Решение № 6866 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 804/2009 г.

Решение № 6866 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 804/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Интеркапитал пропърти дивелопмънт" Акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) - - гр. София срещу решение № 1099/20.11.2008 г., постановено по адм. дело № 4387/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 20003825/13.12.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 935/17.06.2008 г. на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС в размер на 50 212, 47 лв. за данъчни периоди 1.04.2007 г. - 31.07.2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора въпреки ясната формулировка на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, съдът е приел, че включването на ДДС върху дължимата при сделката с недвижим имот нотариална такса не водело до нарушение на тази разпоредба, тъй като това било законодателно решение, което макар и неприсъщо на икономическия механизъм на ДДС като косвен, некумулативен и многофазен данък не подлежи на ревизия от съда. Касаторът не е съгласен с тези мотиви на съда, тъй като според него нотариалната такса не попада в обхвата на чл. 26, ал. 4, т. 4 ЗДДС (касае се за чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС) и не трябва да се включва в данъчната основа, тъй като представлява сума за покриване на разходи, направени от и за сметка на получателя. Подробни съображения, обосноваващи направените оплаквания се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Токушев. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и отмяна на ревизионния акт, а също и присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кирова я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, тъй като правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 26 ЗДДС има императивен характер и уговорката между страните относно дължимите данъци и такси са ирелевантни към спора. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 454 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е правилно. Според прокурора правилно съдът е приложил принципа на чл. 26 ЗДДС, допълнен с нормите на ал. 2 и 3 от закона, както и на чл. 15 ППЗДДС, в които се сочи, че данъците и таксите по ЗМДТ се включват в данъчната основа на доставките, за които те са дължими. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС данъчната основа по ал. 2 включва всички други данъци и такси, включително и акциз, когато такъв е дължим за доставката. В тази връзка съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, отнасящи се до покупко-продажби на недвижими имоти, оформени с нотариални актове по реда на чл. 18 ЗЗД, по силата на които жалбоподателят е продавал недвижими имоти и е направил извод, че е следвало да начисли ДДС върху данъчната основа, увеличена с дължимите данъци и такси съобразно чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Съдът е разгледал и различните хипотези, съдържащи се в чл. 45 ЗМДТ и дължимостта на данъка за придобиване на недвижим имот. Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при придобиване на имущество по възмезден начин данъците и таксите не следва да се включват в данъчната основа по чл. 26 ЗДДС, тъй като липсва правна норма, която да определя, че данъците и таксите, дължими при придобиване на недвижимост чрез покупка, са задължително в тежест на купувача, като в подкрепа на този си довод съдът се е обосновал и с чл. 186 ЗЗД, според който разноските за договора и разходите във връзка с прехвърлянето на собствеността са за сметка на купувача, освен при продажбата на недвижими имоти. Относно нотариалната такса съдът е изложил мотиви, че естеството на доставката - продажба на недвижими имоти, която се извършва във формата на нотариален акт, подлежащ на вписване съгласно чл. 4, б. "а" от Правилника за вписванията не може да доведе до извод, че тази такса не произтича от характера на сделката или не е установима от продавача по нея при сключването на договора. Този си извод съдът е обосновал с определения размер на тази такса, регламентиран в чл. 4, б. "в" ЗДТ и чл. 2 от Тарифата за таксите, събирани от Агенцията по вписванията, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Прието е от съда, че както местния данък, дължим при прехвърляне на недвижими имоти, така и нотариалната такса представляват публични задължения и затова не могат да се приемат като разходи, направени от името и за сметка на получателя. Ако те са такива според съда законодателят изисква за да не бъдат включени в данъчната основа за облагане с ДДС, те да бъдат счетоводно отразени в счетоводството на доставчика и той е длъжен да докаже техния размер. Обжалваното решение е правилно. Спорът по делото се отнася само до правилното тълкуване и прилагане на правната норма на чл. 26, ал. 3, т. 1 и чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. Съдът с подробни мотиви е изложил фактическата обстановка по делото. Установено е по несъмнен начин, че касаторът е продавал недвижими имоти на местни и чуждестранни лица (физически и юридически), като тези продажби са оформени в изискуемата форма по чл. 18 ЗЗД - нотариален акт. Няма спор, че при тази продажба се заплаща местен данък по чл. 45 ЗМДТ, който указва, че данъкът е в тежест на приобретателя, т. е. на купувача на имота. Правилно съдът е приел, че чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС разпорежда, че данъчната основа за облагане с ДДС се увеличава се всички други данъци и такси, като законодателят не разграничава тези платими от продавача и тези, които са в тежест на купувача. В закона ясно е разпоредено, че тези данъци и такси, с които се увеличава данъчната основа са такива, дължими въобще за доставката. Не намира опора в закона твърдението на касатора, че заплащането на нотариалната такса за сделките представлява разход по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС, защото за да е такъв, той трябва да е платен на доставчика за покриване на разходите и те да са отразени в неговото счетоводство, както и че върху доставчика пада отговорността за доказване на размера им. Както местният данък, така и нотариалната такса, както правилно е приел и административния съд представляват публични задължения, които са определени нормативно по размер. Освен това те не са платими на доставчика, нито последният е длъжен да доказва размера им именно поради тяхната установена по нормативен ред. Освен това няма данни по делото, както и твърдения от страна на касатора, че посоченият размер на нотариалната такса, вписана в нотариалните актове включва и ДДС и за това не са представени никакви доказателства. Последният, както се посочи по-горе се заплаща от купувача на нотариуса, който от своя страна му издава сметка-фактура по чл. 89 ЗННД с включен и ДДС, но доказателства, че в нотариалния акт тази такса е с ДДС не са ангажирани. По тези съображения неправилно е оплакването на касатора, че повторно му се начислява ДДС. Освен това като се има предвид, че както таксата, така и ДДС са дължими от купувача, въпрос на уреждане по гражданско-правен път е начисления от ревизията ДДС на доставчика, последният да иска плащането му от купувача на имота. Тези отношения обаче са без значение за целите на данъчното облагане, след като законът в чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС и чл. 15 ППЗДДС е разпоредил какво се включва в данъчната основа, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В този смисъл правилно решаващият административен съд е счел, че задължението за начисляване на ДДС върху нотариалната такса е в тежест на регистрираното по ЗДДС лице - нотариус и се дължи по облагаемата доставка, т. е. за извършеното нотариално действие. Въз основа изложените по-горе мотиви настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Кирова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 454 лв., такова на дирекция "ОУИ" - гр. София не се дължи. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК възнаграждението за юрисконсулт на приходната администрация се присъжда за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. След като първоинстанционният съд е присъдил такова възнаграждение, повторно не се дължи и за касационната съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,