Решение № 3473 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11560/2018 г.

Решение № 3473 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11560/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Перла" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, кв. Индустриален, представлявано от Изпълнителния директор Н. Монев, чрез адв. Наумов, срещу решение № 132/11.07.2018 г. постановено по адм. д. № 21 по описа на Административен съд-Сливен за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 1435-1 от 6.11.2017 г. издаден от старши инспектор, орган по приходите при Община Нова Загора, потвърден с решение № 7/14.12.2017 г. издаден от Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Нова Загора. С оспорения АУЗД на дружеството са определени задължения произтичащи от неплатени данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, такса битови отпадъци /ТБО/ и данък върху превозните средства, за данъчен период от 1.01.2016 г. до 31.12.2017 г. Според касационният жалбоподател постановеното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизвоствените правила и материалния закон, както и поради необоснованост. Оспорва го изцяло, като моли да бъде отменено. Подробни съображения са развити само по отношение на задълженията за такса битови отпадъци. Касаторът твърди, че АУЗД не съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. При всички случаи задълженията са определени върху данъчната оценка или отчетната стойност на недвижимите имоти, а не въз основа на реално генерираният отпадък. Не е съобразена изрично подадената декларация на дружеството, че през 2017 г. за събиране на отпадъци ще използва само един контейнер с обем от 4 куб. м. АУЗД не е мотивиран, а изводът на съда в обратния смисъл е неправилен. Издаденият акт противоречи на чл. 67, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Дружеството е положило всички усилия, за да може да се определи задължението му съобразно действително генерираният отпадък. Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, за да се определи таксата битови отпадъци не може да бъде използвана данъчната оценка на имота; неговата балансова стойност или пазарната му цена. С оспорения АУЗД е направено точно това, поради което същият е незаконосъобразен, като това не е съобразено от първоинстанционният съд. Въз основа на горното се иска да бъде отменено атакуваното решение, като в полза на касатора бъдат присъдени разноските направени в хода на производството. Ответникът – Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Нова Загора, не се явява и не изразява становище по подадената касационна жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и частично основателна. Според становището изложено по делото не е изяснен въпросът дали услугата по сметосъбирането и сметоизвозването се предоставя в района, в който се намират имотите собственост на дружеството. По този начин първоинстанционният съд не е установил правилно релевантните за спора факти, поради което правните му изводи са в нарушение на материалния закон. Предлага да се отмени решението, в частта, с която на дружеството са определени задължения за ТБО, като делото се върне на друг състав на първоинстанционният съд за ново произнасяне. В случай, че касационната инстанция не установи допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, предлага издаденият АУЗД следва да бъде отменен. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Сливен е бил акт за установяване на задължение по декларация № 1435-1 от 6.11.2017 г. от старши инспектор, орган по приходите при Община Нова Загора, потвърден с решение № 7/14.12.2017 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нова Загора. С АУЗД на "Перла" АД са установени следните задължения: данък върху недвижимите имоти в размер на 4 268. 70 лв. главница и 12. 56 лв. лихви; данък върху превозните средства в размер на 126 лв. главница и 0. 21 лв. лихви и такса битови отпадъци в размер на 10 671. 75 лв. главница и лихви в размер на 31. 42 лв. Съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, съдържа всеки един от реквизитите по чл. 120 от ДОПК, спазени са изискванията за форма и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценка на материалната законосъобразност на акта, също не са намерени основания за неговата отмяна. По делото не е бил спорен въпросът относно наличието на неплатени задължения за ДНИ, ТБО и данък върху превозните средства. За установяване на техният размер е изслушана експертиза, която е приета по делото не оспорена от страните и е ценена от съда при постановяването на съдебния акт. От фактическа страна е установено, че данъчно задълженото лице е собственик на два недвижими имота, представляващи земя и сгради, находящи се в гр. Нова Загора, кв. Индустриален и товарен автомобил "Мерцедес 317", с рег. [рег. номер на МПС]. Въз основа на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора е определен дължимият ДНИ и данък върху превозните средства. Съобразено е обстоятелството, че към 31.01.2016 г. дружеството се е разпоредило с единия от недвижимите имоти. Посочено е, че размерът на дължимата такса битови отпадъци е определена съгласно решение № 10949/20.12.2013 г., което е стабилен и действащ административен акт, приет във връзка с чл. 18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Нова Загора. Изложени са и подробни мотиви относно редът, по който следва да бъде проведено производството и е прието, че не са налице основания за отмяна на АУЗД, поради допуснати при издаването му процесуални нарушения. Позовавайки се изцяло на констатациите на експерта, АС-Сливен е приел, че размерът на задълженията на "Перла" АД е определен правилно и не са налице основания да бъдат коригирани или отменени. Въз основа на това жалбата срещу АУЗД е отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно, въз основа на приложимите правни норми, съдът е приел, че обжалваният акт има характер на индивидуален административен акт и е съставен от оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия, в предписана от закона форма. По делото няма спор по фактите, касаторът е собственик на недвижимите имоти и МПС, за които му е определено задължение по АУЗД. Спорният по делото въпрос е относно размера на задълженията. Конкретни мотиви по оспорването са изложени само по отношение на размера на ТБО. Тъй като, в касационната жалба се сочи, че се обжалва цялото решение и се иска неговата отмяна, то следва да бъде обсъдено и в частта, относно