Решение № 3142 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12172/2010 г.

Решение № 3142 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12172/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на директора на Областната дирекция на МВР - Варна, подадена срещу решение № 1236 от 18.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2829 от 2008 г. по описа на Административния съд - Варна. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 210, ал. 1 АПК. Подадена е касационна жалба и от Пламен Димитров Георгиев от гр. Варна срещу решението по адм. дело № 2829 от 2008 г. по описа на Административния съд - Варна, в частта за разноските, които е осъден да заплати на ОД на МВР - Варна. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, подадена от директора на ОД на МВР - Варна, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е основателна. Съдебното производство пред Административния съд - Варна, е образувано по предявен иск от Пламен Д. Георгиев по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу ОД на МВР - Варна, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени от незаконосъобразен акт - заповед № 33 от 14.07.2008 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДП - Варна. С влязло в сила решение № 2100 от 17.02.2010 г., постановено по адм. дело № 5390 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение, съдът е обявил за нищожна заповед № 33 от 14.07.2008 г. (като издадена от некомпетентен административен орган), с която на Пламен Димитров Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ППЗМВР. В мотивите на касационното съдебно решение е постановено, че съдът "не обсъжда съдебното решение относно констатираната незаконосъобразност на обжалваната заповед поради нейната нищожност". Преценявайки основателността на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от обявената за нищожна административна заповед, издадена от длъжностно лице на ОД на МВР - Варна, съдът е приел за установено и доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди "душевни страдания" от наложеното дисциплинарно наказание. "Настъпила е демотивация на ищеца при изпълнение на служебните му задължения, засягане на честта, достойнството и авторитета на полицейския служител", които "душевни страдания" съдът по справедливост е определил в размер на сумата 1000 лв. неимуществени вреди, като искът в останалата част до пълния му размер е отхвърлен като неоснователен. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗОДОВ. Съдът е приел, че за основателността на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е достатъчно да бъде обявена за нищожна заповед № 33 от 2008 г., с която на ищеца като полицейски служител е наложено дисциплинарно наказание "порицание" - т. е. налице е отменен като незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. От доказателствата по делото се установява, че заповед № 33 от 2008 г. е обявена за нищожна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила при нейното постановяване. Съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, защото наказаният държавен служител Пламен Димитров е полицай категория "Е" III степен и за служителите от тази категория всички наказания по чл. 226 ЗМВР се налагат със заповеди от органите по чл. 186, ал. 1 ЗМВР съгласно чл. 228, ал. 2 ЗМВР. Съдът не е обсъждал законосъобразността на заповедта и възраженията на жалбоподателя, че не е извършил отразеното в заповедта дисциплинарно нарушение. При тези установени обстоятелства по делото съдът неправилно е приел, че са установени елементите от фактическия състав на отговорността, посочени в чл. 1 и 4 ЗОДОВ, и правният му извод, че искът за неимуществени вреди е основателен и доказан, е необоснован. За конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 4 ЗОДОВ - не е налице пряка и непосредствена връзка между акта (отменената заповед) и причинената вреда, заявена от ищеца. Не може да се счита, че увреждането е настъпило по повод извършване на административна дейност - издаване на незаконосъобразна заповед, макар да има връзка, когато тя не е пряка. Установяването на "пряка и непосредствена връзка" е елемент от фактическия състав на административната отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е отменена като незаконосъобразна и в проведено редовно съдебно производство не е установено, че полицейският служител не е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, за да се приеме, че е налице пряка и непосредствена връзка между акта и причинената вреда, както незаконосъобразно е приел съдът. Изложените мотиви от съда за "характера на проявените форми на душевните страдания на ищеца, довели до неговата лабилност, демотивираност, засягане на чест и авторитет" като последица от наложеното дисциплинарно наказание на основание отменената заповед са неотносими към основателността на иска по изложените съображения, че при отмяната на заповедта съдът не е преценявал обстоятелството дали полицейският служител е извършил посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина. Обжалваното решение следва да се отмени като неправилно поради несъответствие с приложимия закон - ЗОДОВ, като не следва да се преценява основателността на касационната жалба на жалбоподателя Пламен Георгиев в частта за разноските. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,