Решение № 14974 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 498/2013 г.

Решение № 14974 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 498/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хамид Алрамдани - гражданин на Мароко, против решение № 6264 от 22.11.2012 г. по адм. дело № 9138 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 641 от 30.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Твърди, че не е събрана подробна информация за състоянието и сигурността в Мароко, от която да се направи извод, че в страната са гарантирани основните човешки права и държавата е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани. Предвид изложените съображения иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Славова. Оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и счита решението за правилно. Твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут. Ноторно известен факт е, че в Мароко няма въоръжен конфликт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Съдът правилно е установил, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Фактът, че касаторът е пострадал при демонстрация, не доказва тезата за преследване. До напускането на родината си не е бил преследван и не е бил задържан в Мароко. Направените възражения в жалбата са неоснователни и не сочат на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Хамид Алрамдани - гражданин на Мароко, против решение № 641 от 30.08.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на мароканския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. По отношение на извода за липса на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Мароко поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт органът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение на Съда на ЕО по дело № С-465/07. Съдът е изследвал цялостната обстановка в Мароко, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8 от ЗУБ, относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довело до извод за липса на основания за предоставяне на такъв статут на молителя. От бежанската история не се установяват факти за наличието на заплаха за живота или свободата по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група. Обстоятелството, че същият е пострадал при демонстрация за повишаване на доходите през 1999 г., вследствие на което е загубил окото си, не би могло да обоснове тезата, че жалбоподателят е преследван заради етническата си принадлежност или изповядвана религия, както правилно е посочил в мотивите си съдът. Заявените в интервюто с рег. № УП-5011 от 14.09.2011 г. конкретни искания към Република България: да получи всякаква помощ, да живее законно, да работи и да се ожени тук, не са обстоятелства, които могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец. Подробни мотиви съдът е изложил и по отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Проследявайки обстановката в държавата Мароко, съдът е приел, че лично по отношение на молителя не е имало заплахи за живота, сигурността и свободата му поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт. Липсват данни да е бил обект на унизително или нечовешко отношение или наказание. Тежки посегателства като посочените в този законов текст не се твърдят от жалбоподателя, като освен това ноторно известен факт е, че в Мароко няма въоръжен конфликт (вътрешен или международен). Жалбоподателят заявява, че в годините след стачките до напускане на страната по произход не е имал проблеми с полицията. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано, предвид представените официални справки за обстановката в страната на Държавната агенция за бежанците. Същата е актуална, поради което и информацията, съдържаща се в справките, като такава следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. Поради липсата на опасност от посегателства, насочени спрямо живота и сигурността на молителя, не може да се приеме, че за него са налице основанията за уважаване на молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция при така установените факти и след като прецени доводите на страните, намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на Хамид Алрамдани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,