Решение № 634 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 327/2009 г.

Решение № 634 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 327/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния с. и. /ЗЧСИ/. Образувано е по жалба на М. А. Г. - ч. с. и. с район на действие Софийски градски съд против решение на Д. комисия на К. на ч. с. и., взето на 16.01.2009 г. по дисциплинарно дело № 8/2008 г. Оплакванията са изложени в две жалби, едната изготвена от Г., другата от процесуалния й представител адв. Т. Те са за нищожност на обжалваното решение, тъй като е резултат на нищожна заповед и нищожна проверка; за недопустимост поради погасена по давност дисциплинарна отговорност за нарушенията, за които Г. е санкционирана и защото нарушенията, свързани с воденето на служебен архив, сметки и отношения със служител, са предмет и на дисциплинарно дело № 13/2008 г.; за неправилност поради немотивираност на решението, също поради липса на дисциплинарни нарушения, свързани с уреждане на трудовоправните отношения между ч. с. и. и нейния служител М. Д., както и по повод предприетите действия за събиране на държавните вземания по изпълн. д. № 87/2007 г., за несъразмерност на наложеното наказание с констатираните дребни пропуски - по воденето на архива, оформянето на призовки, протоколи и сметки, както и поради липсата на други провинения на наказаното лице и причинени вреди. Правят се и доводи за липсата на виновно неизпълнение на задълженията, както и, че не са отчетени обстоятелствата, смекчаващи вината на Г., както и за повторно налагане на дисциплинарно наказание относно едни и същи нарушения. В съдебно заседание и в множество молби, адресирани до съда, жалбоподателят поддържа оплакванията. К. на ч. с. и., представлявана от юрисконсулт М. М. и адв. М, възразяват срещу жалбата. М. на п. чрез юрисконсулт Р. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдебният състав, като взе предвид изложените оплаквания в жалбите, становищата на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Жалбите са процесуално допустими, като подадени в срок от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд акт. По оплакванията срещу решението на Д. комисия при К. на ч. с. и.: Неоснователно е твърдението за нищожност на обжалваното решение. Дисциплинарното производство е образувано по предвидения в чл. 70 ЗЧСИ ред. Относно доводите на жалбоподателя, че дейността на частния с. и. може да бъде проверявана само по заповед на министъра на п., в която са определени и лицата, на които е възложен контрола: Те се основават на чл. 76 ЗЧСИ, в който е уреден административният и финансов контрол, който извършва министъра на п. чрез с. и финансови инспектори. С. на к. следи за изпълнението на задълженията на ч. с. и., което може да стори и чрез извършване на проверки по конкретни дела или на цялостната им дейност - арг. чл. 59, ал. 2 ЗЧСИ, в който е предвидено, че за резултата от тези проверки С. уведомява министъра на правосъдието. Правомощието на С. на к. да прави предложения за осъществяване на контрол по чл. 76 ЗЧСИ, не значи, че дейността му по чл. 69, ал. 1, т. 6 ЗЧСИ се осъществява също по тази процедура, а тя има предвид и други проверяващи органи. Възражението за погасено по давност право на Д. К. да наложи на Г. наказание за нарушенията, послужили като основание за обжалваното решение, е също неоснователно. В ЗЧСИ е уредено специално дисциплинарно производство, което приключва евентуално с решение за налагане на дисциплинарно наказание. Срокът по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ е за образуване на дисциплинарното производство - по аналогичен начин въпросът за дисциплинарната отговорност на държавните съдии и. е уреден в ЗСВ. Вярно е, че в ЗЧСИ няма срок за продължителността на дисциплинарното производство, а само за разглеждането и решаването на дисциплинарното дело от Д. състав, поради което е възможно и неоснователно забавяне на крайния акт, но това законодателно разрешение, не може да доведе до различен извод относно тълкуването на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ. Срокът е спазен, като дори да се приеме, че органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ - в случая С. на к., е узнал за нарушенията с постъпване на доклада на комисията, извършила проверката, което е станало на 13.01.2008 г., то до образуване на дисциплинарното производство на 1.07.2008 г. не са изтекли шестте месеца по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ. За "узнаване" на нарушението не може да се приеме