Решение № 8854 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2016 г.

Решение № 8854 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "К. Б." ЕООД, представлявано от управителя М. И. Ш., чрез пълномощника адв. Я. Д., против решение № 3089/5.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1931/2016 г. по описа на Административен съд С. град с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви за нищожен или отмени като незаконосъобразен оспореният от дружеството пред съд Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Претендират се разноски. Ответникът, зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", е депозирал писмено становище по жалбата от 25.05.17 г., в което е отправил молба същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Отправена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "К. Б." ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/362 от 2.12.2015 г. на зам. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. за кампания 2013 г. в размер на 44 093.58 лв., на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а" от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., чл. 59, ал. 1, и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и 166 от Данъчно-процесуалния кодекс. З. да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и правилно приложение на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Не е налице твърдяната в касационната жалба нищожност на обжалвания АУПДВ, като издаден от некомпетентен орган. Органът, издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е определен от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С. тази разпоредба, към която препраща чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е притежавал материалната компетентност да издаде обжалваният пред съд АУПДВ, предоставена му със служебно известната на съда заповед № 0З-РО/2866 от 12.11.2013 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". От приетите по делото доказателства е установено, че дружеството жалбоподател е поело петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013. Правилно съдът е приел за законосъобразен извода на административния орган, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-2600/362 от 19.01.2015 г., ДФ "Земеделие"- разплащателна агенция, е прекратил агроекологичния ангажимент на "К. Б." ЕООД. Обосновано в контекста на данните по делото съдът е разгледал основното възражение на жалбоподателя, че горепосоченото уведомително писмо не е влязло в законна сила. По делото не е имало спор, и това правилно е констатирано от административния съд, че този акт е оспорен само по административен ред с жалба от 17.02.2015 г. пред министъра на земеделието и храните. В светлината на така приетото, законосъобразен е изводът на съда, че съгласно т. 2 от тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСС на ВАС, уведомителното писмо от 19.01.2015 г. следва да се счете влязло в сила. На 2.12.2015 г., въз основа на влязлото в сила уведомително писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214, е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, в размера на изплатената субсидия за 2013 г. Изпълнението на поетия ангажимент за петгодишен период изрично е декларирано от дружеството при подаване на заявлението за финансово подпомагане. Поетото задължение не е изпълнено, като ангажиментът е прекратен с влязъл в сила административен акт. Прекратяването на ангажимента има за естествена правна последица възстановяване на получената субсидия. Не е налице твърдяната в касационната жалба липса на мотиви на оспорения пред съда АУПДВ. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, разноски на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като няма доказателства за сторени такива. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение