Решение № 12947 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7884/2021 г.

ВАССедмо отделение16.12.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3748 от 09.06.2021 г. на Административен съд София-град по адм. дело 2021/2021 г. ОСЪЖДА Агенция по заетостта, гр. София, бул. Дондуков 3 да заплати в полза на Министерство на труда и социалната политика, гр. София, ул. Триадица 2 разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията по заетостта (АЗ) срещу Решение 3748 от 09.06.2021 г. на Административен съд София-град по адм. дело 2021/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на агенцията срещу Решение от 11.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (УО на ОПРЧР) 20142020. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са налице констатираните от административния орган нарушения на ЗОП, квалифицирани като нередност, послужили като основания за определяне на финансовата корекция. Оспорва изводите на административния орган, потвърдени с първоинстанционното решение, относно наличието на реална или потенциална вреда върху средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Моли за отмяна на съдебното решение като неправилно и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което се отмени обжалваният административен акт. Претендира сторените в производството разноски. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 20142020, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от ответната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените в жалбата касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение от 11.02.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР 20142020 за определяне на финансова корекция на АЗ в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор 97 от 25.11.2019 г. с изпълнител БАРОН БИЛД ИМИДЖ ЕООД на стойност 80 100,00 лв. без ДДС, с предмет: Изработване, брандиране и доставка на рекламни материали по обособена позиция 2 (ОП2). В акта за финансова корекция се констатира нарушение на чл. 107, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) - незаконосъобразно отстраняване на участник, квалифицирано като нередност по т. 14, пр. 2 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансови корекции по реда на Закона за управление на средствата от ЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е мотивирал правилен краен извод за законосъобразност на акта за финансова корекция. Съдът последователно и обосновано е изложил съображенията си относно нарушенията, като изводите му изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства и почиват на правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Възложителят е посочил две обстоятелства за отстраняване на участника ТРАНС КО 04 ЕООД на основание чл. 107, т. 1 ЗОП, които обаче според ръководителя на УО не са били налице, с което е обоснован извод за незаконосъобразно отстранен участник. На първо място участникът ТРАНС КО 04 ЕООД е отстранен от участие по ОП2, тъй като относно предложените за доставка материали е посочил технически характеристики, които не отговарят напълно на заложените в документацията за участие изисквания и спецификации. Правилен е изводът на ръководителя на УО, потвърден и от първоинстанционния съд, че констатираното от комисията несъответствие е необосновано, доколкото не се сочи на кои конкретно заложени в документацията изисквания и спецификации предлаганите от участника материали не отговарят. Следователно първото обстоятелство за отстраняване не е налице. На второ място участникът ТРАНС КО 04 ЕООД е отстранен от участие по ОП2, тъй като е представил техническо предложение, което не отговаря на мерките за визуализация и публичност, заложени в образеца на техническо предложение. По делото не се спори, че техническото предложение в текстовата си част в горната и долната част на всяка страница има визуализация на изискуемите отличителни знаци. Видно от приложения снимков материал на предложените артикули самите артикули също съдържат необходимата визуализация на отличителните знаци. Според възложителя обаче всяка страница от приложения снимков материал също е следвало да носи визуализация на отличителните знаци в горната и долната част на страницата. Такава визуализация няма, което според възложителя е достатъчно основание за отстраняване. Административният орган, както и съдът правилно са констатирали, че и това основание не е налице. В т. 5 от образеца на техническо предложение действително е предвидено участникът да предложи пълноцветни изображения за визията на артикулите, посочени в таблица 1 (пълноцветна разпечатка формат А4). Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3, т. 1, б. е от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) офертата включва техническо предложение, съдържащо мостри, макети, описание и/или снимки на стоките, които ще се доставят, когато е приложимо. Правилни са обаче изводите на ръководителя на УО на ОПРЧР, че нито в цитираната норма, нито в одобрените от възложителя образци е предвидено съответните пълноцветни изображения да се представят с конкретен стандарт за визуализация на отличителни знаци. Документацията съдържа образец само на текстовата част на техническото предложение и този образец е спазен. При тази фактическа установеност обосновано е прието, че участникът ТРАНС КО 04 ЕООД е отстранен от участие в процедурата, без да е било налице основанието по чл. 107, т. 1 ЗОП. Осъщественото нарушение правилно е квалифицирано по т. 14, пр. второ на Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Неоснователно е оплакването, че законосъобразността на акта за финансова корекция е опорочена поради недоказаност на конкретните финансови последици за общия бюджет на Съюза. Неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение на вредата (т. 44 и 45 от Решение на СЕС от 14.07.2016 г. по дело С-406/14). Това разбиране на разпоредбата на чл. 2

36

Регламент 1303/2013 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност - има или би имало. Това тълкуване на разпоредбата е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз по повод на идентичните дефиниции на нередност в чл. 1, пар. 2 Регламент 2988/1995, чл. 2, т. 7 Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти. В конкретния случай е проведена обществена поръчка, приключила с възлагане на дейности на избрания изпълнител, за заплащането на които се разходват средства от ЕСИФ. Логиката на законодателя е, че ако възложителят не беше допуснал установените от административния орган нарушения, разходите по финансиране на дейностите биха могли да бъдат по-ниски. Липсата на конкретен изчислен размер на вредата не обосновава извод за липса на финансово отражение на нарушението върху бюджета на Общността. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ правилно е приложен пропорционалният метод при определяне на размера на финансовата корекция. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на Министерство на труда и социалната политика следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.