Решение № 699 от 23.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници (АМ), с предишно наименование ТД Северна морска, подадена чрез старши юрисконсулт А. Димитрова, срещу Решение 15 от 29.04.2022 г., постановено по адм. д. 519 по описа на Административен съд Русе (АС Русе) за 2021 г. С него, по жалба на Ерик МБ ООД, с [ЕИК], е отменено Решение с рег. 32-226237 от 15.07.2021 г. към митническа декларация (МД) MRN 19BG002002004671R9 от 21.03.2019 г., издадено от с. д. директора на ТД Северна морска при АМ. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като предвид изложеното в нея се твърди постановяване на съдебното решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). Според изложеното в касационната жалба, в отмененото митническо решение се съдържат фактическите и правни основания, послужили за издаването му, като са обсъдени всички доказателства, събрани в хода на административното производство. В тази връзка се излагат аргументи, че в хода на проверката не са представени изисканите от дружеството документи, доказващи по безспорен начин декларираната митническа стойност. Изложени са подробни съображения относно обстоятелствата, които според митническия орган са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната МД и обстоятелствата взети предвид при определяне на митническата стойност на процесните стоки по метода на сходни стоки. В тази връзка се поддържа, че съдът неправилно допуснал съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК от насрещната страна. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, с което касационната жалба се поддържа по идентични на изложените в нея доводи. Допълнително се изразява становище, че всъщност заключението на експертизата потвърждава установеното в производството пред митническите органи. Ответникът Ерик МБ ООД, чрез адв. С. Желязкова, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Русе е било Решение 32-226237 от 15.07.2021 г. към МД MRN 19BG002002004671R9 от 21.03.2019 г. на с. д. директор на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) при АМ, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 77, § 1, във вр. с чл. 85, § 1, във вр. с чл. 101, § 1, във вр. с чл. 103, чл. 104 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 59 АПК, е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с 1 по МД MRN 19BG002002004671R9 от 21.03.2019 г., определена е нова митническа стойност на внасяната стока 1 от Ерик МБ ООД по посочената МД, както следва стока 1, в размер на 126750,96 лв., в резултат на което са определени дължими суми за доплащане на мито в размер на 16841,46 лв. и ДДС в размер на 23417,65 лв., ведно с лихвата за забава. Спор по установените в хода на първоинстанционното производство факти няма. Предвид извършените от административния орган процесуални действия и на основание чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, административният орган е приел, че митническата стойност на стока 1 по посочената по - горе MRN следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, като се вземе предвид декларираната митническа стойност по МД. За стоката дамски сандали от изк. материали, код по ТАРИК 6402993100 е определена нова митническа стойност 7,47 лв. за чифт, при база за определяне на митническа стойност MRN 18BG003012Н0044824 от 17.12.2018 г., предвид което новата митническа стойност е определена в размер на 126750,96 лв. на посоченото по горе основание. В хода на първоинстанционното съдебно производство е допуснато изслушването на ССЕ, заключението по която е кредитирано от съда като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че Ерик МБ ООД е заплатило на 14.08.2020 г. по банков път част от стойността по Фактура 271 от 04.02.2019 г., в размер на 5178,00 щ. д. с нареждане за валутен превод. Цитираната фактура е била осчетоводена по надлежния ред като доставка на стоки в размер на 15370,00 щ. д., с платен ДДС в размер на 6282,52 лв. на 21.03.2019 г., мито внос в размер на 4452,72 лв. на същата дата и други разходи митническо представителство в размер на 50,00 лв. и терминално обслужване в размер на 405,63 лв. на 15.03.2019 г. Според експерта с декларираната стойност на стоката по декларацията, същата е осчетоводена като доставена в Ерик МБ ООД и тази декларирана стойност е частично заплатена. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материална компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 19, ал 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, съобразно предоставените му правомощия. За да отмени оспорения акт, съдът е обосновал извод за неговата незаконосъобразност като постановен при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, включително на разпоредби от правото на Европейския съюз, и целта на закона. Съдът приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съобразил разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 952/2013, предписанието по чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и съдържанието на Писмо с рег. 32-168435 от 31.05.2021 г. и направил извод, че то не отговаря на изискването по чл. 8, § 1, б. в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на жалбоподателя не е указана възможността за достъп до документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и по-конкретно правото на достъп до посочената в писмото МД с получател трето лице, стоките по която са използвани като аналог за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, респ. до търговските документи, съпровождащи тази МД и съдържаща описание на използваните като аналог стоки. Наред с това, съдът констатирал, че писмото не съдържа описание на тези стоки с оглед изразяване на становище по отношение на това дали същите действително са сходни на внесените от Ерик МБ ООД. На следващо място, като взел предвид, че оспореното митническо решение е издадено след осъществен последващ контрол съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, респ. чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, съдът съобразил, че по преписката не са представени никакви доказателства за начина на връчване на посоченото по горе Писмо с рег. 32-168435 от 31.05.2021 г. с оглед извършване на проверка дали то изобщо е било връчено на дружеството, съответно било ли е връчено то по надлежния ред, разписан в цитираната разпоредба. Предвид изложеното съдът се мотивирал, че разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 952/2013 е императивна, като в случая не са налице някои от изключенията от регламентираното в нея право на изслушване, предвидени в същата разпоредба, втора алинея, б. а е, респ. в чл. 10 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446. В този смисъл приел, че нарушаването на изискването на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 952/2013 от гледна точка на изискванията към съдържанието на съобщението или от гледна точка на надлежното му връчване, накърнява правото на защита на Ерик МБ ООД. Квалифицирал това като съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на оспорения административен акт. На следващо място съдът приел, че е налице и нарушение на изискването по чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивиране на оспореното решение с аргументи от приетото по т. 44 и т. 45 от Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Посочил, че доколкото в случая митническата стойност се определя по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, мотивите на решението е необходимо да съдържат конкретна информация за използваните като аналог стоки. Приел, че описанието не може да се изчерпва само в посочване на МД, с която тези стоки са внесени и техния код по ТАРИК. Определил като необходима такава всички съществени белези на стоката, въз основа на които административният орган е стигнал до извода за достатъчно сходство със стоката, чиято митническа стойност се определя, каквото описание в оспорения акт липсва - в мотивите е посочена единствено декларацията на третото лице, без да е обосновано защо митническите органи считат същите за сходни. Наред с това, липсва изрично посочване на зададените параметри за търсене в митническата информационна система, които да отразяват конкретни характеристики на стоките, за да може да се провери дали са търсени стоки, които могат да бъдат разглеждани като сходни. Резултатите от това търсене не са приложени и по преписката и с тях дружеството не е имало възможност да се запознае. Предвид това, че те се представят в хода на съдебното производство (справка от митническа информационна система МИСIIIА и справки от "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) на ЕК, съдът съобразил, че не било установено как от изготвената справка от МИСIIIА е избрана именно посочената МД на трето лице - въз основа на кои от правилата по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е определена и отговарят ли стоките по нея на дефиницията за сходни стоки по чл. 1, § 2, т. 14 от същия регламент. На следващо място, за да обоснове извода си за издаване на спорното решение в противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд съобразил разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и приетото по делото заключение на ССЕ. Съгласно констатациите и изводите в последното, Ерик МБ ООД е платило на 14.08.2020 г. част от стойността по фактура 271 от 04.02.2019 г. 5178,00 щ. д. на Zhejiang Haofuni Shoes Co, Ltd (Цесионер) по Договор за прехвърляне на дълг 10 от 04.08.2020 г.; фактурата е била осчетоводена по надлежния ред като доставка на стоки в размер на 15370,00 щ. д., с платен ДДС в размер на 6282,52 лв. на 21.03.2019 г.; мито внос 4452,72 лв. на 21.03.2019 г.; митническо представителство в размер на 50,00 лв. на 21.03.2019 г. и терминално обслужване 405,63 лв. на 15.03.2019 г.; част от сумата по фактурата (5178,00 щ. д.) е платена по банков път на 14.08.2020 г., с нареждане за валутен превод през Райфайзен Банк; разликата по фактурата подлежи на плащане; с декларираната стойност на стоките по декларацията, същите са осчетоводени като доставени в Ерик МБ ООД и тази декларирана стойност е платена частично от дружеството. Съдът се позовал на Решение от 16.06.2016 г. на СЕС по дело C-291/15 и посочил, че дори да се установи, че декларираната стойност на внесените стоки е действително уговорената и платена/подлежаща на плащане такава, ако същата е необичайно ниска, то митническите органи биха разполагали с правото да определят митническата стойност на базата на посочения вторичен метод въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Като взел предвид разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съдът приел, че тя не предвижда никакви условия или формална процедура, в резултат на която да възникнат тези съмнения, като изисква единствено те да са основателни, т. е. да се подкрепят от конкретни факти. Съдът съобразил, че в настоящия случай преминаването към определяне на митническата стойност на стоките по процесната митническа декларация по субсидиарно разписаните в Митническия кодекс на Съюза методи, митническият орган аргументирал с необичайно ниската стойност на декларираните стоки в сравнение със справедливата цена на стоки със същия код по ТАРИК, произход и сравним период на внос, извлечени от информационната система "ТЕЗЕЙ. Взел предвид дефиницията на понятието справедливи цени по § 1, т. 40 от ДР от ЗМ (ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) и това, че те се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Посочил, че това понятие е въведено с изменението на ЗМ, в сила от 01.01.2020 г., поради което не се прилага за внос, извършен преди тази дата, като наред с това то е дефинирано в закона с различна цел предоставяне на обезпечение в хипотезата на чл. 195а, ал. 1 ЗМ, което е приложимо за стоките, включени в списъка по чл. 66в от същия закон, утвърден със Заповед ЗМФ-30 от 14.01.2020 г. на Министъра на финансите. Въпреки това и като се позовал на т. 38 39 от решение от 16.06.2016 г. на СЕС по дело C-291/15 съдът приел, че статистическата информация, обобщена в системата "ТЕЗЕЙ", може да бъде използвана за обосноваване на съмненията на митническите органи, необходими за отхвърляне на декларираната митническа