Решение № 7467 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 38/2018 г.

Решение № 7467 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 38/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Александров чрез пълномощника му адв. Ж. Димова срещу решение № 441 от 13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 720/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска му против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново за заплащане на законните лихви върху присъденото му обезщетение за имуществени вреди в размер на 180 лв, считано от датата на отмяна на електронния фиш-28.12.2012 г. до окончателното му изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в отхвърлителната му част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение в оспорената част да бъде отменено като неправилно, като се постанови друго по съществото на спора, с което ОД на МВР – Велико Търново да бъде осъдена да заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 180 лв., считано от 29.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът С. Александров, не се явява лично. Представлява се от адв. Димова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата по подробно изложени в нея съображения, както и устно – в хода по същество и в представени по делото писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, ОД на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител гл. юриск. С. Гидикова, оспорва касационната жалба по подробно развити в писмен отговор на същата доводи и моли да бъде потвърдено съдебното решение. ОД на МВР- Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. С. Гидикова по делото е депозирано писмено становище с развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е осъдил ОД на МВР да заплати на С. Александров обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен електронен фиш серия К, № 0013825, в размер от 180 лв., както и разноски по делото в размер от 300 лв. и е отхвърлил иска в частта му, с която се претендира заплащането на законните лихви върху присъдено обезщетение за причинените му имуществени вреди като неоснователен. Съдебното решение е атакувано пред ВАС само в отхвърлителната му част, поради което в осъдителната му част като необжалвано е влязло в сила. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са установени кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране отговорността на ответника за вреди в размер на 180 лв- заплатено в рамките на административно-наказателното производство възнаграждение за адвокатска защита. По отношение претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, съдът е приел, че доколкото сумата от 180 лв е заплатена за съдебни разноски, върху дължимостта на които не се следва присъждане на законна лихва, подобна претенция за лихви е неоснователна. Освен това е посочил, че длъжникът по изпълнението не може да се счита за изпаднал в забава да изпълни свое парично задължение, след като разноските се определят от съда, а Великотърновският районен съд не се е произнесъл по разноските и не е присъдил такива. По отношение претендираните от ищеца разноски в първоинстанционното производство, решаващият съд е приел, че се следва заплащане от страна на ответника на заплатената държавна такса, както и адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, при приложението на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. Съдебното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Изводът на административния съд за неоснователност на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, основан на това, че се касае за разход, направен за съдебни разноски, не се споделя от настоящата инстанция. В конкретния случай претенцията за главница, уважена от първоинстанционния съд, не е за присъждане на разноски, направени в съдебно производство, а за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба в размера на направените разноски за адвокатска защита в административно-наказателното производство по отмяна на незаконосъобразно НП, явяващи се вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и на ТР № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС. Върху размера на присъденото от съда обезщетение за имуществени вреди се дължи и законна лихва в случай, че такава изрично е поискана. Съобразно приетото в т. 4 на ТР № 3/2004 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което е отменено атакуваното НП. В конкретния случай, тази дата е датата на влизане в сила на решението на Районен съд - Велико Търново, а именно - 28.12.2012 г., от която дата се претендира присъждане на лихва. С оглед гореизложеното съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да присъди законната лихва върху главницата от 180 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен електронен фиш, считано от 28.12.2012 г., до окончателното й изплащане. Предвид изхода на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски е основателно. Следва да се присъдят такива в размер на 365 лева – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение