Решение № 7392 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8132/2015 г.

Решение № 7392 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8132/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. М. Х., гражданин на Ирак, против решение № 3823/02.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2248/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. К. твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, и необоснованост на решението - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган с указания за ново произнасяне. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по делото - заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд, като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на, Х. М. Х., гражданин на Ирак, срещу Решение № 521/09.02.2015 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Х. срещу решението на органа на ДАБ, административният съд е приел, при извършената служебна проверка, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила предвидени в ЗУБ. Първоинстанционният съд се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Приел е, че лицето не търси реално закрила в Р. Б. по см. на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като е установил, че в проведените интервюта последователно заявява, че не е мислел да оставя в Р. Б., тъй като роднините му се намират в З. Е., а също че е подал молба за закрила, за да може да пътува в Германия. Съдът анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на Х., не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Х. М. Х. на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - С.-град. Правилно решаващият съд изхождайки от събраните по делото писмени доказателства подробно анализирани от съда е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец на касатора изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Х. факти, не обосновават основателен страх основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, който да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Видно от представените по делото доказателства е, че при проведеното с него интервю със служител на ДАБ (на 27.10.2014 г.) чужденецът заявява, че не е бил задържан, нито арестуван в Ирак. Потвърждава, че е работил от 2009 г. като полицай в гр. М., а живеел в гр. К.. След като представители на Ислямска държава завзели гр. М. останал 1 месец в гр. К., след което заминал за Турция. Изложил е, че няма проблеми с официалните власти в Ирак, не е арестуван или осъждан в Ирак. Заявил е, че не си е потърсил работа в гр. К., защото нямал близки там - двама от братята му били в Германия, а един в Дания. Потвърдил е също, че е бил арестуван на границата, на път за Германия, като е заявил пред органа на ДАБ, че е излъгал, че работи като автомонтьор, тъй като не е мислел да остава в България, поради което съдът правилно е приел, че представените по делото доказателства не съдържат никакви факти, които да показват наличието, на които и да е от характеризиращите понятието "бежанец" материални признаци, които да се определят като действия на преследване по някое от петте основания посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От обсъдената от решаващият съд бежанска история на Х. не е установено, и не се сочат доказателства за политическа дейност и проблеми с властите, което да води до извод за напускане на страната поради лични причини. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните съдържащи се в интервютата на касатора, е приел, че липсват доказателства същият да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си, както и, че не са установени интервенция по причина на въоръжен конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за самостоятелно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора съдържащи се в касационната жалба, че ситуацията в Ирак е доста напрегната, което създава заплаха за при връщането му обратно. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е разгледал подробно последните данни от приложената по делото справка на Дирекция "Международна дейност " на ДАБ - МС с вх. № 01-836/24.01.2015 г. (страница 15 от първоинстанционното дело) за обстановката в Ирак и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Ирак. На база на тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети (в решение на съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2 буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава - членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Позовавайки се на Протокол II от 1977 г. към Женевската конвенция от 12.08.1949 г. относно защитата на гражданските лица по време на въоръжен конфликт ратифицирана с Р. Б. с Указ от 12.08.1949 г., първоинстанционният съд правилно е приел, че "вътрешен въоръжен конфликт" е конфликт, който протича на територията на високодоговарящата държава между нейните въоръжени сили и дисидентски въоръжени сили или други организирани въоръжени групи, които под отговорно командване упражняват такъв контрол над част от нейната територия, който им позволява да водят продължителни и съгласувани военни операции. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, но от информацията съдържаща се в справката е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява страната да бъде определена като достигаща границите на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. В представения по делото анализ е посочената по-горе справка за обстановката в Ирак е видно, че е налице покачване на насилието, на терористичните актове и на жертвите сред цивилното население, но това състояние не се разглежда като висока степен на безогледно насилие, при което да са налице фактически основания да се предполага, че всяко гражданско лице, което се завърне в страната, би било изложено на риск от тежки посегателства застрашаващи неговия живот. От данните по делото не се установява срещу Х. да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии от страна на официални държавни органи в страната по произход. Правилни са и изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Правилно административният съд е приел, че причините касатора да напусне Ирак са икономически, като целта му е била да отиде в З. Е., където стандартът на живот е по-висок, а също и възможността за намиране на работа по-голяма. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С.-град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,