Решение № 11008 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба подадена от П. Захариева чрез адв.Т. Радуцов от АК-Видин срещу решение 6929 от 18.11.2022 год. постановено по адм. д. 7194/2020 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Захариева против решение 2153-21-82 от 22.04.2020 год. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с което е оставена без уважение нейна жалба срещу разпореждане [номер]/246/27.09.2019 год. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София-град и е осъдена П. Захариева да заплати на ТП на НОИ София-град разноски по делото в размер на 604, 30 лева. В касационната жалба са наведени възражения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторката моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се върне на първата инстанция за решаване по същество. Претендира да и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ София-град действащ чрез пълномощника си Е. Вълева в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от административния съд. С процесното разпореждане от 27.09.2019 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ София-град потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ София-град от 22.04.2020 год. на основание чл.98, ал.1 от КСО във вр. с чл. 99, ал.1, т.2, б. "а" от КСО е изменена личната и пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от датата на отпускането и 11.06.2013 год. Осигурителният орган е приел, че при издаване на разпореждането от 26.09.2013 год. за първоначално отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето е зачетен осигурителен стаж в размер на 20 години, 06 месеца и 20 дни като осигурителният доход за времето от 01.01.1992 год. до 31.12.1994 год. в размер на 381 132 лева е удостоверен съгласно удостоверение УП-2 изх. 52/11.02.2002 год. издадено от ДФ СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ . При извършена проверка е установено, че в предадените от осигурителя ДФ СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ разплащателни ведомости за периода м.01.1992 год. до м.12.1992 год. Захариева фигурира с пълни отработени дни за всеки един месец от 1992 год. Установено е също, че на[ дата на раждане] П. Захариева е родила сина си М. Захариев като деня на раждането е отчетен като отработен ден. При издаване на оспореното разпореждане пенсионният орган е отчел информацията и за образувана прокурорска преписка вх. 23749/2014 год. по описа на ОД на МВР Кюстендил. Пенсионният орган приема, че не следва да зачита осигурителния доход по документа издаден от ДФ СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ , тъй като същият е неистински. Този извод органът черпи от факта, че в представеното УП-2 от 11.02.2002 год. е вписан БУЛСТАТ, а ДФ СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ е била служебно пререгистрирана на 15.06.2011 год., когато е получила ЕИК; удостоверението е подписано от И.Радев, който декларира, че не е работил след 01.03.2000 год. и няма как да е подписал образеца; в УП-2 фигурират реквизити, за които не е имало нормативно задължение за се изписват през 2002 год. Горепосочените факти се отразяват и на доказателствената сила на обр.УП-13 с ОАС-16-9141#1/17.10.2013 год. и УП-15 с ОАС-169141#2/17.10.2013 год. за осигурителен стаж и доход издадени от ДФ СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ -СМИ СТРОЙМАШРЕМОНТ . Удостоверенията издадени от ДФ СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ -СМИ СТРОЙМАШРЕМОНТ обаче са съобразени при първоначалното отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изключването на стажа и дохода води определяне на пенсията в минимален размер от отпускането съгласно чл.75, ал.4 от КСО. С горните мотиви директорът на ТП на НОИ София-град не е уважил жалбата на лицето и е потвърдил разпореждането от 27.09.2019 год. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред Административен съд София-град, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на Захариева. Обоснована е теза, че обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма и при спазени административнопроизводствени правила, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Както в административното, така и в съдебното производство не са представени надлежни доказателства относно осигурителен стаж на лицето за периода 01.01.1992 год. до 31.12.1994 год. Съдът възприема доводите на пенсионния орган относно твърдяната неистинност на представените от лицето документи издадени от ДФ СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ като намира, че същите не могат да служат за доказване на осигурителен стаж и доход при този осигурител. Представеното УП-2 и трудова книжка са изключени от доказателствения материал по делото на основание проведеното производство по чл.193 от ГПК. В следствие на това по делото няма данни, удостоверяващи, че лицето е работило в ДФ СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ и съответно няма данни за осигурителен стаж и доход от този осигурител. Първоинстанционният съд приема, че са налице условията на чл.99, ал.1, т.2, б.А от КСО за отмяна на влязло в сила разпореждане по инициатива на органа, който го е издал, когато пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание като оспореното решение на Директора на ТП на НОИ София-град е правилно и законосъобразно. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, отговорил е на всички възражения на оспорващата, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения административен акт като издаден при наличието на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание (както в случая). В хода на проведения съдебен контрол е установено от съда, че по отношение на ДФ СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ са данни за съмнения относно издадени от осигурителя документи за осигурителен стаж и доход, по отношение на касаторката е установено, че същата не полагала труд в осигурителя, представената трудова книжа и УП издадени от ДФ СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ са изключени от доказателствения материал по делото. Други доказателства доказващи осигурителен стаж и доход за процесния период не са били представени. С процесното разпореждане от 27.09.2019 год. от пенсионният орган са взети предвид всички тези обстоятелства, съгласно относимите документи с вярно съдържание и на Захариева е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер. Същевременно съдът правилно е посочил, че от жалбоподателката не са представени доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. Осигурителният стаж и размер на дохода се доказват от осигуреното лице като жалбоподателката не е установила те да са различни от приетите с процесното разпореждане. С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касаторката за отмяна на оспорения от нея съдебен акт няма основание да бъде уважена и акцесорната и претенция за присъждане на деловодни разноски. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. Следва да се осъди П. Захариева да заплати на ТП на НОИ София-град разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,