/05.01.2022 г. Според констатациите на органите по приходите, Теа Сити Груп ЕООД не е отчело приход на стойност 49 297,03 лв. от Булдени ООД във връзка с приключен обект Обновяване на енергийна ефективност на сграда , находящ се в гр. Бургас, [жк] [улица] - секция Г . Ревизираното лице е сключило договор от 31.10.2016 г. с възложителя за извършването на СМР на обща стойност 108 840 лв. и е издало 4 бр. фактури с начислен ДДС. Във връзка с изпълнението на договора от дружеството е бил съставен и подписан протокол обр. 19 от 11.09.2017 г. за установяване на завършените и подлежащи на разплащане натурални видове СМР на стойност 103 449,03 лв. и ДДС - 20 689,81 лв., който е изпратен до Булдени ООД. От страна на последното е извършена проверка на обекта и с уведомление от 18.09.2017 г. жалбоподателят е информиран за необходимостта от изготвяне на нов протокол обр. 19 съгласно утвърдената количествено-стойностна сметка от техническия ръководител за изпълнени СМР на обща стойност 73 266,36 лв. без ДДС. Като относими за разрешаване на спора в решението са отбелязани ССЕ по делото, приета с възражения от процесуалния представител на ответника и показанията на св. Х. В.. Съгласно експертните констатации, не са налице данни за двустранно подписан протокол обр. 19 за приемане на обема извършени СМР и окончателно разплащане на СПЗ за обекта. Единственото извършено плащане от възложителя към Теа Сити Груп ЕООД е в размер на 39 182,40 лв. с основание фактура 0...10/01.11.2016 г., която е отразена в счетоводството, в дневника за продажбите и СД по ЗДДС на жалбоподателя. Заключението на вещото лице по ССЕ е възприето като обективно, компетентно и съответстващо на събрания доказателствен материал (вкл. представените документи, послужили за изготвяне на експертизата). По същество съдът е достигнал до крайно заключение за противоречие на изводите на органите по приходите с изискванията на материалноправната уредба и събраните доказателства. В правните мотиви са съобразени изискванията на ЗДДС, ППЗДДС и режимът на договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД. На следващо място е посочено, че услугата при договора за изработка не се смята за извършена с приключването на фактическите действия на изпълнителя по изработка на възложеното, а едва когато е завършен фактическият състав по фактическото получаване и приемането на изработеното от възложителя. В случая от органите по приходите не е доказано настъпването на данъчното събитие и по-конкретно не е установено нито фактическо приемане, нито волеизявление, че извършеното отговаря на възложеното. Поради тази причина и на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС, косвеният данък не е дължим от жалбоподателя за м. 09.2017 г. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените правни изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. В изпълнение на задължителните указания на ВАС по смисъла на чл. 224 АПК в Решение 1442/17.02.2025 г., постановено по адм. дело 9910/2024 г., съдът е отделил спорните факти от безспорните и в съответствие с това е обсъдил нормативните изисквания за начисляване на ДДС с РА за м. 09.2017 г. По този начин са отстранени допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждането на адм. дело 1433/2024 г., довели до необоснованост на изводите по главния въпрос настъпило ли е данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС при изпълнението на договора от 31.10.2016 г. и в кой момент е изпълнен приложимият данъчен фактически състав. Наведените оплаквания в касационната жалба са изцяло неоснователни. Между страните не e спорно, че въз основа на сключения договор за СМР между Булдени ООД, в качеството му на възложител и Теа Сити Груп ЕООД, в качеството му на изпълнител, са били издадени фактури на обща стойност 54 152 лв. за получените авансови плащания в съответствие с чл. 25, ал. 6 ЗДДС. Процесното ревизионно производство не е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. На практика касаторът не държи сметка за разграничението между положителните и отрицателните факти, въз основа на които приходната администрация извлича право да начисли ДДС и законна лихва за м. 09.2017 г. върху остатъка от договорената стойност или 49 297,03 лв. Допълнителни преки или косвени обстоятелства не се изтъкват или доказват от касатора, на когото правилно е била възложена доказателствената тежест за това - чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. В този смисъл ангажираните доказателства, включително приетите ССЕ, СТЕ и показанията на св. В., не установяват релевантните факти относно изпълнението на процесните СМР видовете дейности, техният обем и времето на извършването им. Направеният извод не се опровергава, както счита касаторът, а се подкрепя от отговора на вещото лице по СТЕ на поставената задача дали съвпадат по вид и количество приети СМР-та по посочените приемо-предавателни протоколи с изпълнител Теа Сити Груп ЕООД. Според в.л. Р., фактически на място не могат да бъдат отделени общите строителни дейности в обекта, но тъй като обектът е напълно завършен и всички видове СМР, възложени от Община Бургас са изпълнени, процесните СМР също могат да бъдат приети като изпълнени. Предвид предположението на вещото лице решаващият съд правилно е ценил доказателствената сила на протокола от 11.09.2017 г., в който липсва подпис за възложителя Булдени ООД. Изложените мотиви в решението на административния съд по приложението на чл. 25, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 12, ал. 2 ППЗДДС са законосъобразни и се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира Решение 5118/06.06.2025 г. на Административен съд - Пловдив за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Разноски в полза на ответната страна не се дължат поради липсата на ангажирани доказателства за това. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,