Решение № 15014 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2249/2014 г.

Решение № 15014 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2249/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба Бибов и Ко ООД, град Пловдив, чрез адв. Иван Йовчев против решение № 2782 от 6.12.2013 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 448/2013 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 16251200239 от 15.10.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, поправен с ревизионен акт № 1300044 от 14.01.2013 г., потвърден с решение № 50 от 18.01.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- Пловдив, при ЦУ на НАП, в оспорената част, в която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 388 586,37 лева и съответните лихви и допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г. в размер от 64 670,40 лв. и съответните лихви.

От изложените в касационната жалба подробни съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт, следва да се приеме, че се твърдят допуснати нарушения при преценката на доказателствата по делото и съответствието на решението с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа доводи за липса на фактически и правни основания за определяне на задълженията по ЗДДС и ЗКПО в ревизионния акт - нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 3 от ДОПК. По съществото на спора оспорва мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на основания за признаване на правото на данъчен кредит по спорните доставки, по съображения за наличие на доказателства за осъществяването на доставките на стоки и услуги, изложени за всеки конкретен доставчик.

По делото са представени и писмени бележки от управителя на "Бибов и Ко" ООД - Лина Петкова Бибова, в които са изложени подробни съображения за установяване на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури. Касаторът се позовава на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО дадено в решения на СЕС: на т. 31 по дело С-285/11 относно подлежащите на доказване обстоятелства за възникване на правото на данъчен кредит, на дело С-324/11 относно изискването за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, както и на решенията по съединени дела С-80/11 и С-142/11 относно липсата на обективни данни за участие на ревизираното дружество в данъчна измама и дело С - 18/13 г. По отношение на доставките на строителни услуги, дружеството твърди, че в счетоводството му са налични актове за установяване на изпълнени СМР, с което изпълнението на услугите е доказано по безспорен начин. Оспорва изводът на органите по приходите, че услугите, фактурирани от "Карго Строй Инвест" ЕООД в данъчен период м. 08.2009 г. са изпълнени от други доставчици "Ивел-Мак-71" ЕООД през 2008 г. и 2009 г. и от "Агробилдинг" ЕООД. Твърди, че от представените по делото актове по Наредба № 3/31.07.2003 г. се установяват конкретните строителни работи, които всеки от доставчиците е изпълнявал. По отношение фактурите от "Ивел -Мак -71" ЕООД посочва, че правото на данъчен кредит е отказано само за доставките от м. 05.2009 г., а за тези декларирани през 2008 г. данъчният кредит е признат. Твърди, че основанието за отказ е свързано с дерегистрацията по ЗДДС на прекия доставчик на 28.04.2009 г. По отношение на кредитните известия, издадени от "Фис Ин" ЕООД се твърди, че са оспорени, тъй като не са получени от дружеството.

В частта на установените задължения за корпоративен данък, касаторът твърди, че преобразуването на финансовия резултат, на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО е незаконосъобразно. Според касатора основанията за отказ на правото на данъчен кредит, поради неизпълнение на изискванията на ЗДДС не представляват основание за увеличение на финансовия резултат.

Искането е за отмяна на решението.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Диана Василева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Бибов и Ко ООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 388 586.37 лева и съответните лихви, резултат от отказ на правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, по доставки на строителни материали и строителни услуги както следва:

• в размер на 156 747.71 лева по фактури, издадени от "Требор" ЕООД, гр. Петрич по доставки на строителни материали за данъчни периоди м. 10.2008 г., м. 11.2008 г., м. 04.2009 г. и м. 05.2009 г.;

• в размер на 42 177.04 лева по фактури, издадени от "Ивел-Мак-71" ЕООД гр. Петрич по доставки на строително монтажни работи /СМР/ за данъчен период м. 05.2009 г.;

• в размер на 60 320.63 лева по 7 фактури, издадени от "Карго Строй Инвест" ЕООД, гр. Варна за доставки на СМР в данъчен период м. 08.2009 г.

• в размер на 12 954.98 лева по 3 фактури, издадени от "Диджит" ЕООД гр. Варна с предмет доставка на строителни материали за данъчен период м. 09.2010 г.

• в размер на 15 211.20 лева по фактури, издадени от "Ем Ай Строй 71" ЕООД за доставка на строителни материали за данъчен период м. 02.2010 г.

• в размер на 38 725.66 лева по фактури, издадени от "Комерс Строй Спед" ЕООД за данъчен период м. 02.2010 г. с предмет доставки на строителни материали и за данъчен период м. 08.2010 г. - доставка и монтаж на армировка;

• в размер на 32 345.75 лева по фактури, издадени от "Соло Инвест 07" ЕООД, гр. Варна за данъчни периоди м. 08.2010 г. и м. 09.2010 г. с предмет на доставките строителни материали;

• в размер на 30 103.40 лева по 7 фактури, издадени от "Фис Ин" ЕООД, град София за данъчен период м. 05.2010 г. с предмет на доставките;

В частта по ЗКПО предмет на съдебен контрол за законосъобразност е бил установеният допълнителен корпоративен данък за 2010 г. За 2008 г. и 2009 г. преобразуването на финансовия резултат на дружеството не е довело до определянето на задължения, различни от декларираните. Органите по приходите са увеличили на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО финансовия резултат на лицето с разходите за строителни материали и строителни услуги, отчетени през 2010 г. по фактурите, издадени от "Диджит" ЕООД, "Ем Ай Строй 71" ЕООД, "Комерс Строй Спед" ЕООД, "Соло инвест 07" ЕООД и "Фис Ин" ЕООД.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата изцяло. За да постанови този резултат, съдът е описал събраните в хода на ревизията доказателства по отношение на всеки конкретен доставчик, както и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, основно и допълнително заключение на съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/. В мотивите на решението са изследвани предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 71, т. 1 от ЗДДС и е прието, че в случая "Бибов и Ко" ООД притежава данъчен документ като спорът е относно наличието на осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС на строителните материали, съгласно описанието им в първичните счетоводни документи, издадени от преките доставчици към ревизираното лице, както и изпълнението на фактурираните СМР, именно от лицата, посочени във фактурите за техни изпълнители.

По доставките на стоки от "Требор" ЕООД, "Диджит" ЕООД, "Ем Ай Строй 71" ЕООД, "Комерс Строй Спед" ЕООД и "Соло инвест 07" ЕООД, съдът е приел, че не е установено прехвърляне на правото на собственост от преките доставчици на "Бибов и Ко" ЕООД, поради липса на доказателства за предаване на стоките, както и че не е доказана материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, посредством която да е обективно възможно изпълнението на доставките.

По отношение доставките на услуги от "Ивал Мак 71" ЕООД, съдът е възприел фактическите констатации на органите по приходите и изводите им, че прекият доставчик не е изпълнил реално услугите, както и че доставчикът към м. 05.2009 г. е дерегистриран по ЗДДС.

Относно доставките от "Карго строй инвест" ЕООД съдът е въприел констатациите на органите по приходите за идентичност на документираните от този доставчик СМР за обект "Цех за изработка на дървени ковчези", с. Маноле - част "АС" и "Фасада" с работите, осъществени от "Ивел-Мак-71" ЕООД в предходни периоди на 2008 г., за които доставки правото на данъчен кредит е признато. За обект Драматичен театър, гр. Пловдив и за обект Стоматологичен факултет - Пловдив, част "АС" е прието, че идентични СМР са предмет на договори с други доставчици - "Ивел-Мак-71" ЕООД за 2009 г. и "Агробилдинг" ЕООД.

По доставките от Фис Ин ЕООД органът по приходите и съдът са приели, че от една страна не е установена възможността прекият доставчик да изпълни фактурираните услуги, а от друга - от доставчика са издадени кредитни известия по всички фактури, по които получател е "Бибов и Ко" ООД и които известия са включени в отчетните му регистри за следващ период - м. 06.2010 г.

