Решение № 5397 от 6.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение 2685 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело 5719/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед РА51-76/14.04.2020 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответникът Грандбилд ЕООД, представляван от процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за представителство пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед РА51-76/14.04.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 153, ал. 3 и ал. 11, във връзка с чл. 148, ал. 2 ЗУТ е постановен отказ за презаверяване на разрешение за строеж 165/30.06.2009 г. на главния архитект на Столична община, издадено за обект: Сграда с магазини и подземен гараж к.к. 8.00 м., находящ се в ПИ с идентификатор 68134.206.2085 по КККР /УПИ IX/, кв. 320, по плана на гр. София, м. ж.к. Борово /по действащ ПУП/, район Красно село. Основният мотив на главния архитект за постановления отказ е несъответствие на инвестиционния проект с действащия подробен устройствен план, одобрен след издаване на разрешението за строеж. Съдът е приел, че при издаване на заповедта административният орган е осъществил недопустим контрол на влезли в сила актове. Изложил е съображения, че в случая презаверката на разрешението за строеж е по чл. 153, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което в това производство не следва да се преразглеждат, ревизират вече влезлите в сила строителни книжа, на базата на възникнали в последствие юридически факти, които актове са издадени след проведена проверка на съответствието им с изискуемите условия към момента, в който са постановени. Изложил е съображения, че не е следвало да се извършва преценка относно съответствието на одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж с действащия ПУП към момента на постановяване на оспорения отказ за презаверка на разрешението за строеж, тъй като законът не го изисква. С оглед на това съдът е развил е мотиви за материална незаконосъобразност на заповедта, поради което е отменил процесната заповед и е върнал административната преписка на главния архитект на Столична община за ново произнасяне, в съответствие с указанията по тълкуванията и прилагането на закона. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и от заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. По делото е установено, че строителството на обекта е започнало в 3-годишния срок от издаване на разрешението за строеж, но грубият строеж не е завършен в 5-годишен срок от започване на строителството. Следователно, в случая намира приложение разпоредбата на чл. 153, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като сред законоустановените предпоставки да се презавери разрешение за строеж загубило правното си действие е подаването на искане от възложителя в законоустановения за това срок, който няма спор, че е спазен. Разпоредбата на чл. 153, ал. 7 от ЗУТ, съгласно която презаверяване на разрешение за строеж се извършва след служебна проверка за съответствието му с предвижданията на действащия подробен устройствен план, е приложима само в хипотезата на чл. 153, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, т.е. когато строителството изобщо не е започнало. В случая строителството е започнало, поради което проверка по чл. 153, ал. 7 ЗУТ не е следвало да се извършва, съответно като е извършил такава и е мотивирал акта си с установеното при нея, главният архитект е допуснал съществено нарушение на закона. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация и представените доказателства за реалното им извършване, то Столична община ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 900.00 лева, представляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство, доколкото възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,