Решение № 16935 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2011 г.

Решение № 16935 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - директорът на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, моли да бъде отменено решение № 490/7.02.2011 г. по адм. д. № 4978/2010 г. на АССГ, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13034/4.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против акта да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Хасан Хасан, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13034/4.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установено, че на Хасан Хасан недължимо е платена сумата 5238,68 лв по подадено общо заявление за единно плащане на площ за 2007 г. В мотивите си съдът е приел, че Хасан е заявил площи за подпомагане, сред които два парцела от 11,03 ха и 2,55 ха, представляващи мери и пасища в землището на с. Неофит Бозвелиево, които попадат в код 06 по Интегрираната система за административен контрол /ИСАК/ и в акта е прието, че са недопустими за подпомагане. Съдът е обсъдил указанията на министъра на земеделието и горите от м. 8.2008 г., според които може да се плати на площ за земи след проверка на место, извършена от Общинската служба по земеделие и гори, която е констатирана, че терена се използва. Била е извършена проверка от Европейската сметна палата /ЕСП/ приключила с одитен доклад в смисъл, че проверката следва да се извърши от органи на разплащателната агенция на место дали площите се обработват и относно техния размер. След указанията на МЗХ от м. 8.2008 г. е извършено плащане на Хасан за двата парцела с мери и пасища в размер 5238,68 лв на 16.09.2008 г. според представената справка. В периода м. 10 - 12.2008 г. е извършена проверка от ЕСП, завършила с одитен доклад, според който неправилно по нареждане на министерството на земеделието са извършени плащания за блокове от категория 06 за 2007 г. и следва да се предприемат действия за възстановяването на сумите. Процесният акт е издаден на 4.06.2010 г. Неправилно съдът е приел, че актът е издаден в противоречие с целта на закона по чл. 1 и 2 ЗПЗП. Издаването на акта е извършено на основание чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, който задължава разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените суми по схеми за плащане, а по чл. 27, ал. 4 ЗПЗП вземанията, определени с административен акт се събират от НАП. След като законът предвижда възстановяване на недължимо платени суми да се извършва от разплащателната агенция неправилно съдът е приел, че актът противоречи на целите в чл. 2 ЗПЗП. Необоснован е изводът на съда, че актът няма мотиви. В акта са обсъдени указанията от м. 8.2008 г. на МЗХ при какви условия плащането за парцели от код 06 е допустимо, извършения одит от ЕЦБ и предписаното от ЕЦБ възстановяване на платените суми. Неправилно съдът е приел, че в акта липсват фактически основания за издаването му. Описаните в акта обстоятелства представляват фактически основания за издаването на акта. Непосочването в акта на правната квалификация на спорното право - на какво основание е извършено плащането, както и следва да бъдат възстановени изплатените суми не е порок, водещ до отмяна на акта, доколкото правната квалификация на спорното право може да бъде определена и от съда, ако не е определена от органа или е определена погрешно. Съдът е приел също, че извършеното плащане за земи, представляващи пасища, не е недължимо предвид чл. 40, ал. 3 ЗПЗП и чл. 26а ЗПЗП, според който проверките на място се извършват от структури на разплащателната агенция, от МЗХ или административни звена към министъра на земеделието и храните, каквито са Общинските служби по земеделие и гори. Съдът е приел, че извършената проверка на място от ОбСЗГ е в съответствие със ЗПЗП и извършеното плащане не е недължимо. Изводът е необоснован, тъй като по делото не е приложен контролен доклад на ОбСЗГ за извършена проверка на спорните парцели и изводът за допустимостта им за подпомагане не е основан на доказателствата по делото. Независимо от посочените пропуски, крайният извод на съда за основателност на жалбата против акта е основателен предвид чл. 73, § 1 от Регламент (ЕО)№ 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., СЕLЕХ номер: 32004R0796, според който, ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихвите. По чл. 73, § 4, ал. 1 от същия Регламент задължението по § 1 не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В случая по чл. 40, ал. 3 ЗПЗП постоянните пасища представляват допустима за подпомагане площ и за земеделския производител не е установимо по разумен път дали плащането е извършено правилно или при допуснати пропуски от административния орган при извършване на проверките на заявените за подпомагане площи. Според чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламента, когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на плащането, § 4, ал. 1 от Регламента се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. В случая плащането е извършено на 16.09.2008 г., а процесният АУПДВ е съобщен на Хасан 16.06.2010 г. - след изтичане на повече от една година от плащането и на основание чл. 73, § 4, ал. 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. не е следвало да се издава акт за установяване на недължимо платени суми. Актът е издаден в нарушение на чл. 73, § 4, ал. 1 и 2 от Регламента и изводът на съда за незаконосъобразност на акта е правилен като краен резултат. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,