Решението е частично неправилно, поради следното:

Настоящият състав споделя мотивите на административния съд относно условията за признаване на правото на приспадане по чл. 68 ЗДДС и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Правилно съдът е приел, че при изследване предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит преди всичко следва да се държи сметка за наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Този извод съответства и на тълкуването, дадено в решението на СЕС по дело С-285/11, на което се позовава и дружеството касатор в представените писмени бележки. В т. 31 от цитираното решение е посочено, че за да се установи налице ли е правото на приспадане, е необходимо да се провери дали доставките на стоки са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя (Боник) за извършването на облагаеми сделки. В случая правилно съдът е приел, че спорно е първото условие - осъществяването на доставките.

Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик.

Съгласно чл. 9 от ЗДДС услуга е всяко извършване на услуга, а услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. По силата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие при доставките на стоки е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, а при доставките на услуги - извършването на услугите.

Следователно при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка, а при доставките на услуги - на фактите относно фактическото им извършване. Тази проверка съгласно цитираното решение на СЕС по дело С-285/11 се извършва чрез допустимите от националния закон процесуални средства.

В конкретния случай "Бибов и Ко" ООД обосновава правото си на приспадане по доставките на различни по вид строителни материали от "Требор" ЕООД, "Диджит" ЕООД, "Ем Ай Строй 71" ЕООД, "Комерс Строй Спед" ЕООД и "Соло инвест 07" ЕООД със съставените и представени по делото фактури между страните по преките доставки, с доказателствата за извършен превоз за собствена сметка на строителни материали до строителни обекти, изпълнявани от дружеството по маршрути, описани в представени пътни листи, както и от факта на влагане на строителни материали от същия вид и количество в строителната дейност на дружеството. Така представените писмени доказателства, както и заключението на вещото лице относно счетоводното отразяване на процесните фактури и счетоводното отчитане на вложените материали в строителството, не установяват релевантният за наличието на доставката факт - предаването на стоките от съответния пряк доставчик на ревизираното лице, което претендира правото на приспадане. По делото не са налице документи, удостоверяващи, че стоките са доставени от издателите на процесните фактури. Доводите на касатора в представените по делото писмени бележки, че със съставянето на фактурите и транспортните документи / в случая пътни листи/, между страните по преките доставки е постигнато съгласие за индивидуализиране на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, са неоснователни. В съдебната практика по ЗДДС константно се приема, че подписването на фактурата установява наличието на облигационна връзка между страните, но не удостоверява изпълнението на задълженията от страните. Предвид родово определения характер на престацията с подписването на фактурите, не се удостоверява и моментът на прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки.

Твърдението на дружеството, че фактът на предаване и получаване на стоките е доказан по делото чрез превозването им до строителните обекти, на които е осъществявана строителна дейност, е недоказано. По делото липсват доказателства, че строителните материали са предадени за превоз от издателите на процесните фактури. За установяване на това обстоятелство касаторът се позовава единствено на приложените по преписката пътните листи, които не съдържат такива данни. Поради това описаният в пътните листи маршрут не може да се обвърже с превоз и доставка на стоки, предмет на спорните фактури.

При липсата на доказателства за предаване и получаване на стоките между страните по пряката доставка, фактът на влагане на строителни материали от същия вид и количество в строителната дейност на конкретни обекти от дружеството - получател, не е достатъчен да обоснове осъществяването на доставките по смисъла чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО.

От изложеното следва, че по делото не е доказана основната предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, а именно прехвърлянето на правото на разпореждане от преките доставчици на дружеството - получател върху строителните материали, предмет на спорните фактури, поради което отказът на правото данъчен кредит е законосъобразен.

Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата в тази част, съдът е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон по отношение на тези доставки.

По доставките на услуги, съдът е приел, че не е установено тяхното извършване. По фактурите от "Ивел-Мак-71" ЕООД и "Карго строй инвест" ЕООД този извод е мотивиран с липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците да осъществяват фактурираните строително - монтажни работи. Принципно липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга може да бъде индиция за неизпълнение на доставките, но не е достатъчно, за да обоснове отказ на правото на данъчен кредит /арг. от т. 44 и т. 45 от решението на СЕС по дело С-324/11/. В това отношение са основателни доводите в писмените бележки на дружеството - касатор. Преценката относно материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит изисква да се провери преди всичко фактическото изпълнение на услугите. В мотивите на решението липсва обсъждане на обстоятелствата, при които се твърди, че са изпълнени услугите от посочените доставчици. Не са обсъдени и фактическите констатации на органите по приходите и представените по делото договори и приложения към тях, приемо - предавателни протоколи за установяване завършването и заплащането на строително-монтажни работи.

По доставките от "Ивел - Мак - 71" ЕООД видно от мотивите на ревизионния доклад отказът на правото на данъчен кредит е по четири фактури за данъчен период м. 05.2009 г. По останалите фактури, издадени от това дружество за м. 10 - м. 12.2008 г. е признат данъчния кредит за доставки на СМР услуги. В ревизионния доклад е прието, че не са представени документи и книжа, удостоверяващи разполагаемия потенциал и техническата обезпеченост на доставчика да осъществи услугите в процесния данъчен период от една страна и от друга - че фактурите са издадени след дерегистрацията на "Ивел -Мак -71" ЕООД по ЗДДС, считано от 28.04.2009 г. В решението на директора на дирекция ОДОП град Пловдив като основание за отказ на правото на данъчен кредит е посочено издаването на фактурите, от нерегистрирано по ЗДДС лице. В тази връзка основателно е възражението на дружеството - касатор, че само фактът на дерегистрация на доставчика по ЗДДС не е основание за отказ на правото на данъчен кредит. В обжалваното решение липсват фактически установявания и изводи относно извършването на услугите от този доставчик. Съдът е описал представените писмени доказателства като е възприел изводите на органите по приходите, без направи собствен анализ на тези доказателства във връзка с данните от констативните актове за установяване годността на строежа, подписани от съответния възложител. Липсата на фактически установявания относно релевантния за спора факт, препятства проверката в касационното производство за наличието или липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по доставките от "Ивел-Мак-71" ЕООД.

По доставките от "Карго строй инвест" ЕООД, съдът е отхвърлил жалбата, без да провери фактическите констатации в ревизионния доклад, послужили като основание за отказ на правото на данъчен кредит, а именно: наличието на идентичност между фактурираните от това дружество СМР за обект "Цех за изработка на дървени ковчези", с. Маноле, община Марица /части "Фасада" и "АС"/ с тези, осъществени от "Ивел - Мак -71" ЕООД на същия обект в данъчни периоди на 2008 г., за които е признато право на данъчен кредит, както и дали СМР за обект Драматичен театър, гр. Пловдив /части "Фасада" и АС"/, фактурирани от този доставчик са идентични със СМР, извършени на същия обект от "Ивел-Мак -71" ЕООД, макар и в други периоди на 2009 г. съответно СМР за обект "Нов стоматологичен факултет" - град Пловдив /част "АС"/ идентични ли са със СМР, фактурирани от "Агробилдинг" ЕООД, за които с процесния ревизионен акт е признато право на данъчен кредит.

Съдът е приел, че са съпоставени договорените СМР. Видно от мотивите на ревизионния доклад съпоставката е извършена въз основа на представените при ревизията документи, като относимо към преценката за признаване на правото на данъчен кредит е наличието на идентичност в изпълнените СМР за съответния обект.

По отношение на обект "Нов стоматологичен факултет" - град Пловдив /част "АС"/ в ревизионния доклад /лист 69/ е посочено, че предмет на СМР, извършени от "Агробилдинг" ЕООД по договор от 9.05.2009 г. са доставка и монтаж на алуминиеви профили, окачени тавани от гипскартон, доставка и монтаж на предстенна обшивка, суха мазилка, полагане циментова замаска, саморазливна замаска, доставка и монтаж на куфари и колони и др. съгласно констативен протокол от 27.06.2009 г. Съгласно представения по делото констативен протокол от 13.08.2009 г., по договор от 22.06.2009 г. и приложение № 1/22.06.2009 г., услугите, предмет на фактура № 305/17.08.2009 г. издадена от "Карго строй инвест" ЕООД за обект Стоматологичен факултет са доставка и монтаж на предстенна обшивка, суха мазилка, окачен таван, куфари, всички означени по следния начин "с тип на повърхността GKB 12,5mm". В представената по делото преписка не се съдържат документите, въз основа на които органите по приходите са признали правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Агробилдинг" ЕООД, поради което преценка за идентичност на услугите в настоящото производство не може да се извърши. От друга страна проверката за идентичност на СМР, представляващи "доставка и монтаж на предстенна обшивка, суха мазилка и т. н." по доставките от "Агробилдинг" ЕООД и доставка и монтаж на предстенна обшивка, суха мазилка и т. н. всички "с тип на повърхността GKB 12,5mm", изискват специални знания и назначаването на вещо лице. За извършването на тази проверка съдът в първоинстанционното производство разполага и с възможност служебно да събира доказателства, като назначи експертиза, която след проверка на представените по делото доказателства и такава в строителните книжа на обекта да съпостави видовете и количествата СМР от посочените доставчици и да даде заключение идентични ли са по вид, съвпадат ли по количество и съответстват ли посочените СМР по вид и количество на тези, отразени в строителните книжа на съответния обект.

В случая такава проверка не е извършена нито в хода на ревизията, нито в производството пред административния съд.

Това не е сторено и по отношение доставките на СМР от "Карго строй инвест" ЕООД за обект "Цех за изработка на дървени ковчези", с. Маноле, община Марица /части "Фасада" и "АС"/ и обект Драматичен театър гр. Пловдив, за които е прието, че са идентични с СМР, извършени от "Ивел-Мак -71" ЕООД през 2008 г. и 2009 г. По делото са представени само писмените доказателства за СМР, извършени от "Ивел-Мак -71" ЕООД за 2009 г., които са предмет на спор. Не са представени доказателства във връзка с доставките на СМР от това дружество за 2008 г., договори от 18.10.2008 г. и от 30.10.2008 г., констативни протоколи и др. относно обекта в с. Маноле. Поради това не може да се извърши съпоставка между предмета на фактурираните СМР за този обект от "Карго строй инвест" ЕООД и тези извършени в предходните периоди на 2008 г., за да се преценят изводите на органите по приходите за идентичност. Съдът не е установил дали тези доказателства са част от ревизионната преписка и не е задължил решаващия орган да ги представи по делото. От друга страна не е дал указания, че за тези обстоятелства не са налице доказателства по делото.

По отношение на обект Драматичен театър - Пловдив от наличните по делото писмени доказателства се установява изпълнението на идентични по вид СМР и от двете дружества. Налице е разлика в количествата и периодите на осъществяване на услугите, която също подлежи на проверка чрез вещо лице.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че решението в тази част е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на фактически установявания относно извършването на услугите от "Ивел-Мак-71" ЕООД и "Карго строй инвест" ЕООД, поради което следва да се отмени. Проверката за фактическото изпълнение на услугите по спорните фактури, както и проверката за идентичност на процесните СМР от "Карго строй инвест" ЕООД, с тези, извършени от "Ивел-Мак-71" ЕООД и "Агробилдинг" ЕООД на същите обекти изисква събирането на писмени доказателства, както и събирането на експертно заключение относно вида и количеството СМР на съответния обект, назначаването на която е недопустимо в касационното производство. Поради това делото в тази част следва да се върне за ново разглеждане от друг състав. В производството по чл. 226 от АПК административният съд следва да задължи директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив да представи административната преписка в цялост и по-конкретно писмените доказателства /фактури, договори, приложения към тях, констативни протоколи и др./ свързани с изпълнение на СМР от "Ивел-Мак-71" ЕООД на обект "Цех за изработка на дървени ковчези", с. Маноле, община Марица /части "Фасада" и "АС"/ през 2008 г. и тези относими към изпълнението на доставките от "Агробилдинг" ЕООД, по които е признато право на данъчен кредит. При новото разглеждане на делото следва да бъде назначена съдебно - техническа експертиза, която след проверка на представените по делото доказателства и проверка в строителните книжа на съответния обект да съпостави видовете и количествата СМР, изпълнени и фактурирани от "Карго строй инвест" ЕООД с тези, фактурирани и изпълнени на същия обект съответно от "Ивел-Мак-71" ЕООД и от "Агробилдинг" ЕООД и да даде заключение по следните въпроси: 1. Идентични ли са по вид строително - монтажните работи фактурирани от "Карго строй инвест" ЕООД за съответния обект с тези, изпълнени от другия доставчик за същия обект?; 2. Описанието в наименованието на съответните СМР "с тип на повърхността GKB 12,5mm" и означението "с тип на повърхността GKI 12,5mm", какво означават? Различни ли са така описаните СМР по вид от тези СМР, които са описани, без "тип на повърхността"?; 3. Съвпадат ли по количество СМР, фактурирани от "Карго строй инвест" ЕООД на обектите и с количеството изпълнени работи от "Ивел-Мак-71" ЕООД и "Агробилдинг" ЕООД за същия обект? Съответстват ли процесните СМР, фактурирани от "Ивел-Мак-71" ЕООД и "Карго строй инвест" ЕООД по вид и количество на тези, отразени в строителните книжа на съответния обект?

