Решение № 4040 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11651/2019 г.

Решение № 4040 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11651/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София, чрез пълномощник, срещу Решение № 114 от 5.08.2019 г., постановено по адм. дело № 92/2019 г. от Административен съд Търговище с доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Ф. М., чрез пълномощника си адв. А. М. от АК – Търговище в писмен отговор и в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на понесените в касационното производство разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата, имащи отношение към оспорвания административен акт и към компетентността на органа, издател на акта. Установил е вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата поотделно и в съвкупност и е направил законосъобразни изводи за основателност на оспорването. Предлага решението на съда да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Търговище е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 г. -2020 г. за кампания 2017 г. с изх. № 02-250-6500/964 от 15.02.2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, с което на земеделския производител Ф. М. е намалено финансовото подпомагане за третата година от поетия ангажимент в размер на 3 368. 36 лв., поради неспазване на базови изисквания. С оглед на установените факти и анализа на събраните в административното и съдебно производство доказателства съдът е направил извод за основателност на оспорването и е постановил решението си, с което е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 г. -2020 г. за кампания 2017 г. с изх. № 02-250-6500/964 от 15.02.2019 г. и е изпратил преписката обратно на административния орган за ново произнасяне по подаденото от М. Заявление за подпомагане с УИН 2523051702538 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017 г., в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение, като, с оглед резултата по делото, й е присъдил понесените по делото разноски. За да постанови този правен резултат от фактическа страна съдът е приел за безспорно установено, че в качеството си на земеделски производител М. е подала заявление с УИН: 2523051702538/12.05.2017 г., като е заявила за подпомагане парцели № 39671-423-1-3 с площ 0. 65 ха, № 39671-423-1-4 с площ 0. 66 ха и № 39671-423-2-2 с площ 1. 03 ха, находящи се в землището на с. Крепча, обл. Търговище по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017 г., посочвайки код БРП 3 - за биологично растениевъдство "в преход", съгласно класификацията, установена в Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ. Съгласно представеното по делото Сертификационно писмо № BG-BIO-05-3598-2016-EU, с период на валидност от 10.05.2016 г. до 30.05.2017 г., издадено на оспорващата от контролиращото лице "Лакон" ООД, заявените за подпомагане парцели са със статут на дейността "в преход". С оспореното УП е намалено финансовото подпомагане в размер на 3 368. 36 лв., за заявените от М. парцели, и като фактическо основание за отказа е отразено - "неспазване на базови изисквания", а като правно основание е посочен Раздел V - "Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020", б. "а" Направление "биологично растениевъдство", А) "Базови изисквания" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. При тази фактическа установеност съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентния, съгласно приложената по делото Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6. 2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., административен орган, в кръга на делегираните му правомощия. Спазена е предписаната от закона писмена форма, но актът е издаден в противоречие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото първоинстанционният съд е установил правилно спора от фактическа и правна страна, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти. Оспореният съдебен акт е съобразен с материалния закон и е обоснован. Настоящият съдебен състав счита за правилни изводите на първоинстанционния съд за необоснованост на оспореното уведомително писмо. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, от което следва и изискването, административният акт да е мотивиран. Наличието на правни и фактически основания за издаването му, позволяват на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити правата и интересите си. Мотивирането на акта, дали изложени в него или допълнително, в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и приложен към административната преписка, предвид ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, има съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за неговата законосъобразност. Липсата им препятстват възможността на съда за проверка на акта досежно неговата законосъобразност и е основание за отмяната му. В конкретния случай, инстанцията по същество обосновано е приела, че процесното уведомително писмо не е мотивирано, поради което не може да се установи каква е точно причината за постановения отказ за финансиране. В Приложение № 2, т. 1 към Наредба № 4 от 24.02.2015 г., която е приложимата материално-правна уредба "Биологично растениевъдство", т. 1. 2 "Трайни насаждения" (направлението, по което е кандидатствала М.), като базови изисквания са посочени: Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък II в подземните води; Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел; Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници /синори/ в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел. В УП, в таблицата на л. 4 – 10, в колони 3, 4, 5, 6 изрично е вписаното от самия орган, че гореописаните базови изисквания по отношение на заявителката са спазени. Изрично също така в колона 14 е вписано, че "не е заявен грешен код", т. е. заявената култура съответства на заявената дейност по направление, по отношение на трите заявени от ЗП парцели, а в колона 16, че "Установената от контролиращото лице земеделска култура на парцела не се различава от заявената. Както правилно е посочил решаващият съд приложимата материално-правна уредба не регламентира като базово изискване - "заявената от кандидата биологична дейност да не се различава от тази, установена от контролиращото лице" или отбелязването от кандидата на правилен код на биологичната дейност по приложение № 1 срещу даден парцел. В случая, установеното нарушение на административнопроизводствените правила има съществен характер, защото лишава заявителят от правото да организира защитата си и да ангажира съответните доказателства, за да опровергае причините за отказа, тъй като не знае какви са всъщност. Правилно съдът е посочил, че установените от него нарушения не следва да бъдат поправяни от съда чрез събиране на доказателства в хода на съдебния процес, който вместо издателя на оспорения акт да аргументира защо и какви базови изисквания не са били спазени, поради което правилно е отменил процесното Уведомително писмо и е върнал делото като преписка на административния орган със задължително указание за спазване на законовите изисквания, въведени с чл. 59 от АПК и едва след изпълнението им ще може да се прецени какви точно са основанията за отказа и дали той е съобразен с материалноправните разпоредби. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано при липса на наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на ответника по касация следва да се присъдят понесените в настоящото производство разноски, съобразно представените от адв. М. писмени доказателства, в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение