Решение № 7524 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2016 г.

Решение № 7524 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. К. от гр. П., подадена чрез пълномощник адвокат Н. А. против Решение № 1668/13.09.2016 г., постановено по административно дело № 571/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16-1104473-091-01/21.11.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 99/10.02.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта на допълнително установен дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 38 631,30 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 28 276,47 лева. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място се оспорват правните изводи, възприети от съдебния състав относно валидност на процесния ревизионния акт, като се твърди, че същият е следвало да бъде прогласен за нищожен. На следващо място са развити доводи за това, че в случая не е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, за да може да се приложи специалния ред за облагане. Изразено е несъгласие с квалификациите, дадена от съда за това, че жалбоподателят е местно лице на Р. Б., както и относно вида на доходите, които са допълнително обложени. Иска се отмяна на съдебното решение, след което ревизионният акт да бъде прогласен за нищожен или да се отмени като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. На проведеното по делото открито съдебно заседание, страните не се явяват. От адвокат Апрахамова е постъпило писмено становище по съществото на спора, с молба за уважаване на касационната жалба. От процесуален представител на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. е постъпила писмена молба, с която се оспорва касационната жалба, поради което се иска съдебният акт да бъде потвърден и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на релевираните основания за отмяна на решението и предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - П. е извършил цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, съгласно изискванията на чл. 160, ал. 1 ДОПК. На първо място, съдебният състав обстойно и мотивирано е отговорил на възраженията, поддържани от жалбоподателя относно допуснати нарушения при провеждане на ревизионното производство. Правните изводи, до които е достигнал Административен съд - П. относно отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на ревизионния акт, напълно се споделят от настоящия съд, поради което не е необходимо да се повтарят. Процесното ревизионно производство е започнало през 2011 г., проследени са всички процесуални действия, извършени в хода му и е приключило с издаване на ревизионен акт от компетентния за това орган, определен с нарочна заповед. Правилно съдът е счел, че допуснатата техническа грешка в заповедта от 10.09.2014 г. свързана с изписване номера на ревизионния доклад, не може да се отрази на валидността на ревизионния акт. Представеният от касационния жалбоподател екземпляр от ревизионния доклад, който е бил съобщен на ревизираното лице действително не е подписан от приходните органи, които са го съставили, но същият е редовно връчен, а по делото фигурира надлежно подписан ревизионен доклад. Освен това с Тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, което постановява, че не е налице нищожност на ревизионен акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, не са положени подписи от органите по приходите, които са го съставили. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е неотносима в случая, тъй като в разгледания по приложеното съдебно решение казус се касае за неподписан ревизионен акт, а не за липса на подписи в ревизионния доклад. Второто приложено към писменото становище на касатора съдебно решение също не е определящо, тъй като е постановено преди приемането на цитираното по-горе тълкувателно решение. Правилни, като съответни на събраните по делото доказателства и приложимия закон са изводите Административен съд - П. относно материалната законосъобразност на ревизионния акт, с който в тежест на лицето М. А. К. са установени публични задължения за данък върху доходите за периода 2007 г. За да преминат към провеждане на ревизия по особения ред, приходните органи са установили факти, обуславящи основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Установено е, че периода до 1.07.2007 г. лицето е живяло и работило в Дубай, въз основа на договор като чуждестранен футболен играч, сключен с "А. А." - Дубай, като в хода на ревизионното производство е посочило в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК, че е получило сумата от 340 000 евро, които са предоставени въз основа на сключения договор на траншове, но не са декларирани по съответния ред. Установени са и извършените от Камбуров разходи за издръжка, закупуване на движими и недвижими вещи, заплащане на данъци и застраховки. Тези факти правилно са подведени под хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, което е дало основание на приходните органи да определят данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК за 2007 г. в размер на 163 813,75 лева. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не е доказано това основание, тъй като се изисквало доходите да са по-малко от размера на имуществото на лицето. Не това обаче е точният смисъл на нормата, която изисква декларираните и/или получените приходи, и доходи на ревизираното лице да не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тоест, следва да е установено "несъответствие" между доходи и имуществено състояние на лицето, без значение дали доходите са повече или по-малко от имуществото. В оспореното съдебно решение е извършен обстоен анализ на установените по делото факти, както и е даден отговор на всички възражения, поддържани от жалбоподателя, които се съдържат и в касационната жалба. Правилни са изводите на съда за това, че ревизирания субект е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, следователно съгласно чл. 6, чл. 16 и чл. 17 от същия закон е данъчно задължено лице за облагаемите доходи, получени през данъчната година от източници в България и чужбина, както и, че през релевантния период не е била в сила Спогодба между правителството на Р. Б. и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, тъй като действащата такава е в сила от 1.01.2009 г. Установено е, че М. А. К. е с постоянен адрес в Р. Б., притежава недвижими имоти в България, през релевантния период е извършвал разпоредителни сделки с това имущество и е заплащал в България следващите се местни данъци и такси, през годината се е завръщал и пребивавал в държавата. В същото време не са установени обстоятелства, които по икономически или социален характер да го свързват с Обединените арабски емирства. При тези факти, обосновано е прието, че ревизираното лице отговаря на критериите за местно лице, разписани в чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗДДФЛ, тъй като има постоянен адрес в България, където се намира и центърът на жизнените му интереси по смисъла на чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ. На следващо място, законосъобразно съдът е приел, че облагането е следвало да бъде извършено на годишна основа, а не еднократно, тъй като разпоредбата на чл. 38 ЗДДФЛ е неприложима. Съгласно тази норма, с окончателен данък се облагат доходите, само когато същите са формирани от "дивиденти и ликвидационни дялове" в полза на местно физическо лице от източник в чужбина, тоест е неприложима относно останалите доходи, реализирани в чужбина. Легалните определения на понятията "дивидент" и "ликвидационен дял" се съдържат в § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ДОПК, като в тях не попада доходът, придобит от дейността, която лицето е упражнявало в чужбина. Настоящият съдебен състав не споделя доводът, развит в оспореното решение относно вида на обложения доход, като такъв, получен от свободна професия, тъй като счита, че ревизираното лице не отговаря на критериите, разписани в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, а представлява доход от друг източник, който не е изрично посочен в закона и не е обложен с окончателен данък, тоест е доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, подлежащ на годишно облагане по чл. 48 ЗДДФЛ. Тази разпоредба в относимата й за 2007 г. редакция, е приложена правилно от приходните органи при определяне размера на дължимия от лицето данък. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е обосновано, постановено в съответствие с процесуалния и материален закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед отправеното искане от ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, такова следва да бъде присъдено в размер на 1 902,92 лева, който размер е определен съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и редуциран на основание чл. 9, ал. 3 от същата наредба, тъй като на проведеното по делото открито съдебно заседание не се е явил юрисконсулт. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение