Решение № 986 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2010 г.

Решение № 986 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 1216 от 30.04.2010 г., постановено по адм. дело № 7246/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отменен ревизионен акт № 990000020 от 1.08.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП ГДО гр. София, частично потвърден с решение № 1589 от 03.11.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 162000 лв. на "Захарен комбинат Пловдив" АД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че е налице реалност на фактурираните доставки, тъй като по делото не е било доказано услугите да са действително осъществени от доставчика "Вега Комерсиал ОК" АД. Излага съображения, че процесните фактури не отразяват извършени самостоятелни услуги, а изпълнение на задължения по договора между получателя и доставчика. По такива съображения, изложени подробно в касационната жалба се претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ревизионния акт в тази част, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Захарен комбинат Пловдив" АД, чрез процесуалния си представител адв. Георгиев в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил ревизионен акт № 990000020 от 1.08.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП ГДО - гр. София, частично потвърден с решение № 1589 от 3.11.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Захарен комбинат Пловдив" АД, със седалище в гр. Пловдив е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 162000 лв. по фактури № 454/5.09.2007 г. и № 574/23.10.2007 г., издадени от "Вега комерсиал ОК" ЕООД, за периода 1.09.2007 г. - 30.09.2007 г. За да отмени ревизионния акт в тази част, съдът е приел, че издадените фактури отразяват получени от "Захарен комбинат Пловдив" АД услуги по договор с доставчика "Вега Комерсиал ОК" ЕООД. Този извод първоинстанционният съд е обосновал след анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство, от които се установява, че фактурираните суми са заплатени на доставчика във връзка с уговорено абонаментно възнаграждение и компенсация по договора му с жалбоподателя, както и за изготвена в изпълнение на договора комуникационна стратегия. В мотивите на решението е посочено, че регламентираното по чл. 9 от посочения договор възнаграждение, представлява възнаграждение за осъществените посреднически услуги от доставчика "Вега Комерсиал ОК" ЕООД, без това да е изрично отразено в този договор. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Спорът между страните по настоящото дело се свежда да наличието или липсата на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от доставчика "Вега Комерсиал ОК" ЕООД, като предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. Данъчен кредит по смисъл на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: получени от него стоки или услуги по облагаема доставка - чл. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем - ал. 2 на чл. 68 ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Неправомерно е начисляването на ДДС при липса на доставка на стока или услуга. Не е достатъчно само наличието на издадена данъчна фактура и на съответните отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя на ДДС по тази фактура, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, а следва да е установено вярно отразяване на стопанска операция в издадена данъчна фактура. От доказателствата по делото се установява, че между "Захарен комбинат Пловдив" АД и агенция "Вега Комерсиал ОК" ЕООД е бил сключен договор от 2.07.2007 г. с предмет извършване на различни услуги в сферата на рекламата и маркетинговата дейност. В чл. 9 от договора е уговорено възнаграждение в полза на агенцията за извършените услуги в размер на месечна такса от 135000 лв. без ДДС. Също така по силата на договора (чл. 2 от него) е предвидено фактурирането на разходи да се основава на прогнозираните разходи, като изпълнителят следва да фактурира на получателя само след писмено одобрение на проекто-бюджета. Необоснован е изводът на съда, че процесните фактури отразяват дължимо възнаграждение за компенсация на "Вега Комерсиал ОК" ЕООД предвид ограничението за периода на договора дружеството да не извършва услуги за местни или чуждестранни фирми, които произвеждат и продават продукти, конкурентни на производствената гама на дружеството-жалбоподател. Такова условие действително е предвидено в договора, но като задължение на "Вега Комерсиал ОК" ЕООД във връзка с предоставените от дружеството услуги по него, за което задължение в съдържанието на договора както и в последващите анекси към него липсва уговорено възнаграждение във връзка с неговото изпълнение, извън услугите по договора. Спазването на поверителност по договора и изключителност не представляват самостоятелни услуги, за да се дължи отделно възнаграждение за тях. Срещу платените вноски по процесните фактури не е доказано за какви извършвани доставки става въпрос. Не може да се приеме за доказано и обстоятелството, че фактура № 454/05.09.2007 г. е издадена от доставчика във връзка и с изготвена от него комуникационна стратегия. Аргумент за този извод е както обстоятелството, че за нейното изработване не е подписан анекс за одобрение на проекто-бюджет, както това е ставало при извършване на останалите услуги по договора, така и с оглед обстоятелството, че липсва остойностяване на тази услуга. Относно въпроса за реалността на тази услуга следва да се посочи също, че по делото е останало недоказано с какъв кадрови ресурс е осъществена доставката, доколкото в ревизионното производство е констатирано, че "Вега Комерсиал ОК" ЕООД разполага само с двама назначени служители, като липсват доказателства затова, че комуникационната стратегия е изготвена чрез подизпълнител. Изводът за липса на реалност следва да бъде направен и по отношение на фактура № 574/23.10.2007 г., тъй като и за нея по делото не се установява за доставката на какви услуги по договора същата е била издадена. Основателно е възражението на касатора, че фактурите не отговарят на условието на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС да съдържат информация относно количеството и вида на стоката или вида на услугата. Процесните фактури имат за предмет на стопанската операция "договор такса м. XI", съответно "втора вноска по договор", което с оглед комплексния характер на договора между "Захарен комбинат Пловдив" АД и "Вега Комерсиал ОК" ЕООД не удовлетворява изискването за точно отразяване на вида на доставените по него услуги. Предвид гореизложеното и с оглед събраните при ревизията доказателства, не може да се направи обоснован извод, че издадените фактури отразяват реално осъществени доставки, за които да възникне право на данъчен кредит, поради което следва решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а жалбата срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора решението на АССГ следва да бъде отменено и в частта за разноските, като на Дирекция "ОУИ" - гр. София бъдат присъдени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,