определения данък върху недвижимите имоти и данък върху МПС. Правилно АС-Сливен е съобразил разпоредбата на чл. 10 и чл. 11 от ЗМДТ и е изложил мотиви, че на собственика на недвижимите имоти, при спазване правилата установени в закона и Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора, са определени дължимите данъци. Аналогични мотиви са изложени и относно определения данък за товарния автомобил. За да обоснове изводите си за законосъобразност на АУЗД, решаващият състав се е позовал изцяло на изслушаната по делото експертиза, която след извършени изчисления е достигнала до извод, че размерът на дължимите данъци е коректно посочен в оспорения акт. Решението в тази част е правилно и обосновано. Несподелимо е разбирането на АС–Сливен, че ТБО е правилно определена и размерът й е законосъобразно изчислен на база решение № 1049/20.12.2013 г., което определя, че ТБО се изчислява пропорционално въз основа на по-високата от отчетната и данъчната оценка на имота. Изводът му за законосъобразност на определения в АУДЗ размер на задължението не кореспондира на предписанието на чл. 67 от ЗМДТ. Общият принцип за определяне на ТБО се съдържа в ал. 1 на нормата и предвижда, че размерът на таксата се определя в левове, според количеството на битовите отпадъци. При изчисляване размера на задължението на дружеството е приложен редът по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, макар това да не е посочено изрично. Таксата е определена пропорционално върху по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност на нежилищния имот. Пристъпването към този ред за изчисляване се налага, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Следователно водещото правилно на ЗМДТ е ТБО да се определя според количеството на битовите отпадъци. Само по изключение, и когато обективно не може да се установи тяхното количество, размерът на таксата следва да се определя в левове на друга основа. В настоящия случай органът по приходите не е представил доказателства относно обективната невъзможност да се определи количеството отпадъци, което да води до определянето им по вторичния начин - като промил върху избраната от ОбС – Нова Загора основа – по високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимия имот. За да може количеството на битови отпадъци, генерирани от определен недвижим имот, да бъде изчислено съгласно законовата разпоредба, същият следва да е снабден с индивидуални съдове за събиране и съхраняване. Видно е от доказателствата по делото, че касаторът с нарочна декларация вх. № 1/17.11.2016 г. е заявил изрично, какъв съд ще ползва за събиране на битови отпадъци в собствения си имот и от кога. Това означава, че по отношение на ТБО на дружеството, следва да се приложи критерия количество на отпадъците. При наличие на обективна възможност за изчисляване стойността на задължението по реалното количество битови отпадъци генерирани при ползването на недвижимия имот, определеният в АУДЗ въз основа на данъчната оценка на имотите размер на ТБО се явява в разрез с правилото на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. По делото не са събирани доказателства относно наличието на обстоятелствата, които обосновават прилагането на ал. 2 на чл. 67 от ЗМДТ в относимата редакция. Горните обстоятелства изобщо не са обсъдени при постановяване на съдебния акт. Значението на подаденото заявление е пренебрегнато. Съдът е приел, че при неяснота относно конкретния размер на задължението, лицето е разполагало с възможността предвидена в чл. 107, ал. 3 от ДОПК, да поиска от органа по приходите да му издаде акт за установяване на задължението, а също така по ал. 2 има право при поискване да получи справка, за начина по който е изчислено задължението, съдържаща данни за вида, основанието, общия и неплатения размер, но ДЗЛ не се е възползвало от тази възможност. Фактът, че задължението на дружеството е определено служебно, не отменя необходимостта, то да бъде определено при спазване на законовата регламентация в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. А при постановяването на съдебното решение, съдът е необходимо да изясни спорния въпрос по делото, а именно защо ТБО на дружеството е определено пропорционално върху стойността на имотите, а не по количеството генерирани отпадъци. Налице ли е била възможност да се приложи чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ и ако не какви са пречките, като при действието на чл. 170, ал. 1 от АПК, тежестта на доказване относно прилагането на метода на ал. 1 или 2 от правната норма е за администрацията. Съдът е следвало да определи и дали при заявено от касатора твърдение какви съдове ще ползва, с какъв обем и от кога, е възможно да бъде определена ТБО според количеството на отпадъците. В случай, че това е невъзможно, то тогава на обсъждане подлежи въпроса дали законосъобразно е определена ТБО въз основа на отчетната стойност на имотите, като се съобразят относимите разпоредби на ЗМДТ за процесните периоди, за които са установени задълженията. Нито един от тези въпроси не е изяснен и не е обсъден от решаващият състав на АС-Сливен. Както е посочено и в становището на ВАП, въпреки, че по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, въпросът относно предоставянето на услуга по сметосъбирането и сметоизвозването, както и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е изяснен и изобщо не е обсъден. Настоящият касационен състав споделя тези изводи и намира, че при новото разглеждане на делото следва да бъдат изяснени всички въпроси относно определяне ТБО за недвижимите имоти собственост на касатора, като се съобрази обстоятелството, че с единия от тях той се е разпоредил, а по отношение на другия е подал декларация за съдовете, които ще ползва. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, в тази част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от на друг състав на АС-Сливен. При новото разглеждане на делото съдът следва разпредели доказателствената тежест между страните, като им даде указания кои факти и обстоятелства следва да установят, да определи, включително, ако това е необходимо и чрез изслушването на експертиза, количеството ТБО на процесните имоти съгласно декларация от 17.11.2016 г. от и организираната честота на извозване на БО в Община Нова Загора, да прецени налице ли е реално предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ и правилно ли е определен размера на ТБО. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение