Решение № 60146 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 473/2021 г.

Решение № 60146 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 473/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК вр. чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 260564/7.1.2020 г., подадена от П. В. Н. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. Т. от АК - Хасково за отмяна на влязлото в сила решение № 1293/5.4.2019 г., по гр. дело № 13062/2018 г. на Районен съд - Пловдив, с което е признато за установено, че молителят дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД сумата 620,54 лв. - представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода 1.11.2014 г.-30.9.2017 г., ведно с лихва за забава в размер на 140,88 лв за периода 2.1.2015 г. до 5.6.2018 г. Молителят излага твърдения, че след влизане в сила на решението на РС - Пловдив на 8.5.2019 г. е постановено решение № 15147 по адм. дело № 172/19 г. на ВАС, с което е отменено решение от 6.7.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което считано от 7.4.17 г. се утвърждава изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия, като едно от дружествата, чието ценообразуване се засяга е именно дружеството "ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Следователно сумите, които молителят е осъден да заплати на дружеството са недължими. Ценообразуването на доставената топлоенергия е от съществено значение за решаване на спора, приключил с влязло в сила решение. За процесния период е липсвала законова регулация за присъждане на сумите, поради което влязлото в сила съдебно решение следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени като неоснователен и недоказан. Ответникът по молбата "ЕВН България Топлофикация" ЕАД оспорва нейната основателност по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Н.. Счита, че не е налице отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като цитираното от молителя решение на ВАС е неотносимо към спора, същото има действие занапред, но не и обратна сила и не се прилага за исковия период. С определение № 80 от 18.3.2021 г., постановено по делото молбата за отмяна е приета за процесуално допустима. По основателността на молбата за отмяна, която следва да бъде квалифицирана като такава по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. От данните по делото се установява следното: Търговско дружество "ЕВН България Топлофикация" ЕАД [населено място] е предявило срещу П. В. Н. иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира сумата 620,54 лв., представляваща потребена и начислена топлинна енергия в периода 1.11.2014 г.-30.9.2017 г. за обект в [населено място], на [улица], апартамент 16, както и лихва за забава върху претендираната главница в размер на 143,77 лв. за периода 2.1.2015 г.-5.6.2018 г. С влязлото в сила решение е прието, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, а ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия и като такъв е длъжен да заплаща ежемесечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. От приетото по делото неоспорено заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че количеството топлоенергия, разпределено в имота на ответника през исковия период е 6,48585 MWh, като няма разлика между количеството топлоенергия, разпределено от топлинния счетоводител и това изчислено от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Начинът на начисляването съответства на специалната методика, уреждаща разпределението и начисляването на топлинната енергия. Въз основа на приетото като неоспорено заключение на експертизата и събраните писмени доказателства, съдът е приел, че предявените искове са основателни и са уважени изцяло. С решение № 15147/8.12.2020 г., по адм. дело № 172/2019 г., Върховният административен съд, Трето гражданско отделение е отменил решение № 6511/8.11.2018 г. по адм. дело № 4607/17 г. по описа на Административен съд -София-град и вместо него е постановил друго, с което е отменил решение № Ц-6/7.4.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което считано от 7.4.2017 г е утвърдено изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия, като т. 2. от решението касае цените на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, [населено място]. При така изложените факти и по основателността на молбата, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 изр. 2 и чл. 183 АПК отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК е предвидено действие занапред само на съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт. Процесното решение № Ц-6/7.4.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране няма такъв характер и по аргумент за противното от чл. 195, ал. 1 АПК, влезлият в сила съдебен акт за отмяната му като индивидуален административен акт има обратно действие и отменя последиците от решението на КЕВР. Следователно неоснователно е твърдението на ответника, че решението на ВАС има действие само занапред. Отмененото решение на КЕВР не се отнася до исковия период от 1.11.2014 г. до 7.4.17 г. По отношение на този период от време решението на ВАС е ирелевантно. Отмененото решение на КЕВР е прието на 7.4.17 г. и съобразно него е проведено ценообразуването на цената на топлоенергията за процесния обект от датата на приемането му до края на исковия период - 30.9.17 г. За този период главницата и лихвата са начислени, съобразно цената на топлоенергията, определена с отмененото увеличение. Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде уважена, а решението на Районен съд-Пловдив следва да бъде уважено изцяло, тъй като съставът на ВКС не може да се произнесе с настоящото решение по основателността относно отделните периоди 1.11.2014 г. - 7.4.2017 г. -30.9.2017 г. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, като при произнасянето относно основателността на исковете решаващата инстанция следва да вземе предвид, че действието на отмяната на решението на КЕВР № Ц-6 се отнася за времето от 7.4.17 г. до края на исковия период. По изложените съображения съдът