Решение № 12040 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8361/2009 г.
ВАСVII отделение15.10.2009 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
Отменя Решение № 30 от 7.04.2009 г., постановено по адм. д. № 7399/ 2008 г. на Административен съд - София-град и вместо него Отхвърля жалбата на Росен Димитров Пандев от гр. София срещу Заповед № З-688-3/10.11.2008 г. на началника на Пето РУ - СДВР, София, като неоснователна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12040 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8361/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на V-то РУ на СДВР, гр. София, чрез пълномощника му против Решение № 30 от 7.04.2009 г., постановено по адм. д. № 7399/2008 г. на Административен съд - София град, с което е отменена негова Заповед № З-688-3/10.11.2008 г. за отнемане на разрешение № 0164152 от 18.10.2007 г. за носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено на Росен Димитров Пандев. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. първо от АПК. Според касатора релевантният факт, с който правната норма свързва настъпилите от заповедта правни последици, е осъществен. Срещу адресата на акта е започнало наказателно преследване в смисъл на образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, което е основание за отнемане на притежавано от него разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът Росен Димитров Пандев оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на съдебния акт, приема касационната жалба по същество за основателна. По делото няма спор за факти. Релевантната фактическа обстановка е изложена подробно от решаващия съд, не се оспорва от страните, поради което касационната инстанция не следва да я обсъжда повторно. С решението на Административния съд - София град е отменена Заповед № З-688-3/10.11.2008 г. на началника на V РУ на СДВР, с която се отнема разрешение № 0164152 от 18.10.2007 г. за носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено на Росен Димитров Пандев на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). За да постанови този резултат съдът е приел, че към датата на отнемане на разрешителното срещу адресата на акта е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК, но Пандев не е привлечен в качеството му на обвиняем. При това положение е достигнал до извод, че не са изпълнени законовите предпоставки, визирани в разпоредбите, на които се е позовал административният орган, издал оспорената заповед - започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Тъй като в специалния закон не се съдържа легална дефиниция на понятието "започнало наказателно преследване", първоинстанционният съд е отнесъл към този случай съдържанието на понятието, вложено в определението на § 1, т. 1 от ДР на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. При тези фактически и правни съображения съдът е приел, че обжалваният акт е постановен от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което го е отменил. Решението е неправилно. Релевираните доводи в касационната жалба за постановяването му при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби настоящата инстанция намира за основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци в случаите на чл. 12 от този закон. В конкретния казус е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ - срещу Росен Пандев е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. При тази хипотеза административният орган е длъжен да издаден акт за отнемане на притежаваното от лицето разрешение за носене на огнестрелно оръжие. При преценката за законосъобразност на административния акт съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Релевантният факт за наличие на висящо наказателно производство се потвърждава от приложеното към делото постановление от 19.11.2007 г. на прокурор в Районна прокуратура - София за образуване на досъдебно производство срещу Росен Пандев. Специалният закон не поставя изискване лицето да бъде привлечено като обвиняем, за да се осъществи фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ. Относим е моментът на предприети процесуални действия - висящо наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер, образувано срещу лицето. Съгласно чл. 207, ал. 1 от НПК досъдебното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, по преценка на прокурора. Тоест налице е започнало наказателно преследване срещу адресата на заповедта. Досъдебното производство е образувано с оглед данни за умишлено престъпление от общ характер, което е достатъчно основание по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ. Самият факт за воденето на такова производство срещу лице, на което е било издадено разрешение за носене на огнестрелно оръжие, съставлява основание за отнемане на разрешението без оглед на обстоятелството дали му е повдигнато обвинение и без оглед на доказателства за неговата вина, събрани в хода на производството. Неправилно съдът се е позовал на даденото в друг закон съдържание на понятието "започнало наказателно преследване". Съгласно правилото на чл. 46, ал. 1 от ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Приложимият Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите не съдържа легална дефиниция на това понятие, което в чл. 12, ал. 1, т. 1 от този закон е въведено като фактическо основание за отнемане на издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Неговият точен смисъл следва да се изведе преди всичко от характера на уредените с този закон обществени отношения и целта на закона. А това е контролът върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България, осъществявани от физически, юридически лица и търговци по смисъла на Търговския закон. Начин за осъществяване на този контрол е и въведеният разрешителен режим за придобиване, носене и употреба на огнестрелни оръжия. В хипотезите на чл. 12 от ЗКВВООБ административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Ето защо касационната инстанция счита, че вложеното от АССГ съдържание на понятието "започнало наказателно преследване" не е по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, тъй като специалният ЗОПДИППД не регламентира сходни или подобни случаи, преследва защита на различен обществен интерес и не съответства на целта на ЗКВВООБ. Като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. След като е установено безспорно, че срещу Росен Димитров Пандев е образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, то налице е фактическото основание по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ и административният орган законосъобразно на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 е отнел издаденото разрешение. Заповедта е издадена при наличие на сочените в нея фактически и правни основания, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, Върховният административен съд