Решение № 1076 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9918/2014 г.
ВАСVI отделение29.01.2015 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Кирил Станев Карагьозов чрез процесуален представител адвокат Борис Александров Еленков, със съдебен адрес гр. София, ул. "Кузман Шапкарев", № 4, ет. 1 - адвокат Борис Еленков срещу заповед № ЛС-04-953/5.06.2014 г. на министъра на правосъдието. ОСЪЖДА Кирил Станев Карагьозов с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. "Иларион Драгостинов", № 21, бл. Б, ап. 17 да заплати в полза на министерство на правосъдието сумата от 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението по реда на чл. 138 АПК до страните.
Мотиви
Решение № 1076 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9918/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава десета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Кирил Станев Карагьозов чрез процесуален представител адвокат Борис Александров Еленков, със съдебен адрес гр. София, ул. "Кузман Шапкарев", № 4, ет. 1 срещу заповед № ЛС-04-953/5.06.2014 г. на министъра на правосъдието. Поддържа доводи за незаконосъобразност на заповедта поради липса на компетентност, противоречие с материалноправни разпоредби и наличието на особени непредвидени обстоятелства попречили на жалоподателя да изпълни задължението си за внасяне в срок на ежегодната вноска за професионална квалификация. Ответникът, министърът на правосъдието чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок поради което е допустима и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед се нарежда изключване от списъка на лицата които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон /ТЗ/ сред които имена е името и на жалбоподателя Кирил Станев Карагьозов като са посочени фактически и правни основания за издаване на заповедта - лицата не са заплатили по сметка на министерство на правосъдието задължителната вноска за професионална квалификация за 2014 г. Заповедта е издадена от министъра на правосъдието като за него е подписана от заместник министър. Съгласно приложената заповед № ЛС-04-924 от 3.06.2014 г. на основание чл. 3, ал. 2 и чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на министерство на правосъдието министърът на правосъдието е наредил на заместник министър Сабрие Сапунджиева да изпълнява функциите на на министър на правосъдието от 4.06.2014 г. до 6.06.2014 г. включително. Този заместник министър е подписал обжалваната заповед издадена на 5.06.2014 г. поради което доводите за липса на компетентност са неоснователни. В случая не е налице делегация на функциите на министъра или на част от тях, както неправилно се поддържа в жалбата, а има пълно заместване във функциите и компетентността на министъра на правосъдието от негов заместник. Поради това няма нарушение при издаване на акта при липса на компетентност. На следващо място се поддържа нарушение на материалния закон което се изразява в нарушение на чл. 655а ТЗ. Според него синдикът прави ежегодни вноски за професионална квалификация, чийто размер се определя с наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава съвместно от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите. Съгласно ал. 2 невнасянето в срок на вноските по ал. 1 е основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7. Поддържа се, че в издадената Наредба № 3 от 27.06.2005 г. с последващи изменения и допълнения в чл. 17 се определя срок до 31 март на всяка календарна година да се внесат годишните вноски, без да има законова делегация с наредбата да се уреди и срокът за внасяне на вноските тъй като от чл. 655а ТЗ следва, че това е годишна вноска и срокът е цялата календарна година. Този извод е неоснователен. Тълкуването на разпоредбите на чл. 655а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ не дават основание да се изведе такъв извод, че в закона има уредба на срока, който не може да бъде преуреждан с наредбата поради което тя му противоречи и не следва да бъде прилагана.