След събиране на горните доказателства, съдът следва да извърши преценка доказано ли е изпълнението на услугите по тези спорни доставки и да прецени наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9 от ЗДДС.

По отношение доставките на СМР от "Фис Ин" ЕООД, решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че издадените от прекия доставчик СМР са оспорени, тъй като не са получени от него. Видно от съдебните протоколи по делото, оспорването е направено на друго основание, но извън срока по чл. 193 от ГПК. Поради това правилно доказателствата са обсъдени при постановяване на решението. Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че освен наличието на ДКИ, по делото от събраните писмени и гласни доказателства не се установява изпълнението на услугите от този доставчик. С оглед на изложеното, правилно съдът е приел, че в този случай не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит.

В частта по ЗКПО за 2010 г. решението е правилно.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за увеличение на финансовия резултат на дружеството в нарушение на чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите установен в чл. 4, ал. 2 от ЗСч.

Нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В конкретния случай няма спор по делото, че корекцията в данъчния финансов резултат на дружеството за 2010 г. е извършена с отчетените в счетоводството му разходи по фактурите, издадени от "Диджит" ЕООД, "Ем Ай Строй 71" ЕООД, "Комерс Строй Спед" ЕООД, "Соло инвест 07" ЕООД и "Фис Ин" ЕООД. За тези фактури по делото не е установено осъществяването на стопанските операции, поради което първичният счетоводен документ не отговаря на изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Поради това разходите правилно не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и е извършена корекция на финансовия резултат чрез неговото увеличение в годината на счетоводното отчитане на разхода съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.

По делото за процесния период на 2010 г. липсват констатации в ревизионния акт, че отчетените разходи по горните фактури са участвали във формирането на приходи от дейността на ревизираното дружество. По делото не са събрани доказателства за установяване на това обстоятелство, включително чрез поставянето на задачи на основната и допълнителна експертиза. Поради това и твърдението на касатора за нарушаване на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, при извършеното от органите по приходите преобразуване на данъчния финансов резултат за 2010 г., е недоказано.

По тези съображения решението в частта по ЗКПО следва да се остави в сила.

За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че отмяната на решението в частта относно отказът на правото на данъчен кредит по доставките от "Ивел-Мак-71" ЕООД и "Карго строй инвест" ЕООД за данъчни периоди м. 05.2009 г. и м. 08.2009 г. е неотносима към увеличението на финансовия резултат на дружеството и установените задължения за корпоративен данък за 2010 г.

Предвид изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено за разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК - за сумата над 7015.18 лева. По разноските в отменената част следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

На ответника по касация не се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, съобразно материалния интерес, за който спорът приключва в настоящото производство, тъй като това възнаграждение е определено от първоинстанционния съд в максималния предвиден от чл. 161, ал. 1 от ДОПК размер.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,