Решение № 4747 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2226/2024 г.

ВАССедмо отделение16.04.2024 г.докладчик Николай Ангелов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 468 от 29.12.2023 г., постановено от Административен съд Стара Загора, по адм. д. 528/2023 г.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на П. Запрянов,[ЕГН] от гр.Димитровград,[улица], сумата 1 000 / хиляда/ лв.- адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: /п/ ЮЛИЯ РАЕВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет- Стара Загора, подадена чрез упълномощения юрк. С. Николова, против решение 468 от 29.12.2023 г., постановено от Административен съд Стара Загора, по адм. д. 528/2023 г, с което е отменена разпоредбата на чл.64 ал.1 изречение първо от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /Наредбата/, приета с Решение 1296/28.07.2011 на Общински съвет- Стара Загора. С жалбата се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за наличие на нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в по чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, като счита, че не се касае за съществени нарушения и те не са основание за отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание касаторът не се представлява от упълномощения юрисконсулт С. Николова, която в писмени бележки поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и противопоставя възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна. Ответникът П. Запрянов, чрез пълномощника адв. Бойчев, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане съдебното решение, да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решението на АС-Стара Загора, е отменена разпоредбата на чл.64 ал.1 изречение първо от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /Наредбата/, приета с Решение 1296/28.07.2011 на Общински съвет- Стара Загора ,която гласи Глоба в размер до 15лв може да бъде наложена с квитанция . За да достигне до този резултат решаващият тричленен състав на първостепенния съд е установил, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е доказал, че окончателният проект на приемането на разпоредбата на чл.64 ал.1 изр.1 от Наредбата, съдържащ израза Глоба в размер до 15лв може да бъде наложена с квитанция е публикуван на интернет страницата на Община Стара Загора,ведно с мотивите и да е предоставил на заинтересованите лица възможност за изразяване на предложения и становища по проекта в необходимия 14-дневен срок, преди приемането му на 28.07.2011г., в съответствие с изискванията на чл.26 Закона за нормативните актове /ЗНА/. Според приетото от съда, нарушението на изискванията на чл.26, ал.2 от ЗНА в редакцията към датата на приемане на Наредбата представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорваната разпоредба на чл.64 ал.1 изр.1 от Наредбата, приета с Решение 1296/28.07.2011 на ОС-Стара Загора, като незаконосъобразна. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на състава на АС-Стара Загора,че П. Запрянов притежава правен интерес по смисъла на чл.186 от АПК да оспори подзаконовия нормативен акт,предмет на производството пред този съд с оглед потенциалната възможност при посещенията си в гр.Стара Загора,удостоверени с талони за паркиране на територията на община Стара Загора/ включително приложени и пред касационната инстанция/ да подлежи на административна санкция по процесната Наредба. Фактическата обстановка по делото е правилно установена и в синтезирани мотиви се свежда до следното: С предложение от 14.07.2011г. Кметът на Община Стара Загора внесъл за приемане в Общински съвет-Стара Загора проект за нова Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. С Решение 1251, от проведено на 21.07.2011г. заседание, ОбС Стара Загора приел на първо четене на осн. чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, вр. с чл.2 Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Решението било прието с гласовете на 39 общински съветници. С Решение 1296 от 28.07.2011г.,прието на заседание на Общински съвет Стара Загора на 28.07.2011г. на основание чл.21, ал.1, т.7 във вр. с ал.2 от ЗМСМА и на второ четене била приета Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. В проведеното гласуване са участвали 31 общински съветници /при общ брой общински съветници в общински съвет Стара Загора 51/, като всички са гласували за .От приложената по делото отпечатана процесната наредба, се установява, че същата е била изменяна и допълвана с последващи решения на Общински съвет Стара Загора в отделни нейни разпоредби, но същите не касаят текста на чл.64, ал.1, изречение първо. С нея е предвидено, че глоба в размер до 15 лева да може да се налага с квитанция. По делото, въпреки дадените изрични указания не са представени безспорни доказателства за спазване на изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА /в редакцията й към м. юли 2011г./ - вносителят на проекта за наредбата да го е публикувал на интернет страницата на Община Стара Загора заедно с мотивите и да е предоставил на заинтересованите лица възможност за изразяване на предложения и становища по проекта в необходимия 14-дневен срок. Представените извлечения от интернет страницата на Община Стара Загора на л. 91 95 от първоинстанционното дело по никакъв начин не удостоверяват този факт. Съобразно нормата на чл.26, ал.1 ЗНА, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. В нормата на чл.26, ал.2 ЗНА в редакцията към датата на приемане на Наредбата е регламентирано, че преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.. Първостепенният съд обосновано е достигнал до извода, че в разглеждания случай по отношение на нормата на чл.64 ал.1 изр.1 от Наредбата последното законово изискване не е спазено, поради което и при издаването на административния акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователна е тезата на касатора, че в конкретната хипотеза не се касае за съществени нарушения, тъй като проекта за наредбата и мотивите към нея се съдържат в предложение ПР ОбС-244/14.07.2011г,което било разгледано от ОбС Стара Загора на две гласувания,с което се постигала предвидената в чл.26 ал.2 ЗНА възможност третите лица да се запознаят с проекта за нормативен акт. Касационният съдебен състав не възприема това твърдение, тъй като целта на законодателя е да се осигурят възможности за излагане на тезите на заинтересованите лица и обсъждането им в хода на нормотворческия процес преди приемането на нормативния административен акт, а не само след това при последващо евентуално оспорване с всички произтичащи от това последици. Разпоредбата на чл.77 АПК е относима към всички предложения, становища и възражения и предполага спазване не само на чл. 28, а и на чл.26 ЗНА. Ето защо неизпълнението на императивните разпоредби на чл.77 АПК и чл.26 и сл. ЗНА, винаги е основание за отмяна на подзаконов нормативен административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В този смисъл е постоянната и непротиворечива съдебна практика на Върховния административен съд по този вид спорове относно правилното приложение на цитираните разпоредби. При съобразяване на чл.196 във връзка с чл.146, т.3, във връзка с чл.168, ал.1 АПК се налага обоснованият извод, че правилно и законосъобразно административният съд е преценил, че са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл.26, ал.1 и 2, чл.28, ал.1- 3 ЗНА и чл.12, ал.1 АПК, които изискват отмяна на оспорената разпоредба на чл. 64 ал.1 изр.1 от Наредбата в частта относно израза Глоба в размер до 15лв може да бъде наложена с квитанция . Като е достигнал до аналогични изводи, АС- Стара Загора е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника, в полза на П. Запрянов следва да бъде присъдена сумата 1000 лв., съставляващи сторени разноски за настоящата касационна инстанция, съгласно представените платежни документи и приложения списък на разноските,като се съобрази възражението за прекомерност, противопоставено от юрк. Николова ,с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложене първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,