стойност. Съобразил, че в случая митническата декларация съдържа информация за нето теглото на стоката, която е декларирана от самото дружество, поради което намерил неоснователно възражението, че ответникът в първоинстанционното производство е извършил произволно превръщане на данните в информационната система ТЕЗЕЙ, дадени в килограми, към бройки от процесната стока. Съдът приел обаче, че обстоятелството, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си относно точността на договорената митническа стойност не означава автоматично, че те законосъобразно са определили такава митническа стойност по възприетия от тях вторичен метод. В тази връзка взел предвид, че нито по преписката, нито в хода на съдебното производство ответникът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в акта и по-конкретно, че използваните като аналог стоки по МД на трето лице, са сходни. Изразил становище, че сходството на стоките не може да бъде обосновано единствено с краткото описание на стоката в МД, тъй като то не съдържа достатъчно информация, от която да се направят изводи по посочените обстоятелства. Съдът съобразил, че с оспореното решение за определяне на нова митническа стойност на стока 1 е използвана стойността по МД MRN 18BG003012H0044824 от 17.12.2018 г., която, ведно със съпровождащите я търговски документи не е представена. Представена е справка от митническа информационна система МИСIIIА, като за стоката по тази МД е посочено дамски сандали, изк. кожа, ходило пжц, марка PAOLO BOCELLI, произход Китай. Макар действително и по двете митнически декларации да става въпрос за стока дамски сандали от изкуствен материал, внос от Китай, съдът приел, че в декларацията, използвана като аналог е посочена и конкретна търговска марка, което обстоятелство също е обуславящо за определяне на стоките като сходни, тъй като несъмнено търговската марка предполага и съответно утвърдено сред потребителите качество на стоката и т.н. В тази връзка посочил, че в случая за стоките по процесната МД липсва установена търговска марка. Това, според съда, изключва възможността стоките, използвани като аналог, да бъдат определени като сходни на тези по процесната МД, предвид невъзможността да бъде установено тяхното качество, което не може да бъде определено само от посочения материал изкуствена кожа. По тези причини в обжалваното решение е направен извод, че административният орган не е доказал, в съответствие с указаната му доказателствена тежест съгласно чл. 170, ал. 3, във вр. с ал. 1 АПК, че използваните като аналог стоки са сходни, за да може въз основа на тях, по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, да се определи нова митническа стойност на внасяните стоки, а оттам и нова данъчна основа по чл. 55, ал. 1 ЗДДС за начисляването на ДДС. Наред с това съобразил, че нито от стоките по процесната МД, нито от тези, използвани като аналог, са запазени мостри, поради което не би могъл да бъде изследван и изяснен въпросът за сходството на стоките. По така изложените съображения съдът направил извод, че административният акт е незаконосъобразен издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което го отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Направените от първоинстанционния съд изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства и заключението на приетата без оспорване ССЕ. В резултат, след правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е определената нова митническата стойност на стоките, допуснати до свободно обращение по МД MRN 19BG0020024671R9 от 21.03.2019 г., подадена от Ерик МБ ООД и законосъобразността на допълнително начислените мито и ДДС, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Законосъобразно съдът е приел, че по общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В съответствие с доказателствата по делото е изводът му, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са породили съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Доводите на касационния жалбоподател за приложението на решението на СЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, се явяват неоснователни. В тази връзка следва да се посочи, че позоваването на т. 38 и т. 39 от решението на СЕС по дело С-291/15 и възражението на органа, че договорната стойност на процесната стока е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки (по ниска с повече от 50 %), не е основано на анализ на представени от Ерик МБ ООД документи. Посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСIIIА, както и базата за определяне на новата митническа стойност - МД MRN 18BG003012H0044824 от 17.12.2018 г., не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Не се представя информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават. От друга страна, както основателно сочи и съда, от представените данни за стоките по МД MRN 18BG003012H0044824 от 17.12.2018 г., послужили като база за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки, съответно констатираните различия между тях, не може да се обоснове категоричен извод за сходство по смисъла на закона. Решението не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, пар. 2, б. б от Регламент 952/2013 г. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесната стока. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта се подкрепят и от заключението на ССчЕ, в което е установено, че декларираната стойност на стоката по процесната МД, съобразно данните от счетоводството на дружеството е частично заплатена. От изложеното се налага извод, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от Ерик МБ ООД договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б, във вр. с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент (ЕС) 952/2013. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Русе е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Ерик МБ ООД разноски за касационното производство. Не е основателно възражението за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер от 3600,00 лв. с вкл. ДДС предвид фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение