Решение № 3978 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5133/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на И. Н. Р., Затвора [населено място], против Решение 51/06.04.2023 г. на Административен съд Ямбол/АС- Ямбол/, постановено по административно дело 320/2022 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Върховния административен съд /ВАС/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва, считано от датата на постановяване на съдебния акт на ВАС - 30.09.2021 г. до депозираното и образуването на производството в размер на 10% от иска, равняваща се на 1000 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на АС Ямбол, като постановено при допуснати груби нарушения на процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка, при отказ на съда да допусне направени от ищеца доказателствени искания - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК. С касационната жалба се представят писмени доказателства. Претендират се разноски за консумативи в минимален размер. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е молба на 16.01.2024 г. от адв. К. Астаткова - процесуален представител на ищеца Р., с която поддържа касационната жалба по подробни съображения. Счита атакуваното съдебно решение на АС - Ямбол за неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Върховен административен съд, представляван от Председателя Георги Чолаков, чрез пълномощника юриск. П. Дякова, изразява становище за неоснователност и необоснованост на касационната жалба, по подробно изложени доводи в писмен отговор. Моли съда да остави в сила решението на АС - Ямбол и претендира разноски съгласно представен списък. В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд съгласно чл.2в, ал.1, т.1, във вр. ал.2 от ЗОДОВ и съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Делото е образувано пред АС - Бургас и след направени отводи на съдиите от този съд е изпратено по подсъдност на АС - Ямбол с Определение на ВАС 10815/28.11.2022 г. по адм. дело 10695/2022 г. С Решение 51/06.04.2023 г., постановено по адм. дело 320/2022 г. на АС- Ямбол е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Р. иск да бъде осъден Върховен административен съд на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, произтичащи от Определение 9833/30.09.2021 г. постановено по адм. дело 9038/2021 г. на Върховен административен съд, с което съдът немотивирано се е произнесъл при липса на доказателства и при неизяснена фактическа обстановка и с което се прегражда събирането на информация, пряко относима и установяваща нелоялната търговска практика, прави исканата информация недостъпна за искателя, както и създава съдебна практика, и се прави недостъпна за всички граждани и такива, изтърпяващи наказание, обвиняеми и/или подсъдими, с което утвърждава корупционни практики, нелоялни практики и корупционни модели на поведение в условия без конкурентна среда и затвореност, поради обективното естество на процеса на изтърпяване на наказание в МЛС и/или задържане под стража, в нарушение на Европейското право, ратифицираните договори и ДЕС, а именно нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, нарушение на чл. 6 от КЗПЧОС, нарушение на чл. 10 от КЗПЧОС, нарушение на чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, нарушение на чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, както и нарушения на Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 г., Регламент /ЕС/ 596/2014 г. на ЕП и на Съвета от 16.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва считано от датата на постановяване на акта на ВАС - 30.09.2021 г. до депозирането и образуването на производството в размер на 10% от иска, равняваща се на 1 000 лева. АС - Ямбол е изложил мотиви относно предпоставките за ангажиране на отговорността за вреди, настъпили от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз/ЕС/, правилно е разпределил доказателствената тежест върху ищеца по отношение на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2в от ЗОДОВ. Административният съд е обсъдил подробно сочените за нарушени норми на общностното право, като е извел извод, че не е налице второто условие за присъждане на обезщетение- достатъчно съществено нарушение на правото на съюза, което обуславя неоснователност на предявения иск. На следващо място АС-Ямбол е посочил, че не следва да бъде обсъждано наличието и на третата предпоставка за ангажиране на отговорност по чл.2в от ЗОДОВ пряка причинно - следствена връзка между нарушение на правото на ЕС и претърпяна от ищеца вреда. Решението е правилно.Не са налице сочените касационни основания. Решението е постановени при изяснена фактическа обстановка, мотивирано е в съответствие с житейската и правна логика и в съответствие с материалния закон. Съдебното производство по настоящото дело е било спряно с протоколно определение от 17.01.2024 г. до приключване на дело С-369/23 на Съда на Европейския съюз, образувано по отправено преюдициално запитване с определение по адм. дело 5346/2022 г. по описа на ВАС. Поставеният въпрос е: "Допускат ли чл. 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз /ДЕС/ и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от ВАС, по който ответник е ВАС, следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция?" С Решение на Съда /четвърти състав/ от 19 декември 2024 година по дело С-369/23 е прието, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и чл.47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която дадена юрисдикция разглежда като последна инстанция в рамките на касационното обжалване дело относно отговорността на държавата вследствие на твърдяно нарушение на правото на Съюза поради постановено от тази юрисдикция решение, по което дело посочената юрисдикция има качеството на ответник, при условие че тази национална права уредба и мерките,приети от разглеждането а това дело, позволяват да се отстрани всяко основателно съмнение у правните субекти в независимостта и безпристрастността на съответната юрисдикция. С Определение от 08.01.2025 г. настоящото касационно дело е възобновено и насрочено в открито съдебно заседание. Предявеният пред АС - Ямбол иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ, която регламентира реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз. Съгласно практиката на СЕС по силата на предвидения в чл.4, § 3 от ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. В практиката си Съдът на ЕС приема, че е допустимо реализиране на отговорността на държавата за вреди от нарушението на правото на Съюза, ако субект на нарушението е орган на съдебната власт, като нарушението следва да е обективирано в акт на юрисдикция, която действа като последна инстанция /решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01, EU:C2003:513, т. 59/. Материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване правото на ЕС са следните: 1. нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено; 3. да е налице пряка причинно - следствена връзка между нарушението и да са настъпили вреди / решение от 05.03.1996 г. по дело С - 46/93 и С - 48/93, EU: С: 1996: 79 и решение от 08.10.1996 г. по съединени дела С-178/94, С-179/94, С-188/94, С-189/94 и С-190/94, EU: С: 1996: 375/. При липсата на което и да е от посочените три условия не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Преценката за това, дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки /решение на СЕС по дело С-446/04/. Нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област. В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника на доказване подлежат горните три предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните неимуществени вреди, така и по отношение на техния размер. В случая ищецът обосновава своята претенция с нарушение на правото на ЕС по прилагане на нормите на чл. 3, чл.6 и чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, нарушение на чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, нарушение на чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, както и нарушения на Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 г., Регламент /ЕС/ 596/2014 г. на ЕП и на Съвета от 16.04.2014 г. Според Р. с определението по адм. дело 9038/2021 г. ВАС немотивирано се е произнесъл при липса на доказателства и при неизяснена фактическа обстановка. С процесното определение според Р. се прегражда събирането на информация, пряко относима и установяваща нелоялната търговска практика, като исканата информация остава недостъпна за искателя, за всички граждани и за тези лица, които изтърпяват наказание, обвиняеми и/или подсъдими, което води до утвърждаване на корупционни практики, нелоялни практики и корупционни модели на поведение в условия без конкурентна среда и затвореност, поради обективното естество на процеса на изтърпяване на наказание в МЛС и/или задържане под стража. С Определение 9833/30.09.2021 г. по адм. дело 9038/2021 г. на ВАС, от което се претендира обезщетение за неимуществени вреди, е оставено в сила Определение 1392/30.06.2021 г. по адм. дело 1016/2021 г. на Административен съд Бургас. С последното административният съд е отменил Определение 1132/01.06.2021 г., Разпореждане 2339/01.06.2021 г. и Определение 1168/04.06.2021 г., постановени по горецитираното дело, с които са давани указания на страните, предоставена е правна помощ и е назначен процесуален представител на оспорващия, делото е насрочено за разглеждане в открито заседание, като съдът е оставил без разглеждане жалбата на И. Р. срещу Мълчалив отказ на Началника на Затвора - [населено място] за предоставяне на обществена информация и е изпратил заявлението за обществена информация от 22.01.2021 г. на Началника на Затвора [населено място] - за изпълнение на задължението му по чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация за препращане на Изпълнителния директор на Държавно предприятие Фонд затворно дело . Със същото определение АС-Бургас е прекратил производството по делото. За да остави в сила определението на административния съд ВАС е приел за правилен изложения правен извод на първоинстанционния съд, че Началникът на Затвора - [населено място] не притежава качеството на задължен субект по смисъла а чл.3 от ЗДОИ, поради което не е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.32, ал.1 от ЗДОИ. С исковата молба се цели в производство по ЗОДОВ да се преразгледа отново въпроса за законосъобразността на твърдян мълчалив отказ на Началника на Затвора- [населено място], без да се държи сметка, че такъв не е налице, а преписката по заявлението на Р. е изпратена на компетентния административен орган - Изпълнителния директор на Държавно предприятие Фонд затворно дело . След произнасяне на последния с нарочен административен акт, последният ще подлежи на контрол за законосъобразност по съдебен ред. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Правилен е и изводът, изведен от съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на ответника за нарушение на правото на Европейския съюз. С оглед гореизложеното и установената липса на съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, не следва да се обсъждат и съображенията, с които се квалифицират релевираните нарушения като "достатъчно съществени", за наличието на причинно - следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер. Събраните в хода на съдебното производство доказателства не обосновават извод за наличието на останалите две предпоставки, определящи възникването на деликтната отговорност на ответника. В проведеното на 22.03.2023 г. открито съдебно заседание АС - Ямбол е предоставил възможност на ищеца Р., представляван от процесуалния си представител адв. Астаткова да формулира доказателствени искания с уточняваща молба. След постъпване на писмена молба от адв. Астаткова съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания от ищеца, оставил е същите без уважение, като е изложил конкретни мотиви за всяко от тях. В обобщение - при липсата на връзка с правото на ЕС, не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС. Касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че по отношение на твърденията на Р. за нарушаване на ЕКПЧ, същите са извън приложното поле на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Обстоятелството, че ХОПЕС съдържа аналогични на ЕКПЧ разпоредби, не обосновава различен извод. Вярно е, че съгласно § 2 от ДЕС Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, но това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени с Договорите. Съгласно чл. 6, § 3 от ДЕС основните права, както са гарантирани от ЕКПЧ и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите - членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Следва да се подчертае, че за да се присъедини ЕС към ЕКПЧ, съгласно чл. 218 от ДФЕС е необходимо да бъде сключено нарочно споразумение, каквото към момента не е налице. Касационната инстанция преценява като неотносими към предмета на делото представените с касационната жалба писмени доказателства, представляващи писма от ГД ИН - Затвор Бургас, от ГД ИН - ОС ИН Бургас, ведно с приложените справки към тяхна артикулите, продавани в затворническите лавки, от Министерство на Правосъдието и от ДП Фонд затворно дело . По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. На основание чл.10, ал. 4 от ЗОДОВ, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Върховния административен съд разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение