Решение № 999 от 11.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3141/2008 г.

Решение № 999 от 11.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3141/2008 г., IV г. о., ГК, ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, във вр. чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Е. Й. Г. срещу решение от 25.10.2007 г. по гр. д. № 48/2007 г. на Ловешки окръжен съд, с което са уважени предявените срещу Е. Й. искове с правно основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството и за недопустимост на решението. Жалбоподателят обжалва и протоколно определение от 29.05.2007 г. по горното гражданско дело, с която на основание чл. 65 ГПК (отм.) е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лева за несвоевременно изпълнение на задължението му да представи адресите на нередовно призованите Д. и В. Д. Ответницата П. В. А., в писмено становище оспорва жалбата. Ответниците Д. П. Л., В. Д. К. и И. К. Л. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна С въззивното решение съдът, като е оставил в сила решение от 14.07.2006 г. по гр. д. № 756/2005 г. на Т. РС, е осъдил Е. Й. да предаде собствеността и владението на П. В. върху източната част от п.II-206 в кв.38 по плана на с. С. село, с площ от 1000 кв.м, оцветена в зелен цвят на скица към заключение на вещо лице, съставляваща неразделна част от решението, като е обезсилен нотариален акт № 129/2004 г. на нотариус при Т. РС в частта му, досежно същата част от имота. За да уважи предявеният иск съдът е приел, че ответницата П в първоинстанционното производство, е придобила имота в собственост по силата на давностно владение. Установено е от доказателствата по делото, че с нот. акт № 88/2004 г. на нотариус при Т. РС И. Л., Д. Л. и В. Л. са продали на Е. Й. п.II-206 в кв.38 по плана на с. С. село, ведно с полумасивна ЖС и стопанска постройка с навес, за сумата 2127,40 лева, като са се легитимирали за собственици на имота по давност с нот.акт № 176/2004 г. на нотариус при Т. РС. Установено е също така, че И. Л., В. Д. и майка й Д. П. са наследници на К. и Д. Л. и са ползували обособената с ограда западната половина от мястото с построената в тази част къща около 1953 г., а са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност на цялото място. Установено е било също така, че ищцата П по касационната жалба, е владяла източната половина от дворното място, реално заградено, като наследник на леля си Г. К. и на нейния брат В баща, които също са го владяли повече от 40 години, като за първи път имота е деклариран през 1963 г. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че ответницата П е могла да придобие по давност процесната част от имота, тъй като връзката и приемствеността между съществуващите до ЗТСУ разпоредби на § 39-43 ППЗПИНМ, според които части от парцели са можели да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност и новите разпоредби на чл. 59 и сл. ЗТСУ са били изразени чрез преходното правило на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ. Съдът правилно е приел, че по силата на тази разпоредба се е запазвало действието на завършената до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност по отношение на реално определени части от дворищнорегулационни парцели, ако частите, предмет на владението и останалите части от парцела са отговаряли на изискванията на § 39-43 ППЗПИНМ (икономични предвиждания по дворищнорегулационния план, правилни очертания на парцелите, законосъобразни размери за градовете, селата от полски и планински тип, за вилните зони и съответните изключения и пр. (и на тези по § 53-55 ППЗПИНМ за частите в собствени парцели). Това е означавало, че придобивната давност върху част от парцела е запазвала действието си и при условията на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ, ако е изтекла без да е прекъсвана до влизане в сила на ЗТСУ, какъвто е конкретния случай. С разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ законодателят създал една фикция, според която владението върху реална част от парцела се е считало за владение върху идеална част, равняваща се на частта от реално владяното място от целия парцел. Правилото е представлявало едно изключение от общата забрана по чл. 59 ЗТСУ за придобиване по давност на реални части от парцели и неговото действие е било ограничено само до изтеклата до влизането в сила на ЗТСУ давност. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя направено в частната му жалба срещу протоколно определение от 29.05.2007 г. по горното гражданско дело, с която на основание чл. 65 ГПК (отм.) е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лева за несвоевременно изпълнение на задължението му да представи адресите на нередовно призованите Д. и В. Д. Негово е било задължението и като не го е изпълнил своевременно и е допринесъл за отлагане на делото е длъжен да понесе и предвидената в закона санкция за това. Ето защо обжалваното определение следва също да се остави в сила. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.