датата, на която са постъпили сигнали или жалби на трети лица, нито датата, на която е назначена проверка от С. на камарата. Именно след нейното приключване са установени конкретните деяния, като С. на камарата е следвало да се запознае с тях, за да започне да тече шестмесечния давностен срок. Спазен е също така и пределният двугодишен срок, считано от извършването на нарушението. Не отговаря на данните по делото и твърдението, че наложеното наказание е второ по ред за едни и същи нарушения. Дисциплинарно дело № 13/2008 г. е по-късно образувано и част от нарушенията са идентични по вид с тези по дисциплинарно дело № 8/2008 г. - водене на архив, ангажиране на М. Д. с работа в кантората и по изпълнителните производства, но всички те касаят друг период от време. Следователно, липсва тъждество между нарушенията, за които е наложено наказание по двете дисциплинарни производства. Обжалваното решение, също така е и мотивирано, като К. е индивидуализирала конкретните нарушения, изложила е съображения върху кои доказателства гради фактическите си заключения, както и обстоятелствата, поради които счита, че следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на Г., както и за избора на наказание. Доводите в касационната жалба във връзка с определение № 1341/18.12.2008 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по ч. гр. д. № 1886/2008 г. са неотносими към акта, предмет на настоящата проверка. По цитираното дело е разглеждан друг акт на Д. комисия - по чл. 71, ал. 3 ЗЧСИ за временно отстраняване на Г., което е и по друго дисциплинарно производство - № 13/2008 г. Не са допуснати процесуални нарушения от К. при обсъждане на свидетелските показания - А. е установявал факти извън времето на проверката, в резултат, на която С. на камарата е започнал дисциплинарното производство, а М. Д. е от кръга на лицата по чл. 172 ГПК, поради което и съдът е кредитирал неговите показания съобразно цитираната норма. Независимо от това /свидетелите са разпитвани за начина, по който е извършвана проверката и по-специално проверяващите изследвали ли са архивните документи/, нарушенията, установени по водене на служебния архив - входящ и изходящ регистър, дневник на извършените действия, са установени от представените от Г. документи на К. С тези си действия Г. е нарушила закона, при това, така организирана работата й не създава условия за ефективното и законосъобразно движение на делата. "К" имат отношение към приемането на книжата и кореспонденцията, разглеждането и произнасянето по искания, администриране и пр. Правилно в обжалваното решение е прието като нарушение при воденето на счетоводството, отнасянето на разноските за вещи лица в графата за обикновени такси, защото това дава основание те да постъпват по сметка на ч. с. и. Неоснователно се поддържа в жалбата, че установените нарушения в работата на частния с. и. Г. във връзка с възлагане на служебни задължения на М. Д. засягат само трудовоправни-отношения между тях двамата. Ч. с. и. връчва призовки и съобщения по изпълнението, както и по граждански дела въз основа на разпореждане на съд. Съгласно указанията му, това може да извършва и помощник частен с. и. /арг. чл. 37 ЗЧСИ/ или служител от кантората, на когото е възложено. Призовките и съобщенията могат да се връчат още и по делегация от ч. с. и. от друг район. Извън посочения кръг, друг не може да връчва призовки и съобщения по поръчение на ч. с. и., което значи, че ако бъде сторено, връчването ще бъде нередовно. От наличните доказателства не може да се направи извод, че М. Д. е служител в кантората на М. Г. С него, в качеството му на търговец има сключен договор за поръчка, който не може да се цени като трудов, защото липсват белезите на такъв. Упълномощаването на същото лице с нотариално заверено пълномощно от частния с. и. да извършва определени дейности не сочи на трудови правоотношения между тях, а напротив, е в подкрепа на по-горе изложеното. Следователно, връчването на призовки от него по поръчение на частния с. и., е в нарушение на закона. В нарушение на ГПК е и оформянето на призовка, връчена при отказ на получателя с подписа на частния с. и. Г. като свидетел, което е констатирано по изпълнително дело № 2/2007 г. М. Д., няма право да води и архива на Г., което, освен, че е в нарушение на чл. 43 ЗЧСИ, но на практика предоставя на едно трето лице информация, която частният с. и. и неговите служители са длъжни да опазват. П. К. е установила още и нарушение на изискването за безпристрастност и независимост на вещото лице при назначаване на вещо лице в изпълнителното производство. М. Д., който предвид установените вече договорни отношения с Г. и реално възлаганите му функции, както и достъпа му до архива, не отговаря на това изискване. Въпреки това, е определян за оценител по изпълнителни дела, водени от Г. Без значение е, дали от всички тези действия са причинени вреди на страни по изпълнението, нито дали действията на частния с. изпълнителя са обжалвани. Нарушението на закона, а и на професионалната етика е факт. При това, налице е многократност и системност. Обосновано е прието от К. при проверката на изпълнително дело № 87/2007 г., че са допуснати нарушения във връзка призовката за доброволно изпълнение и за сумите, за които длъжника е поканен с нея да направи плащане, за действията при конкуренция между публично и изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс. Ч. с. и., както и съдия изпълнителят са длъжни да изпратят съобщение до данъчната администрация за всяко започнато изпълнение /чл. 353 ГПК, отм./. Държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдия-изпълнителя до извършване на разпределението. Информация се получава от изпратени от Националната агенция за приходите и А. за държавни вземания удостоверения за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение. След това изпълнителното производство продължава, като данъчната администрация се уведомява за всяко извършено разпределение. Призовката за доброволно изпълнение се изпраща преди това - нейното значение е да предупреди длъжника, че е поискано против него принудително изпълнени и, че такова ще бъде извършено, ако в дадения му срок не изпълни доброволно. Следователно, в нея не фигурира дълга по публичното държавно вземане. Такси, при това, за действия, които се следват, ако длъжникът не изпълни в срока за доброволно изпълнение, също не следва да се вписват в призовката за доброволно изпълнение. При това, съгласно чл. 80 ЗЧСИ таксите за всяко действие се събират авансово от взискателя /изключение при вземания от трудовоправен източник/, като едва в впоследствие се възлагат в тежест на длъжника. В случая, изпълнителното производство е образувано по молба на П. Г. за сума около 4 600 лв., а в призовката за доброволно изпълнение изпратена до длъжника фигурират и значително по-високите суми по задълженията му към държавата, както и такса от 22 111,04 лв. На практика, по този начин, частният с. и. не стимулира длъжника да изпълни доброволно. В заключение, посочените действия на частния с. и. по изпълнително дело 87/2007 г. противоречат на ЗЧСИ и ГПК. За този извод и за целите на това производство не е необходимо те да са били обжалвани, съответно отменени от съд. Установяването им сочи на неизпълнение на задълженията по ЗЧСИ, както и на уронване престижа на професията. Без значение е дали държавата именно в резултат на действията на Г. е събрала вземанията си от "К" АД. По така изложените съображения се налага извода, че деянията, за които е наложено дисциплинарното наказание, са извършени от Г. и съставляват дисциплинарни нарушения. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като не са допуснати сочените в жалбата процесуални нарушения. Обстоятелството, че членовете на Д. комисия са извършили нарушения, за които им е търсена и наказателна отговорност, не опорочава акта, нито има отношение към неговата правилност. Твърденията за лично отношение към Г. в случая би имало значение, само, ако става реч за случай на предубеденост или заинтересованост, попадащи в хипотезите за отвод по чл. 22 ГПК от 2007 г. и, ако в резултат именно на това, е постановено неправилно решение. Относно наложеното наказание "лишаване от правоспособност" настоящият състав намира, че изборът му е съобразен с броя и вида на нарушенията, тяхната системност в работата на Г., нейното отношение към установеното нарушаване на закона и доколко демонстрира желание да се поправи. То е съобразено и с важната обществена роля на частния с. и., престижа на професията и поддържане авторитета й и високото доверие в нея у обществото. По този начин е постигната и генералната превенция на наказанието. В същото време, продължителността на наложената санкция - 3 години, е значително завишена /над средния срок, определен по закон, който е до 5 години/, като не е съобразена с критериите чл. 53, ал. 1 от У. на К. Настоящият състав намира, че срокът на наказанието следва да бъде определен на 8 месеца, поради което обжалваното решение следва да бъде изменено по указания начин. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение