Решение № 5393 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Р. Б. срещу решение 1329/26.11.2024 г., постановено по адм. дело 164/2024 г. по описа на Административен съд - Силистра. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на деловодни разноски. Ответната страна Директор на ТД на Митница Бургас, чрез юрк. Калчев, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност по отношение на размера на разноските, заявен от процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост, респективно за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който засяга неблагоприятно страната. Противно на приетото от Административен съд Силистра, предмет на производството пред тази инстанция не е било решение по чл. 267 от ДОПК, тъй като е оспорен акт, който не е издаден във връзка с оспорване действията на публичния изпълнител, каквото е изискването на чл. 268 от ДОПК. Нормата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК разписва, че в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от съобщението. Само в този случай, според разпоредбата на чл. 268, ал. 2 от ДОПК решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Не може да се приеме, че обжалваното решение е решение по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и е изключено от обхвата на съдебно обжалване по този ред. В случая, след като предмет на първоинстанционното производство не е било решение по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, то са приложими общите правила по AПK, към които препраща нормата на § 2 от ДОПК. Съгласно чл. 131 от AПK съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. За случая е било установено друго, само за решението пo чл. 268, ал. 1 от ДОПК, но не и за решение като това, предмет на производството пред АС Силистра. Затова за него следва да се приложи общата разпоредба на чл. 131 от AПK за двуинстанционност на съдебното производство и въпреки че в съдебния акт е отбелязано, че същият не подлежи на обжалване, не е налице основанието по чл. 215, т. 4 от AПK за оставяне без разглеждане на касационната жалба и за прекратяване на образуваното съдебно производство. Така постановеното решение от Административен съд Силистра е недопустимо, съгласно чл. 209, т. 2 АПК. Събраните доказателства и очертаната по-долу правна рамка налагат заключението, че първоинстанционното производство е протекло и съдебният акт е постановен при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, по следните мотиви: За обезпечаване на вземанията по акта за установяване на aдминистpaтивнo нарушение е внесено обезпечение в парична сума. След влизане в сила на Наказателното постановление Митницата се е удовлетворила от внесеното обезпечение директно без предаване на публичен пзпълнител за събиране на държавното вземане. Съгласно чл.225, ал.2 ЗМ изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления и решения на съда се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото този закон не предвижда друго. Друго не е предвидено в този (ЗМ) закон и по-конкретно изпълнението не е предвидено да се осъществява от митническите органи. Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Този ред е разписан в чл. 163, ал.1 и ал.3 ДОПК, където е предвидено, че публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго. Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. Вземането предмет на настоящия случай безспорно е публично на основание чл. 162 ал.2, т.7 ДОПК, който гласи, че публични са държавните и общинските вземания по влезли в сила наказателни постановления. Горните процесуални нарушения са довели и до постановяване на недопустим съдебен акт. Съдебното решение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане и решаването на делото по същество по общия ред. За пълнота касационната инстанция следва да посочи, че вземането, възникнало по силата на настоящото наказателно постановление изобщо не е било предавано на публичен изпълнител, а редът по чл.268 ДОПК, по който първоинстанционният съд е разгледал делото, предвижда обжалване действията на публичния изпълнител, а не на митническата администрация. Действията на митническите органи, с които на 23.11.2023 г. сумата е преведена от сметката за депозити на ТД Митница Бургас (където се съхраняват сумите предоставени за обезпечения) в единната сметка на Агенция Митници, по която се внасят суми за погасяване на задължения, вкл. такива произтичащи от административни наказания, са извършени от некомпетентен орган и в този смисъл са нищожни. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното погоре, като проведе съдебно производство по релевантния процесуален ред. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, административният съд, следва да се произнесе по въпроса за разноските и пред настоящата инстанция, след като обсъди твърденията и възраженията на страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,