Решение № 2345 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7456/2009 г.

Решение № 2345 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7456/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост (ЗДС) и е образувано по жалба на Антон Тодоров Кръстев от гр. Велико Търново чрез адв. Красимир Иванов от АК - Велико Търново, срещу Решение № 285 на Министерския съвет от 23.04.2009 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-55 Велико Търново-Гурково" в участъка от км 11+170 до км 31+561" на територията на община Велико Търново, област Велико Търново, обнародвано в ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в частта, с която е било определено обезщетение в размер на 2 862 лв. за отчуждените общ 3 770 кв. м - като части от земеделски имоти с кад. № 241002, 241004 и 288001 по КВС за землището на село Въглевци, с ЕКАТТЕ 12396, община Велико Търново. В жалбата се излагат съображения за допуснато нарушение на материалния закон относно определяне на обезщетението. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България, и заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция "Пътна инфраструктура" и Министерството на финансите, конституирани като такива на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС, оспорват същата, молят за нейното отхвърляне, а по доказателствата - молят съдът да не кредитира заключението на вещите лица по приетата комплексна съдебно-оценителна експертиза. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗДС от надлежна страна - адресат на обжалвания индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. С оспорения акт на Министерския съвет на Република България са били отчуждени части от описаните подробно по-горе процесни имоти - собственост Антон Тодоров Кръстев. Оценката на имотите е била извършена от фирма "Устрем 2005" ООД - София след допълнително възлагане на 05.11.2008 г. видно от писмо към вх. № 53-00-1739/05.11.2008 г. по делото. Възприетият от административния орган принцип на оценяване противоречи на изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Настоящият съдебен състав многократно се е произнасял в рамките на отчуждителните производства, във фазата на съдебно обжалване, че дълбокото и трайно засягане на имущественото право на собственост чрез отчуждаване, чиято неприкосновеност е регламентирана от Конституцията на Република България, е изключение от правилото и има действие само ако държавната нужда не може да бъде удовлетворена по друг възмезден начин и след предварително и равностойно обезщетяване. Равностойността като принцип в Конституцията означава определяне на стойността, която собственикът би получил, в случай че по свободна воля и желание отчужди по възмезден начин имота си. В нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС този принцип е развит чрез посочване на пазарната цена на имота, съпоставена с други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Никъде - нито в Конституцията, нито в ЗДС, като начин на определяне на предварителното и равностойно обезщетение не се сочи нормативно определена цена, без значение от кой нормативен акт. По тази причина самият подход на оценяващия, приет в обжалваното решение от административния орган - Министерския съвет на Република България, е принципно погрешен, поради което приложен, като краен резултат не би могъл да доведе до верни изводи, т. е. до пазарни цени на имотите. Подробната регламентация на методиката на оценяване в § 1а от ДР на ЗДС изключва прилагането по аналогия на каквито и да било други норми, още повече когато са от нормативен акт, по-нисш по степен и по юридическа сила. По изложените съображения решението в обжалвана част относно оценката на частта от отчуждения имот като постановено в противоречие със закона е незаконосъобразно. В хода на съдебното обжалване е за пълнота и обективност е назначена комплексна съдебно-оценителна експертиза, вещите лица по която са извършили оценяване на отчуждените имоти по методиката, посочена в § 1а от ДР на ЗДС, като и дадена пазарна по см. на чл. 32, ал. 2 от ЗДС цена на имотите. Допълнително е изготвена оценка по реда на Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд. Тази оценка при съобразяване на допълнително представените доказателства за оценка на процесните имоти през 2007 г. е извършена по реда на цитираната Наредба и не кореспондира с предпоставките по чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно тази норма, равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По § 1а от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Следователно равностойното парично обезщетение се определя по пазарни цени от сделки с имоти със сходни характеристики, които са вписани по съответния ред, но са сключени в определен от закона период от време. От доказателствата по делото се установява, че определеното от административния орган обезщетение е изготвено въз основа на Наредба за реда за определяне на цени за земеделските земи, който метод е приложим само ако няма реализирани и вписани сделки с имоти със сходни характеристики, съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС. Тъй като има реализирани сделки, така определената оценка е незаконосъобразна. Съдебният експерт Бошнаков е изготвил заключението въз основа на сделки, извършени в срока по § 1а от ДР на ЗДС, поради което се възприема от съда. Освен това същото не е оспорено от страните по делото. Правилният и съобразен със закона начин за определяне на обезщетението за процесния случай е този, който е уреден в чл. 32, ал. 2 вр. с § 1а от ДР на ЗДС, но същият не е спазен от административния орган. Поради това жалбата следва да се уважи, като следва да се измени решението на Министерския съвет в обжалваната част като дължимото обезщетението бъде увеличено общо на 56 587 лв. С оглед изхода на спора, фактическата и правна сложност на делото и съобразно чл. 143 АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски по делото съответно - за внесена държавна такса в размер на 10 лева, за първоначалната експертиза в размер на 1 800 лева и за правна помощ от адвокат в размер на 3 500 лева, които от приложения договор са реално заплатени, а възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК не направено. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,